Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-96/19: Bezirkshauptmannschaft Tulln (Удостоверяване на дните без управление на превозно средство), Съдебно решение от 7 май 2020 г.
Трябва ли Регламент [№ 165/2014], и по-специално член 34, параграф 3, [втора алинея] и член 36, параграф 2 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите, когато в картата на водача […] липсват отделни работни дни, за които не са на разположение и тахографски листове, изисква водачите на моторни превозни средства, оборудвани с дигитален тахограф по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) № 165/2014, да носят със себе си и при проверки да представят съответни издадени от работодателя удостоверения за тези дни, които трябва да отговарят на минималните изисквания във формуляра, изготвен от Комисията съгласно член 11, параграф 3 от Директива [2006/22]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: невалиден ли е, изцяло или отчасти, формулярът, създаден от Комисията с Решение [2009/959]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/17: CRPNPAC, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Запазва ли се действието на удостоверение E 101, издадено в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 от институцията, определена от органа на държавата членка, чието социалноосигурително законодателство продължава да бъде приложимо за заетото лице, при положение че удостоверението E 101 е получено вследствие на измама или на злоупотреба с право, окончателно установени от съд на държавата членка, в която заетото лице упражнява или трябва да упражнява дейността си?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, представлява ли издаването на удостоверения E 101 пречка за лицата, претърпели вреди в резултат на поведението на работодателя — извършител на измамата, да получат обезщетение за претърпените вреди, без предявяването на иска за отговорност срещу работодателя да поставя под въпрос осигуряването на заетите лица в посочените в удостоверението E 101 схеми?
Приложимо ли е тълкуването, което Съдът дава в решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff (C‑620/15, EU:C:2017:309) на член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на спор във връзка с недеклариран труд, когато удостоверенията Е 101 са издадени съгласно член 14, точка 1, буква а) от този регламент на основание член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, при положение че случаят попада в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, за заети лица, работещи на територията на държавата членка, на която същите са граждани и в която въздушният превозвач, установен в друга държава членка, има клон, и при положение че от самия прочит на удостоверението Е 101 — посочващо летище като място на дейност на заетото лице и въздушен превозвач като работодател — може да се заключи, че е получено чрез измама?
При утвърдителен отговор, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция — за която съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, когато разглежда гражданските последици от деянието — да се основе единствено на постановена срещу работодател осъдителна присъда за недеклариран труд, която противоречи на правото на Съюза, за да осъди последния да заплати обезщетение на заето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-802/18: Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
1) Трябва ли семейната добавка съгласно люксембургския закон, предоставяна в съответствие с членове 269 и 270 от [Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г.], да се приравнява на социално предимство по смисъла на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011]?
2) В случай на приравняване определението за член на семейството, приложимо съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, е в разрез с по-широкото определение за член на семейството по член 2, точка 2 от Директива [2004/38], а тя изключва всякаква самостоятелност на държавите членки при определянето на членовете на семейството, за разлика от регламента за координация, като субсидиарно изключва напълно и понятието за основна издръжка. Трябва ли при това положение определението за член на семейството по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 да се ползва с предимство с оглед на специалния му характер в контекста на координацията на схемите за социална сигурност и най-вече запазват ли държавите членки компетентността си да определят членовете на семейството, за които възниква право на семейна добавка?
3) В случай че член 2, точка 2 от Директива [2004/38] се прилага за семейните обезщетения, и по-специално за семейната добавка съгласно люксембургския закон, изключването на детето на съпруга от определението за член на семейството може ли да се счита за обоснована непряка дискриминация предвид целта на държавата членка да утвърди личното право на детето и необходимостта от защита на администрацията на държавата членка по заетостта, при положение че разширяването на персоналното приложно поле представлява неразумна тежест за системата на семейните обезщетения в Люксембург, която изнася почти 48 % от своите семейни обезщетения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/19: Bundesagentur für Arbeit, Съдебно решение от 23 януари 2020 г.
Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, дори когато според разпоредбите от националното законодателство в областта на обезщетенията за безработица, прилагано от компетентната институция, това възнаграждение не може да бъде взето предвид поради недостатъчна продължителност на получаването му и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?
Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, дори когато според разпоредбите от националното законодателство, прилагани от компетентната институция, това възнаграждение не може да служи като основа за изчисляване на обезщетенията в референтния период поради несвоевременно начисляване и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/18: Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava, Съдебно решение от 18 декември 2019 г.
Следва ли член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, според която като основно условие за правото на участниците в националните спортни отбори да получават допълнително обезщетение към пенсията за осигурителен стаж и възраст словашкият национален институт за социално осигуряване взема предвид гражданството на заявителя, въпреки че в националната разпоредба има и друго законово изискване, а именно участието в национален отбор на държава, правен предшественик на Словашката република, включително Чехословашката социалистическа република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/18: Bocero Torrico, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва предсрочното пенсиониране на работник с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава размера на минималната пенсия, на който съгласно тази правна уредба работникът би имал право при навършване на законоустановената пенсионна възраст, когато понятието „полагаема пенсия“ се разбира като пенсията, изплащана само от тази държава членка, без да се взема предвид пенсията, която работникът евентуално получава като равностойно обезщетение от една или повече други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/18: AFMB и др., Заключение от 26 ноември 2019 г.
1. а) Следва ли член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал: i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)
б) Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита: i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)
2) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1408/71] и в член 12 от [Регламент № 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004]
3) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/18: van den Berg и Giessen, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което работник мигрант, който пребивава в тази държава членка и въз основа на член 13 от Регламент № 1408/71 е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост, не е осигурен по социалноосигурителната схема на държавата членка на пребиваване дори когато съгласно законодателството на държавата членка на заетост този работник няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на семейни надбавки?
Трябва ли член 13 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка — на чиято територия пребивава работник мигрант и която не е компетентна по силата на този член — да обуслови предоставянето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на този работник мигрант от задължение за осигуряване, което включва плащането на задължителни вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/19: TGSS, Определение от 19 септември 2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по разноските между страните в главното производство при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени от лица, представили становища пред Съда, които не са страни по главното производство, при прекратяване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/18: Moser, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че държава членка с вторична компетентност (Република Австрия) следва да заплати на родител, който пребивава и упражнява трудова дейност в държавата членка с първична компетентност (Федерална република Германия) по смисъла на член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, диференцираща добавка като семейно обезщетение в размер на разликата между обезщетението за родител [Elterngeld], което се заплаща в държавата с първична компетентност, и зависещото от дохода обезщетение за отглеждане на дете [Betreuungsgeld], предоставяно в другата държава членка, ако и двамата родители пребивават заедно със своите деца в държавата членка с първична компетентност и само единият родител упражнява дейност като трансграничен работник в държавата членка с вторична компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изчислява ли се зависещото от дохода обезщетение за отглеждане на дете въз основа на действително реализирания доход в държавата по месторабота (Федерална република Германия), или въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима трудова дейност в държавата членка с вторична компетентност (Република Австрия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.