Дело C-777/18: Vas Megyei Kormányhivatal (Трансгранично здравно обслужване), Съдебно решение от 23 септември 2020 г.

Представлява ли ограничение, противоречащо на член 56 [ДФЕС], национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori на здравното обслужване, предоставено в друга държава членка без предварително разрешение, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се чака предварителното разрешение?

Съответства ли на принципите на необходимост и на пропорционалност, установени в член 8, параграф 1 от Директива [2011/24], и на принципа на свободно движение на пациенти разрешителната система на държава членка, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се изчака предварителното разрешение?

Съответства ли на изискването, установено в член 9, параграф 3 от Директива [2011/24], за разумен срок на процедурата — отчитащ конкретното здравословно състояние, спешността и индивидуалните обстоятелства — национална правна уредба, в която независимо от здравословното състояние на направилия искането пациент процедурният срок за издаването на предварителното разрешение от компетентния орган е определен на 31 дена, а за отказа за издаването му на 23 дена

Във връзка с искането органът може да провери дали съответното обслужване се покрива от системата за социална сигурност и ако е така, проверява дали може да бъде предоставено в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок от финансиран с публични средства доставчик на здравно обслужване, а ако не е така, проверява качеството, безопасността и съотношение разход—ефективност на обслужването, предоставяно от посочения от пациента доставчик.

Трябва ли член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване може да се претендира само ако пациентът подаде искане за предварително разрешение до компетентната институция

Или пък в такъв случай [тази разпоредба] сама по себе си не изключва възможността искане за разрешение да се подаде a posteriori с цел възстановяване на разходите?

Попада ли в приложното поле на член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва

Възможно ли е в този случай за целите на [посочената разпоредба] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите?

Попада ли в обхвата на понятието „лечение по график“ по смисъла на член 26 от Регламент [№ 987/2009] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва

Възможно ли е в този случай за целите на [посочения член] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите

Ако лечението е спешно и жизнено необходимо, както се посочва в член 26, параграф 3 от Регламент [№ 987/2009], правната уредба пак ли изисква предварително разрешение в хипотезата по член 26, параграф 1 [от този регламент]?