всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1.1. Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
1.2. При отрицателен отговор на въпрос 1.1., предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
1.3. Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2.1. Отнася ли се „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24, само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством [ИКТ], или се отнася до цялостен договор за обслужване, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
2.2. Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством [ИКТ], за да е налице „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
2.3. Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за „трансгранично здравно обслужване“ по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за обслужване (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством [ИКТ], а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване (упражняващ професията лекар по дентална медицина), установен в същата държава членка като пациента?
3.1. Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от австрийския ZÄG)?
3.2. Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством [ИКТ]
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез сътрудници по изпълнението в държавата на пребиваване на пациента?
4. Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез [ИКТ] от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която като условие за вписването в регистъра на австрийските младши адвокати част от практическия стаж (период на обучение) на младши специалист задължително трябва да премине като стаж на младши адвокат при адвокат в Австрия, т.е. в страната, при положение че за тази част от практическия стаж (период на обучение) не е достатъчна дейност при адвокат в друга държава — членка на ЕС, дори ако тази дейност там се извършва под контрола на правоспособен в Австрия адвокат в областта на австрийското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Задължението на националната юрисдикция да изложи ясно фактическата и правната рамка на спора, както и връзката между националното законодателство и приложимите разпоредби на правото на Съюза, при отправяне на преюдициално запитване.
Достатъчността на предоставените фактически и правни данни от националния съд за преценка дали конкретни лица (напр. съдия-миротворец спрямо обикновен магистрат) са в сравнима ситуация и дали има обективни причини за различно третиране във връзка с правото на платен годишен отпуск.
Определянето на релевантността и допустимостта на поставените преюдициални въпроси, включително връзката им с предмета на спора и необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби от правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и в каква степен националната юрисдикция трябва да обоснове връзката между националното законодателство, съдебната практика и правото на Съюза?
Може ли да се установи приложимо поле на съответните разпоредби от правото на Съюза спрямо съдията по спора, съществува ли сравнима ситуация с тази на обикновен магистрат и има ли обективна причина за различно третиране?
Явява ли се методът за определяне на обезщетението въпрос на националното право при липса на конкретна разпоредба от правото на Съюза, която да подлежи на тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която следва да се издаде разрешение за пребиваване на родител чужденец само с оглед на родителските права върху непълнолетно дете без сключен брак, родено в страната, когато обичайното местопребиваване на детето е в страната, което означава, че гражданин на държава — членка на Съюза, няма право да му бъде издадено такова разрешение за пребиваване с оглед упражняването на родителските права върху непълнолетен гражданин на Съюза с гражданство на друга държава членка, различна от Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Съществува ли необходимост от провеждане на съдебно заседание, след като първоначално е било решено делото да се разгледа без устни състезания?
При какви условия се открива устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотезата, в която е постановено, без страните да са оспорили това, че от една страна, представените удостоверения A1 са подправени според съдебните органи на приемащата държава [членка], и от друга страна, че извършените от съдебните органи на същата приемаща държава [членка] действия по разследване, изглежда, доказват, че спорните удостоверения не са издадени от компетентния орган на издаващата държава [членка], въпреки че последният е получил социалноосигурителни вноски?
При утвърдителен отговор, представлява ли процедурата на диалог и помирение, установена с член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 (който възпроизвежда процедурата по член 84а, параграф 3 от [Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), задължителна предпоставка, за да се определи дали са изпълнени условията за наличие на измама?
Ако отговорите на тези два въпроса са положителни, в приложение на принципа за забрана на измамата и на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото на Съюза, задължителен за правните субекти, могат ли органите на държавата [членка], в която работниците са упражнявали дейността си, да не вземат предвид посочените удостоверения A1 включително когато не е проведена процедура на диалог и помирение при подозрение за измама в хипотеза, при която фактите, по които те трябва да се произнесат, позволяват да се установи, че посочените удостоверения са съставени в резултат на поведение на работодателя, за което съдебен орган на приемащата държава [членка] е приел, че е извършено с измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли членове 3, 5, 6, 16, […], член 17, параграф 4, буква б) [и членове] 19 и 22 от Директива [2003/88, както и] член 31, параграф 2 от [Хартата], с оглед на общностната съдебна практика (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18[, EU:C:2019:402]), членове 20 и 21 от [Хартата], член 3, параграф 2 ДЕО, членове 1 и 4 от Директива [2010/41], членове 1, 4 и 5 от Директива [2006/54], както и членове 2 и 3 от Директива [2000/78], също с оглед на общностната съдебна практика (решение на Съда от 24 февруари 2022 г.[, TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 9, параграф 3 от [Кралски декрет 1620/2011], която освобождава работодателя от задължението да отчита работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли след [решение INPS] член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като например [Френската република], в която при определянето на правото на социалноосигурително обезщетение се забранява да се вземат предвид родените в трета държава деца на притежателя на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, защото тези деца, които са на негова издръжка, не са влезли на територията на държавата членка на основание събиране на семейството или защото не са представени документи, позволяващи да се докаже, че те са влезли законно на територията на тази държава, като това условие не се изисква за децата на националните получатели на добавки или на граждани на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 134567237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form