Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-367/89: Richardt, Съдебно решение от 4 октомври 1991 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 222/77 на Съвета да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удостоверение Т1 трябва безусловно да се признава като валидно разрешение за транзит на територията на всяка държава членка на Европейската икономическа общност, независимо от естеството на превозваните стоки и дори ако те застрашават външната сигурност на съответната държава, или напротив, този регламент допуска държава членка да откаже да признае удостоверението Т1 като еквивалентно на разрешение за транзит, когато националното законодателство на тази държава счита превозваните стоки за стратегическо оборудване и по съображения, свързани с външната сигурност, подчинява транзита през своята територия на издаването на специално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/90: Комисия/Белгия, Заключение от 19 септември 1991 г.
Нарушение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците
Нарушение на Директива 84/631/ЕИО относно надзора и контрола в рамките на Европейската общност върху трансграничния превоз на опасни отпадъци
Нарушение на член 30 и член 36 от Договора за ЕИО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/90: Merci Convenzionali Porto di Genova/Siderurgica Gabrielli, Заключение от 19 септември 1991 г.
1) В настоящото състояние на правото на Общността, когато стоки от държава членка на Общността се внасят по море на територията на друга държава членка, предоставя ли член 90 от Договора за ЕИО, заедно със забраните, съдържащи се в членове 7, 30, 85 и 86 от него, на лицата, подчинени на правото на Общността, права, които държавите членки трябва да зачитат, когато предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, дори когато е възможно тези операции да бъдат извършени с оборудването и екипажа на кораба?
2) Представлява ли предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, което се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, за целите на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, предприятие, натоварено с изпълнението на услуги от общ икономически интерес и което може да бъде възпрепятствано при изпълнението от страна на работната сила на специфичните задачи, възложени му чрез прилагането на член 90, параграф 1 или забраните по членове 7, 30, 85 и 86 от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/90: Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivia/Departamento de Sanidad y Seguridad Social de Cataluña, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Дали закон на държава членка (или, в случая, на парламента на автономна общност на държава членка, която съгласно вътрешното законодателство има правомощия да приема закони по определени въпроси), който забранява на територията под неговата юрисдикция рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса в (a) средствата за масова информация, (b) по улиците и пътищата, с изключение на знаци, указващи центрове за производство и продажба, (c) кината, (d) обществения транспорт, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, следва ли първото изречение на член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка може законосъобразно да наложи частична забрана на рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса с цел защита на човешкото здраве в съответствие с вътрешното право?
Може ли забрана на основание общественото здраве, както е описано по-горе, да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/90: Compagnie commerciale de l’Ouest/Receveur principal des douanes de La Pallice-Port, Заключение от 11 юли 1991 г.
Дали членове 3, 5, 6, 12, 13, 30, първа алинея на член 31, първа алинея на член 32, 37, 92 и 95 от Договора допускат въвеждането на парафискална такса върху петролни продукти, която се прилага по еднакъв начин за местни и вносни продукти, като приходите от тази такса се използват за финансиране на дейности на публичен орган, които насърчават енергоспестяването и рационалното използване на недостатъчно използвани енергийни ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/88: Laboratori Bruneau/USL RM/24 di Monterotondo, Съдебно решение от 11 юли 1991 г.
Трябва ли членове 30 и 92 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че национални разпоредби, които запазват процент от договорите за обществени доставки за предприятия, разположени в определени региони на националната територия, представляват мерки с равностоен ефект на количествени ограничения или „държавни помощи“ и изключват ли те такива разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/88: Laboratori Bruneau/USL RM/24 di Monterotondo, Заключение от 26 юни 1991 г.
Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които запазват за предприятия, установени в определени региони на националната територия, част от обществените договори за доставки
Може ли фактът, че националните разпоредби могат да се разглеждат като помощ по смисъла на член 92 от Договора, да ги освободи от забраната, предвидена в член 30 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/90: Denkavit Futtermittel/Land Baden-Württemberg, Съдебно решение от 20 юни 1991 г.
Следва ли член 5, параграф 4, буква б) и параграф 7 от Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно пускането на пазара на комбинирани фуражи да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да въведе в своето законодателство задължение за посочване на използваните съставки в низходящ ред според тяхното количество, дори ако такова задължение не е съществувало в националното право към момента на влизане в сила на директивата?
В случай че Директива 79/373/ЕИО позволява на държавите членки не само да запазят, но и да въведат такова задължение относно етикетирането:
а) Представлява ли това „мярка с равностоен ефект“ на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
б) Ако представлява такава мярка, могат ли спорните означения да се считат за необходими в интерес на защитата на потребителите?
в) Ако спорните означения се считат за необходими в интерес на защитата на потребителите, представляват ли те най-малко ограничаващия метод за свободното движение на стоки?
Ако евентуално възпрепятстване на свободното движение на стоки, причинено от спорните означения, не може да бъде оправдано по член 30 от Договора за ЕИО, могат ли ограниченията на търговията да бъдат оправдани като изключение по член 36 на основания, свързани със защитата на здравето на хората и животните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/89: ERT/DEP, Съдебно решение от 18 юни 1991 г.
1. Допустимо ли е съгласно правото на Общността законодателство, което предоставя на едно-единствено предприятие изключителни права за телевизионно излъчване на цялата територия на държава членка?
2. Ако да, дали и до каква степен се нарушава основният принцип на свободното движение на стоки, установен в член 9 от Договора за ЕИО, като се има предвид, че предоставянето на изключителни телевизионни права на едно предприятие води до забрана за всички други граждани на Общността да изнасят, отдават под наем или разпространяват по какъвто и да е начин в съответната държава членка материали, звукозаписи, филми, телевизионни документални филми или други продукти, които могат да бъдат използвани за телевизионно излъчване, освен ако това не е за целите на предприятието, което притежава изключителните телевизионни права, като същевременно това предприятие има дискреционна власт да избира и да предпочита национални материали и продукти пред тези от други държави членки на Общността?
3. Дали и до каква степен предоставянето на телевизионни права на едно предприятие представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса, изрично забранено по член 30 от Договора за ЕИО?
4. Ако се приеме, че е допустимо по закон да се предостави на едно предприятие изключителното право за цялата национална територия на държава членка да извършва телевизионно излъчване от всякакъв вид, на основание че предоставянето попада в обхвата на член 36 от Договора за ЕИО, както е тълкуван от Европейския съд, и като се има предвид, че това предоставяне удовлетворява императивно изискване и служи на обществен интерес — организирането на телевизията като услуга от обществен интерес — дали и до каква степен тази цел е надхвърлена, тоест дали тази цел, защитата на обществения интерес, се постига по най-малко обременителния начин, с други думи по начин, който най-малко засяга принципа на свободното движение на стоки?
5. Дали и до каква степен изключителните права, предоставени от държава членка на предприятие (телевизионен оператор) по отношение на телевизионното излъчване, и упражняването на тези права са съвместими с правилата за конкуренция по член 85 във връзка с член 3, буква (f) от Договора за ЕИО, когато изпълнението от предприятието на определени дейности, по-специално изключително (а) излъчване на реклами, (б) разпространение на филми, документални филми и други телевизионни материали, произведени в Общността, (в) подбор, по собствена преценка, разпространение и излъчване на телевизионни предавания, филми, документални филми и други материали, възпрепятства, ограничава или нарушава конкуренцията в ущърб на потребителите в Общността в сектора, в който то оперира и на цялата национална територия на държавата членка, дори когато има законово право да извършва тези дейности?
6. Когато държавата членка използва предприятието, натоварено с осъществяването на телевизионната услуга — дори по отношение на неговите търговски дейности, по-специално рекламата — като предприятие, натоварено с предоставянето на услуги от общ икономически интерес, дали и до каква степен правилата за конкуренция, съдържащи се в член 85 във връзка с член 3, буква (f), са несъвместими с изпълнението на възложената на предприятието задача?
7. Може ли такова предприятие, на което по закон на държавата членка е предоставен монопол върху телевизионното излъчване от всякакъв вид на цялата национална територия на тази държава, да се счита за заемащо господстващо положение в съществена част от Общия пазар?
8. Ако да, дали и до каква степен налагането (поради липса на каквато и да е друга конкуренция на пазара) на монополни цени за телевизионна реклама и предоставянето на такова преференциално третиране, по собствена преценка, в ущърб на потребителите в Общността, както и изпълнението от това предприятие на дейностите, посочени по-горе в въпрос 5, осъществявани при липса на конкуренция в сектора, в който то оперира, представляват злоупотреба с господстващо положение?
9. Дали и до каква степен предоставянето по закон на едно предприятие на телевизионен монопол за цялата национална територия на държава членка, с право да извършва телевизионно излъчване от всякакъв вид, е съвместимо днес със социалната цел на Договора за ЕИО (преамбюла и член 2), постоянното подобряване на жизнените условия на народите на Европа и бързото повишаване на техния жизнен стандарт, както и с разпоредбите на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека от 4 ноември 1950 г.?
10. Дали свободата на изразяване, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека от 4 ноември 1950 г., и посочената по-горе социална цел на Договора за ЕИО, изложена в неговия преамбюл и в член 2, налагат сами по себе си задължения на държавите членки, независимо от писмените разпоредби на действащото право на Общността, и ако да — какви са тези задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/89: Piageme/Peeters, Съдебно решение от 18 юни 1991 г.
Противоречи ли член 10 от Кралския указ от 2 октомври 1980 г., сега член 11 от Кралския указ от 13 ноември 1986 г., на член 30 от Договора за ЕИО и на член 14 от Директива 79/112/ЕИО от 18 декември 1978 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.