Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-254/98: TK-Heimdienst, Съдебно решение от 13 януари 2000 г.
Член 30 от Договора за ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което хлебари, месари и бакали не могат да предлагат за продажба стоки, които имат право да продават въз основа на търговския си лиценз, чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата, освен ако не упражняват търговската си дейност и в постоянно търговско предприятие, разположено в административния район, в който предлагат стоките по този начин, или в съседна община, и освен това могат да предлагат за продажба чрез обиколки само такива стоки, които се предлагат и в посоченото постоянно търговско предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/98: Rhône-Poulenc Rorer, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.
Допустимо ли е, когато се търси внос на лекарствен продукт X от държава членка А в държава членка Б, лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи лиценз за паралелен внос от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва всички изисквания на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако:
- лекарственият продукт X е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за търговия, което е престанало да има действие в държава членка Б;
- лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y;
- лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А;
- разрешенията за търговия, посочени по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група дружества, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група дружества;
- дружества от същата група като притежателя на разрешението за търговия за продукт X, което е било оттеглено в държава членка Б, продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
До каква степен е релевантно за отговора на първия въпрос обстоятелството, че:
- разрешението за търговия за лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено;
- формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да предостави полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не предоставя;
- тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б;
- разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за търговия, приложимо за другия продукт;
- компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y;
- компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара;
- компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдаят забрана за внос и продажба на продукт X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/98: Geffroy, Заключение от 25 ноември 1999 г.
Следва ли комбинираните разпоредби на член 30 от Договора и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство като това, съдържащо се в Декрет № 84-1147 от 7 декември 1984 г., във връзка със Закона от 1 август 1905 г., изменен с член L. 213-1 и сл. от Кодекса за потреблението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/98: ARD, Съдебно решение от 28 октомври 1999 г.
Член 11, параграф 3 от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, установени със закон, подзаконови актове или административни мерки в държавите членки относно упражняването на телевизионна дейност („Директивата за телевизията“), предвижда ли брутния принцип или нетния принцип?
При положение че член 44, параграф 4 от Dritter Staatsvertrag zur Änderung rundfunkrechtlicher Staatsverträge (Трети договор за изменение на договорите в областта на радиото и телевизията) предвижда прилагането на нетния принцип, съвместимо ли е това с член 11, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 1 от Директивата за телевизията или с първичното право на Общността (членове 5, 6, 30 и сл., 59 и сл. и 85 и сл. от Договора за ЕО и общия принцип на равенство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Заключение от 21 октомври 1999 г.
1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?
(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?
(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/98: Jägerskiöld, Съдебно решение от 21 октомври 1999 г.
Являва ли се правото на риболов или разрешението за спинингов риболов „стока“ по смисъла на определението, дадено в решение по дело 7/68 (Комисия срещу Италия, Сборник 1965-1968, стр. 541)?
Прилага ли се разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги към ситуация като тази по главното производство, която представлява чисто вътрешна ситуация в държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/97: Upjohn, Съдебно решение от 12 октомври 1999 г.
Необходимо ли е, за да се определи дали притежателят на търговска марка може съгласно националното право да възпрепятства паралелен вносител на фармацевтични продукти да замени търговската марка, използвана в държавата членка на износ, с тази, която притежателят използва в държавата членка на внос, да се прецени дали обстоятелствата към момента на пускане на пазара в държавата членка на внос обективно налагат замяната на оригиналната търговска марка с използваната в държавата членка на внос, за да може съответният продукт да бъде пуснат на пазара в тази държава от паралелния вносител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/97: Läärä и др., Съдебно решение от 21 септември 1999 г.
Следва ли разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не препятстват национално законодателство като финландското, което предоставя на едно-единствено публичноправно образувание изключителното право да експлоатира игрални автомати, с оглед на обществените интереси, на които се основава това оправдание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/98: ARD, Заключение от 24 юни 1999 г.
1. Предвижда ли член 11, параграф 3 от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО (Директива за изменение на телевизията) или идентичният по съдържание член 11, параграф 3 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета за координиране на определени законови и административни разпоредби на държавите членки относно упражняването на телевизионна дейност от 3 октомври 1989 година (Директива за телевизията) брутния или нетния принцип?
2. При условие че § 44, параграф 4 от Третия държавен договор за изменение на държавните договори относно радиото (Anl. B 33 = Bl. 437 d. A.) предвижда нетния принцип, съвместимо ли е това с член 11, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 1 от Директивата за телевизията или с първичното право на Общността (членове 5, 6, 30 и сл., 59 и сл., 85 и сл. от Договора за ЕИО, общият принцип на равенството)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/97: ED, Съдебно решение от 22 юни 1999 г.
Следва ли забраната за издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато тя трябва да бъде връчена на ответника извън Италия или териториите под италиански суверенитет, предвидена в последния параграф на член 633 от Гражданския процесуален кодекс, да се счита за ограничение или мярка с равностоен ефект, способна да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, свободното движение на стоки, услуги и капитали, гарантирано от членове 34, 59 и 73б от Договора за Рим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.