Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-97/98: Jägerskiöld, facet-document-type-CONCL
Явяват ли се правата за риболов и разрешителните за спининг „стоки“ по смисъла на Договора за ЕО?
Може ли предоставянето на права за риболов да представлява услуга по смисъла на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги при липса на трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/97: Deutsche Post, Заключение от 1 юни 1999 г.
Несъвместимост на националното законодателство, транспониращо разпоредбите на Световния пощенски съюз, с член 86, параграф 1 във връзка с членове 49 и 82 ДФЕС, доколкото предоставя на предприятие с изключителни права върху пощенските услуги правото да изисква вътрешни такси за доставката на писма, подадени в друг държавен член, или да отказва доставката им, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие, установено в първия държавен член, и е предадено чрез електронен трансфер на данни на предприятие, установено във втория държавен член, за отпечатване, подготовка за изпращане и подаване в местната пощенска служба.
Възможност за позоваване на изключението по член 86, параграф 2 ДФЕС от страна на предприятие с изключителни права, натоварено с предоставянето на универсални пощенски услуги, за да изисква вътрешни такси или да отказва доставка при горепосочените обстоятелства.
Релевантност на корпоративната връзка между предприятието, определящо съдържанието на писмата, и предприятието, извършващо отпечатването и подаването, както и на това дали последното обслужва само първото или и други клиенти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/97: Deutsche Post, Заключение от 1 юни 1999 г.
1) Следва ли член 90 от Договора за ЕО (сега член 86 ЕО) да се тълкува в смисъл, че доколкото закон за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. създава право за пощенската служба на държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б, или да откаже доставката, ако не е платена вътрешната пощенска такса, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там, този закон представлява държавна мярка, с която, в противоречие с член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, е приета мярка, противоречаща на член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО), която не попада в изключенията, предвидени в член 90, параграф 2?
2) Следва ли членове 30 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 28 ЕО) и сл. и член 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 49 ЕО) и сл. да се тълкуват в смисъл, че правото на пощенската служба в държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б до получатели, пребиваващи в държава членка А, или да откаже доставката на такива писма, ако не е платена вътрешната пощенска такса, противоречи на гаранцията за свободно движение на стоки, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там?
3) В случай че отговорът на горните въпроси, отправени за преюдициално тълкуване, разкрие нарушение на правото на Общността само защото пощенската служба на държава членка А получава или, чрез отказ за доставка на пощенски пратки, може да наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция и/или CEPT споразумението:
Следва ли втората алинея на член 5 от Договора за ЕО (сега втората алинея на член 10 ЕО) да се тълкува в смисъл, че закон на държава членка А за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. е напълно неприложим или само доколкото може да се изисква или наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, и/или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция или CEPT споразумението, чрез отказ за доставка на съответната поща?
4) Променя ли се отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от обстоятелството, че предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, е свързано, като член на същата група, с предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки?
5) Зависи ли отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от това дали предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, работи само за предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки, или за няколко възложители от същия тип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/98: Rhône-Poulenc Rorer, Заключение от 19 май 1999 г.
1. В случай, когато лекарствен продукт X се търси да бъде внесен от държава членка А в държава членка Б, допустимо ли е лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи разрешение за пускане на пазара от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва изискванията на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако: (i) лекарственият продукт X е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за пускане на пазара, което е престанало да има действие в държава членка Б; и (ii) лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y; и (iii) лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А; и (iv) разрешенията за пускане на пазара, посочени в (i) и (iii) по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група компании, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група компании; и (v) компании от същата група като притежателя на разрешението за пускане на пазара на продукт X продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
2. До каква степен е релевантно за отговора на въпрос 1 това, че: (i) разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено; и/или (ii) формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да осигури полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не осигурява; и/или (iii) тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б; и/или (iv) разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за пускане на пазара, приложимо за другия; и/или (v) компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y; и/или (vi) компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара; и/или (vii) компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдават забрана за внос и продажба на продукт X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/98: TK-Heimdienst, Заключение от 18 май 1999 г.
Следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което хлебари, месари и бакали не могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата стоки, които имат право да продават въз основа на търговския си лиценз, освен ако не упражняват търговията си от постоянно търговско предприятие, разположено в административния район, в който предлагат стоките за продажба по посочения начин, или в съседна на него община, и освен това могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата само такива стоки, които се предлагат за продажба и в посоченото постоянно търговско предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/97: Monsees, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Следва ли членове 30, 34 и 36 от Договора (сега, след изменението, членове 28, 29 и 30 ЕО) и другите приложими разпоредби на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да ограничава превоза на животни за клане, като допуска такива животни да бъдат превозвани за клане само до най-близката подходяща кланица на нейна територия и само при условие, че при спазване на разпоредбите относно моторните превозни средства и движението по пътищата не се надвишават общо време на пътуване от шест часа и разстояние от 130 километра, като при изчисляване на разстоянието се взема предвид само половината от реално изминатите километри по автомагистрала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/95: Белгия/Испания, Заключение от 25 март 1999 г.
Нарушение на член 34 от Договора за ЕО (сега член 29 ЕО), доколкото испанското законодателство, изискващо бутилиране на виното Rioja в региона на производство, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа, която е несъвместима с правото на Общността.
Нарушение на член 5 от Договора за ЕО (сега член 10 ЕО), тъй като Кралство Испания не е предприело необходимите мерки за изпълнение на решението по делото Delhaize и не е привело националното си законодателство в съответствие с правото на Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/97: Läärä и др., Заключение от 4 март 1999 г.
1) Следва ли решението на Съда от 24 март 1994 г. по дело C-275/92 Her Majesty's Customs and Excise v Gerhart Schindler and Jörg Schindler да се тълкува по начин, който позволява да се приеме, че е аналогично на настоящия случай (вж. решение от 6 октомври 1982 г. по дело 283/81 CILFIT и Lanificio di Gavardo v Ministry of Health), и че разпоредбите на Договора за ЕО следва да се тълкуват в настоящия случай по същия начин, както в посоченото дело?
2) Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или частично отрицателен:
Приложими ли са разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на стоки и услуги (членове 30, 59 и 60) и по отношение на игралните автомати от разглеждания вид?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Противоречат ли членове 30, 59 или 60 или някоя друга разпоредба на Договора за ЕО на това Финландия да ограничи правото да управлява игрални автомати до монопола, управляван от Raha-automaattiyhdistys (Публичноправна асоциация за управление на игрални автомати), независимо от това дали ограничението се прилага съгласно този закон както за местни, така и за чуждестранни организатори на хазартни игри?
б) Може ли това ограничение да бъде оправдано, като се имат предвид мотивите, изложени в Закона за хазарта или мерките за неговото прилагане, или на някакви други основания, въз основа на принципите, съдържащи се в членове 36 или 56 или някоя друга разпоредба на Договора за ЕО; освен това, влияе ли на отговора на този въпрос размерът на печалбите, които могат да бъдат получени от автоматите, и въпросът дали възможността за печалба зависи от случайността или от уменията на играча?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/97: Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola, Съдебно решение от 4 март 1999 г.
Пречи ли, в настоящото състояние на правото на Общността, принципът на свободното движение на стоки (членове 30 и 36 от Договора за ЕИО) държавите членки да приемат необходимите мерки за защита на наименования на произход, регистрирани съгласно Регламент № 2081/92, като забранят разпространението на синьо сирене под наименованието „Cambozola“, дори когато върху опаковката на съответния продукт е посочен неговият действителен произход?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че опаковката на сиренето, обозначено като „Cambozola“, носи ясно видимо указание за държавата на производство („Deutscher Weichkäse“ [немско меко сирене]), ако това сирене по правило не се излага и продава на потребителите във вид на цели сирена, а на парчета, понякога без оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/98: Colonia Versicherung и др., Определение от 2 март 1999 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, което не съдържа достатъчно информация относно фактическата и законодателната рамка на спора и което не позволява на заинтересованите страни да представят ефективни становища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.