Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-47/95: Olasagasti и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato, Съдебно решение от 12 декември 1996 г.
Прилага ли се спирането на митата, предвидено в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3416/91 от 25 ноември 1991 г., по отношение на вноса от Испания, за полза на земеделските продукти, изброени в приложението към Регламент (ЕИО) № 3835/90, и към вноса от тази държава на риба тон в зехтин?
Могат ли компетентните митнически органи, на основание член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 от 24 юли 1979 г., допълнен с Регламент (ЕИО) № 1715/90 от 20 юни 1990 г. и член 2 от изпълнителния Регламент (ЕИО) № 2164/91 от 23 юли 1991 г., да предприемат действия за събиране на митнически сборове, които не са били събрани при вноса, тъй като са били считани за напълно спрени вследствие на погрешно тълкуване на действащото общностно законодателство, но които впоследствие се оказва, че са дължими въз основа на различно тълкуване на същото общностно законодателство, предоставено от Комисията след консултация с нейната правна служба, когато задълженото лице е спазило всички разпоредби, предвидени от действащите правила по отношение на митническата декларация и не изглежда, че това лице е било наясно, че първоначалното тълкуване, дадено от италианските органи, е било погрешно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/95: Ministero delle Finanze/Foods Import, Съдебно решение от 12 декември 1996 г.
Следва ли тарифните позиции 03.02 A I б) и 03.02 A II a), посочени в член 20 от Регламент (ЕИО) № 3796/81 на Съвета от 29 декември 1981 година относно общата организация на пазара на рибни продукти, да се тълкуват в смисъл, че списъкът на видовете, чиито научни наименования са посочени в скоби, е изчерпателен и не включва рибата лингу (Molva molva), така че вносът на тази риба не може да бъде освободен от митнически сборове?
Следва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година да се прилага в случай като настоящия, при който митническите органи не са събрали дължимите сборове поради грешка, като се вземе предвид и поведението на задълженото лице, което е спазило всички разпоредби, предвидени в действащите правила по отношение на митническата декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/95: Rank Xerox Manufacturing/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 12 декември 1996 г.
Как следва да се тълкува Общата митническа тарифа, изменена с Регламент (ЕИО) № 2587/91, за целите на тарифната класификация на машините Xerox 3010 и Xerox 3010 Editor, описани в изложението на настоящото преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/95: Wünsche/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Заключение от 12 декември 1996 г.
1. Зависи ли митническата класификация на естерифицираното картофено нишесте от съдържанието на ацетил и следователно от степента на естерификация и ако да, какво съдържание на ацетил изключва класифицирането на естерифицираното картофено нишесте по тарифен номер 11.08 A.IV от Общата митническа тарифа (и по съответния подномер 1108 13 00 от Комбинираната номенклатура)
2. Как трябва да се тълкуват Общата митническа тарифа и Комбинираната номенклатура по отношение на хомогенен продукт от картофено нишесте с ацетилно съдържание между 0,67% и 0,74% по тегло, предназначен за човешка консумация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/96: Directeur général des douanes и droits indirects/Eridania Beghin-Say, Заключение от 5 декември 1996 г.
1) Валиден ли е член 9 от Регламент (ЕИО) № 3677/86 на Съвета от 24 ноември 1986 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1999/85 относно режима на активно усъвършенстване, доколкото предвижда, че за да се считат стоките за еквивалентни, те трябва да попадат в една и съща подпозиция на Общата митническа тарифа като внасяните стоки, въпреки че основният регламент, Регламент № 1999/85 от 16 юли 1985 година, не предвижда такова условие?
2) Валиден ли е член 9 от Регламент (ЕИО) № 3677/86 на Съвета от 24 ноември 1986 година, доколкото предвижда, че за да се считат стоките за еквивалентни, те трябва да попадат в една и съща подпозиция на Общата митническа тарифа като внасяните стоки, въпреки че такова условие води до непропорционални последици за икономическите оператори?
3) Валиден ли е член 9 от Регламент (ЕИО) № 3677/86 на Съвета от 24 ноември 1986 година, с оглед на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност, доколкото предвижда, че за да се считат стоките за еквивалентни, те трябва да попадат в една и съща подпозиция на Общата митническа тарифа като внасяните стоки, въпреки че тази разпоредба, в съчетание с разпоредбите на Регламент № 2658/87 относно комбинираната номенклатура, внезапно прави невъзможно, считано от 1 януари 1988 година и само до 1 януари 1992 година, да се ползва режимът на активно усъвършенстване по отношение на еквивалентно компенсиране между тръстикова захар и цвеклова захар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/95: Pascoal & Filhos/Fazenda Pública, Заключение от 14 ноември 1996 г.
a) Простира ли се отговорността на износителя, посочена в член 10, параграф 1 от приложение II към Решение 86/283/ЕИО на Съвета от 30 юни 1986 г., върху митническите сборове, произтичащи от анулирането на удостоверения за движение EUR.1, издадени въз основа на невярна информация относно произхода на стоките
б) Какво е значението и обхватът на модалния наречие „също“ („also“), използвано във второто изречение на член 201, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, по-специално когато националното митническо законодателство предвижда, че отговорността за плащането на дължимите сборове във връзка със стоките, предмет на нарушението, се носи изключително от лицето, извършило митническото нарушение
в) Може ли правилото от решението на Съда на Европейските общности от 7 декември 1993 г. по дело C-12/92 E. Huygen, публикувано на стр. 5 и 6 от Proceedings of the Court of Justice No 35/93, макар и да се отнася до Споразумението за свободна търговия между ЕИО и Австрия, да се приложи към обстоятелствата по настоящото дело, което се отнася до тълкуването и прилагането на Решение 86/283/ЕИО на Съвета
г) Какво е значението, съдържанието и обхватът на резултатите от проверката, посочени в член 25, параграф 3 от приложение II към Решение № 86/283/ЕИО на Съвета
д) Може ли процедура за последващо събиране на дължими сборове в държавата членка на вноса да бъде започната и завършена преди резултатите от проверката да бъдат предадени от митническите органи на изнасящата държава на митническите органи на внасящата държава и без вносителят да е уведомен за резултатите от проверката
е) Нарушава ли налагането на вносителя, действащ добросъвестно, на дължимите сборове върху стоки, по отношение на които износителят е извършил митническо нарушение, в което вносителят не е участвал по никакъв начин, принципите на справедливост, забрана за обогатяване за сметка на другиго, пропорционалност, правна сигурност и добросъвестност
ж) Като се има предвид, че митническите органи на държавата на износа са пропуснали да извършат предварителна проверка на складовете на износителя преди издаването на удостоверенията за движение EUR.1, и като се има предвид, че португалският вносител не може да отстрани последиците от такава небрежност, не представлява ли тази ситуация случай на непреодолима сила за вносителя, изключващ възможността за последващо събиране на дължимите сборове срещу него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/95: Comateb и др./Directeur général des douanes и droits indirects, Заключение от 27 юни 1996 г.
Дали отказът на държава членка да възстанови такса, събрана в нарушение на правото на Общността, на основание че тази такса е прехвърлена върху купувача, може да се счита за правещ практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на възстановяване, дори когато националното законодателство на държавата членка изисква предприятието да включи тази такса в себестойността на продадените стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/95: VOBIS Microcomputer/Oberfinanzdirektion München, Съдебно решение от 20 юни 1996 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, в редакцията, приложена към Регламент № 2505/92 за изменение на приложения I и II към Регламент № 2658/87, да се тълкува в смисъл, че основен модул за сглобяване на машина за обработка на данни, състоящ се от корпус, който по същество съдържа две дискови устройства, следва да се класифицира, съгласно Общото правило 3, буква б) за тълкуване на Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, под подпозиция № 8471 93 59 като „устройство за съхранение“, въз основа на съдържащите се в него устройства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Съдебно решение от 14 май 1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/95: VOBIS Microcomputer/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 12 март 1996 г.
1. Следва ли Общата митническа тарифа — Комбинирана номенклатура 1993 — да се тълкува в смисъл, че „основен модул“ за сглобяване на машина за обработка на данни, състоящ се по същество от корпус с два дискови устройства, както е описано по-подробно в мотивите на акта за преюдициално запитване, следва да се класифицира по подпозиция № 84719359 пряко или съгласно Общото правило 3(б) като „устройство за съхранение“, въз основа на съдържащите се в него устройства
2. Ако не: Следва ли да се тълкува в смисъл, че продукт от описания по-горе вид следва да се класифицира по подпозиция № 84733090 като „част“ (от машина за обработка на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.