Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Попада ли подадената жалба в предвидения от член 263, шесто алинея ДФЕС срок за обжалване на актове на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от Директива 2004/39, както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от Директива 2004/39 и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем), и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между [Banif Plus Bank] и [заемателите], за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Приложим ли е срокът за обжалване, предвиден в член 263, шести параграф ДФЕС, при жалби срещу актове на Съюза във връзка с държави членки, които са се присъединили впоследствие?
Началната дата на срока за обжалване при новоприсъединени държави членки следва ли да се определя от влизането в сила на договора за присъединяване или от публикуването на акта на съответния език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключените от приложното ѝ поле въпроси на „правото на търговските дружества“ обхващат: a) преобразувания като сливания и разделяния, и б) разпоредбата на член 15 от Трета директива 78/855, която защитава кредиторите при преобразуване
2) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изключението по член 1, параграф 2, буква г) от Регламент „Рим I“ — което заменя старата уредба по член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция — води ли до същия извод, или следва да се тълкува по друг начин
Ако е по друг начин, какъв е той
4) Може ли от първичното право на Съюза, например свободата на установяване по член 49 ДФЕС, свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС или свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, да бъдат изведени изисквания за стълкновителния режим на сливанията, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: може ли от вторичното право на Съюза, например Директива 2005/56 или Директива 2011/35 или Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, да бъдат изведени принципи за стълкновителния режим, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество, или в националните стълкновителни норми може свободно да се определя кое е приложимото материално право в такива случаи
6) Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855 да се тълкува в смисъл, че в случай на презгранично сливане емитентът има право спрямо притежателите на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, и по-специално подчинени облигации, да прекрати правоотношението и да се разплати с носителите на права
7) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или записани по сметка в кредитна институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или записване по сметка в белгийска институция тези лихви са освободени от данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза и на ЕИП държавата членка да облага с данък върху доходите от капитали (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с правото на Съюза и на ЕИП държавата членка да облага с данък върху доходите от капитали лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или вписани по сметка във финансова институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или вписване във финансова институция, установена в Белгия, се прилага освобождаване от този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от [Директива 2004/39], както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
2) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от [Директива 2004/39] и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
3) Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем) и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
4) Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между банката и клиента, за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което налага удържане при източника на данък върху дивидентите, разпределени от местно дружество както на местни данъчнозадължени лица, така и на чуждестранни данъчнозадължени лица, и същевременно предвижда механизъм за приспадане или за възстановяване на така удържания данък единствено за местните данъчнозадължени лица, въпреки че за чуждестранните данъчнозадължени лица — физически лица и дружества — този удържан при източника данък е окончателен, доколкото свързаната с тези дивиденти окончателна данъчна тежест, понасяна от чуждестранните лица в тази държава, е по-голяма от данъчната тежест на местните данъчнозадължени лица, което запитващата юрисдикция следва да провери в главните производства
За да установи тези данъчни тежести, запитващата юрисдикция трябва ли да вземе предвид, по дела C‑10/14 и C‑14/14, данъчното облагане на местните лица относно всички акции, притежавани в нидерландски дружества през календарната година, както и необлагаемия размер на капитала съгласно националното законодателство, а по дело C‑17/14 — разходите, които са пряко свързани със самото получаване на дивидентите?
Ако се установи, че е налице ограничение на движението на капитали, може ли то да бъде обосновано от последиците от двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена от държавата членка по пребиваването и държавата членка по източника на дивидентите, при условие че отпада свързаното с облагането на дивиденти различно третиране на данъчнозадължените лица, които пребивават в последната държава, и на лицата, пребиваващи в други държави членки
При обстоятелства като разглежданите по дела C‑14/14 и C‑17/14 и след като запитващата юрисдикция извърши проверките от нейната компетентност, ако бъде установено ограничение на свободното движение на капитали, може ли то да се счита за обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 56 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на облагане на получените от австрийска фондация доходи от инвестиции и от прехвърляне на дялови участия, който предвижда облагане на фондацията с „междинен данък“ за осигуряване на еднократното облагане на тези доходи в страната само в случай че въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане получателят на дарения от фондацията е освободен от дължимия върху даренията данък върху инвестиционния доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Представлява ли член 63 ДФЕС пречка за приемане на национално законодателство, съгласно което дивиденти, изплатени от местно дружество, се облагат при източника, ако акционерът не е местно лице, докато тези дивиденти — в случай че са изплатени на акционер, който е местно лице — подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план това облагане цели обикновено данъчно облагане на всички капиталови доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.