Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Отговаря ли размерът на глобата, наложена като административна санкция на основание член 5/А от Закон [№ XLVIII от 2007 г.] за изпълнение на Регламент [№ 1889/2005], на изискването, съдържащо се в член 9, параграф 1 от същия регламент, съгласно което предвидените в националното право санкции трябва да бъдат ефективни, възпиращи и същевременно съразмерни на извършеното нарушение и на преследваната цел?
2) Не противоречи ли член 5/А от [Закон № XLVIII от 2007 г.], поради определения в него размер на глобите, на забраната за прикрити ограничения […] на свободното движение на капитали, предвидена в Договора за Европейския съюз и в член 65, параграф 3 [ДФЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 19, параграф 1 от Директива 78/855/ЕИО да се тълкува в смисъл, че „сливане чрез придобиване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива води до прехвърляне към придобиващото дружество на задължението за плащане на глоба, наложена с окончателно решение след това сливане за нарушения на трудовото право, извършени от придобиваното дружество преди посоченото сливане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчно задължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което освобождаването от данък върху дарение на някои защитени територии е ограничено само до териториите, които се намират в рамките на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Допуска ли свободното движение на капитали по член [56 ЕО] национална разпоредба (в случая член 18, параграф 3 от AuslInvestmG), по силата на която при определени условия за местни лица, притежаващи дялове от чуждестранни инвестиционни фондове, в допълнение към разпределените дивиденти следва да се определят и фиктивни приходи в размер на 90 % от разликата между първата и последната цена на обратно изкупуване за годината, но не по-малко от 10 % от последната цена на обратно изкупуване (или от борсовата или пазарната стойност), по отношение на участия във фондове от трети страни, тъй като по същество непроменената от 31 декември 1993 г. разпоредба е във връзка с предоставянето на финансови услуги по смисъла на клаузата [„standstill“] по член [57, параграф 1 ЕО]?
Ако не бъде отговорено утвърдително на първия въпрос:
2) Във всички случаи ли участието в такъв инвестиционен фонд със седалище в трета страна представлява пряка инвестиция по смисъла на член [57, параграф 1 ЕО], или отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството дали въз основа на национални разпоредби на държавата, където се намира седалището на инвестиционния фонд, или по други причини участието позволява на инвеститора да участва ефективно в управлението на инвестиционния фонд или в контрола върху него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което с цел закрила на националното културно наследство предвижда, че приспадане на разходите, свързани с обявените за културно наследство паметници, могат да извършват само собствениците на паметници, разположени на нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Допуска ли член 63 [ДФЕС] правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчнозадължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е националната данъчна уредба, която предвижда различно третиране на участието в местни и чуждестранни дружества по отношение на облагането на реализираните капиталови печалби, с изискванията за свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Ако не е налице нарушение на свободното движение на капитали, спазени ли са изискванията за свободата на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместимо ли е националното данъчно законодателство, което предвижда незабавно разпределяне на печалбата, реализирана в чуждестранни дружества с ограничен брой акционери, на членовете на тези дружества, с принципите на свободата на установяване и свободното движение на капитали?
Може ли различното третиране на местните и чуждестранните дружества да бъде обосновано с цел борба с избягването на данъци и съответства ли на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Предвид правото [на Съюза], и по-конкретно [член 19, параграф 1, буква а)] от Директива 2011/35/ЕС, налага ли сливането на дружества режим на прехвърляне на отговорността за административни нарушения, при който придобиващото дружество носи отговорност за деянията на придобиваното дружество, извършени преди вписването на сливането в търговския регистър?
2) Може ли санкцията за административно нарушение да се счита за вземане на трети лица (в настоящия случай — на държавата, за нарушение на норми на трудовото законодателство), за да се приложи Директива 2011/35 и в резултат на това съответното задължение (имуществената санкция), което произтича от административно нарушение и по което кредитор е държавата, да премине към придобиващото дружество?
3) Противоречи ли на Директива 2011/35, която урежда последиците от сливанията на дружества, тълкуване на член 112 от Кодекса на търговските дружества в смисъл, че не отпада основанието за провеждане на производство за извършено преди сливането административно нарушение, нито пък за налагане на предвидената имуществена санкция, доколкото представлява разширително тълкуване на разпоредбата, недопустимо от гледна точка на принципите на общностното право, и в частност на член 19 от Директивата?
4) Представлява ли горното тълкуване нарушение на принципа, че не може да е налице административно нарушение, без за придобиващото дружество да е възникнала обективна (облекчена) отговорност или виновна отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.