Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се прилага, когато сезираната юрисдикция следва да определи допустимостта на прилагане от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Съюза, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в Съединените американски щати?
Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Съюза, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Задължава ли член 13, част Б, буква г), точка 5 от Шеста директива сделките на данъчнозадълженото лице по покупко-продажба на акции, при които то придобива право на собственост върху недвижимо имущество, като се отчете изключението, предвидено от директивата по отношение на ценните книжа, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот или част от него, да се обложат с ДДС, без възможност за освобождаване?
2) Допуска ли Шеста директива съществуването на правни норми като член 108 от Закона за пазара на ценни книжа, съгласно който придобиването на мажоритарен дял от капитала на дружество, чиито активи се състоят основно от недвижимо имущество, се облага с косвен данък, различен от ДДС, наречен „данък върху прехвърлянето на имущество“, без да се преценява дали участниците в сделката са търговци и следователно без да се изключва случаят, в който сделката би била обложена с ДДС, ако беше налице пряко прехвърляне на недвижими имоти, а не на акции?
3) Съвместима ли е с гарантираната в член 49 ДФЕС свобода на установяване и с уреденото в член 63 ДФЕС свободно движение на капитали национална разпоредба като член 108 от Закона за пазара на ценни книжа, който предвижда, че придобиването на мажоритарен дял от капитала на дружества, чиито активи се състоят основно от недвижимо имущество в Испания, подлежи на облагане, и не допуска да се докаже, че дружеството, върху което се придобива контрол, осъществява икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Може ли белгийският законодател да измени разпоредбите от националното си право по такъв начин, че (на 1 декември 1977 г.) непосредствено преди Шеста директива за ДДС да влезе в сила (на 1 януари 1978 г.), започва да облага с ДДС освободени услуги (в конкретния случай услуги при пътувания извън Съюза), като така заобикаля клаузата „standstill“ по член 28, параграф 3 от Шеста директива (член 370 от Директивата [за ДДС]), който предвижда, че въпросните пътувания могат да продължат да бъдат облагани с ДДС само ако вече са подлежали на облагане с ДДС преди влизането на Шеста директива в сила?
Следвало ли е от 13 юни 1977 г. (датата на публикуване на Шеста директива) белгийският законодател да се въздържа от облагането на пътуванията извън Съюза с данък?
Нарушава ли белгийският законодател член 309 от Директивата [за ДДС], тъй като не третира туристическите агенти, по отношение на извършваните от тях сделки извън [Съюза], по идентичен начин с посредниците и въпреки всичко продължава да облага тези услуги?
Членове 309, 153, 370 и приложение X към Директивата [за ДДС] нарушават ли общите принципи на общностното право, принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност, както и разпоредбите относно свободното движение на хора, стоки и услуги, и по-специално членове [43 ЕО и 56 ЕО], доколкото предоставят на държавите членки право на избор за облагането или не на услугите, свързани с пътуванията извън [Съюза]?
Нарушава ли белгийската държава принципите на общностното право, и по-конкретно принципите на равно третиране, на пропорционалност, и на данъчен неутралитет на ДДС, като с кралски указ от 28 ноември 1999 г. предвижда облагане с ДДС единствено на туристическите агенти за пътуванията извън Съюза, но не и на посредниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат ли законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което в случаите, когато местно лице на държава — членка на Европейския съюз, акционер в установено в друга държава — членка на Съюза, дружество, получава облагани в двете държави дивиденти и двойното данъчно облагане се урежда с приспадането в държавата, на която е местно съответното лице, на данъчен кредит със същия размер като платения данък в държавата на разпределящото дивидентите дружество, механизмът за прилагане на таван на данъците от 60 % или 50 % от получените през определена година доходи не отчита или отчита само отчасти данъка, платен в другата държава?
Ако отговорът е отрицателен, такова ограничение може ли да се обоснове с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, с необходимостта от балансирано разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане или с друго императивно съображение от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението, според което данъчното облекчение за вноски по пенсионно-спестовни планове се прилага само за вноски, изплатени на установени в Белгия институции или фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. За целите на прилагането на член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) може ли OCT на дадена държава членка да се разглеждат като трети страни, така че в рамките на движението на капитали между държава членка и нейните OCT да е възможно позоваване на член 56 ЕО?
2а) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли в настоящия случай — в който удържаният при източника данък върху дивидентите от участия в дружества, разпределени от дъщерно дружество със седалище в Нидерландия на неговото холдингово дружество със седалище на Нидерландските Антили, е увеличен от 1 януари 2002 г. в сравнение с приложимия през 1993 г. данък от 7,5 % или 5 %, на 8,3 % — да се вземе предвид единствено увеличението на нидерландския данък при източника, за да се определи дали е налице увеличение [на данъчната тежест] за целите на прилагането на член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64, параграф 1 ДФЕС), или също така следва да се вземе предвид и обстоятелството, че във връзка с увеличението на нидерландския данък при източника и считано от 1 януари 2002 г., държавните органи на Нидерландските Антили освобождават от данък разпределените от дъщерни дружества със седалище в Нидерландия дивиденти от участия в дружества, при положение че тези дивиденти са били разглеждани преди като част от облагаемата печалба и са били облагани с данък в размер на 2,4—3 % или в размер на 5 %?
2б) Ако следва да се вземе предвид също и намаляването на данъчната тежест в Нидерландските Антили в резултат на въвеждането на споменатото във въпроса по точка 2, буква а) освобождаване от данък върху дивидентите от участия в дружества, необходимо ли е да се вземат предвид освен това и правилата за прилагане на данъчния режим в Нидерландските Антили — в настоящия случай практика на данъчните органи в Нидерландските Антили — като в резултат на тази практика е възможно в периода преди 1 януари 2002 г., а и още през 1993 г., размерът на действително дължимите данъци върху разпределени от дъщерно дружество със седалище в Нидерландия дивиденти да е бил значително по-нисък от 8,3 %?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Когато съгласно законодателството на държава членка данъчнозадължено лице може да избира между две алтернативни основания, за да поиска възстановяване на данъци, събрани в нарушение на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, и за едното от тези основания е предвиден по-дълъг давностен срок, съвместимо ли е с принципите на ефективността, на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държавата членка да приеме правна уредба, с която по-дългият давностен срок се намалява без предупреждение и с обратна сила спрямо датата на обнародване на предлаганата нова правна уредба?
За отговора на въпрос 1 има ли някакво значение фактът, че към момента, когато данъчнозадълженото лице е предявило своя иск на основанието, за което е предвиден по-дългият давностен срок, възможността за предявяване на иск на това основание съгласно националното законодателство е била призната едва i) неотдавна и ii) от нисшестоящ съд, като чак по-късно е окончателно потвърдена от най-висшата съдебна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от Investmentsteuergesetz (закон за облагане на инвестициите) в противоречие ли е с правото на Европейския съюз (член 56 ЕО), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член 58, параграф 3 ЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Следва ли изключването на възможността за приспадане на корпоративен данък поради освобождаването от данък на дивидентите, разпределяни на германски капиталови дружества от установени в трета държава капиталови дружества, за което освобождаване националните разпоредби изискват получаващото дивидентите дружество да притежава поне 10 % от капитала на разпределящото дивидентите дружество, да се преценява единствено от гледна точка на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС или следва да се преценява и от гледна точка на свободното движение на капитали по смисъла на членове 63—65 ДФЕС, в случай че получаващото дивидентите капиталово дружество фактически притежава 100 % от капитала на разпределящото дивидентите капиталово дружество?
2. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, съгласно което не е възможно, когато разпределяните от чуждестранни дъщерни дружества дивиденти са освободени от данък, да се извърши приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху разпределените дивиденти дори и ако дружеството майка е отчело загуба, при положение че за разпределяните от местни дъщерни дружества дивиденти е предвидено такова облекчение чрез приспадането на платения корпоративен данък?
3. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, което изключва възможността за приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху дивидентите, разпределени от пряко и косвено притежаваните дъщерни дружества, които дивиденти са освободени от данъчно облагане в държавата на съответното дъщерно дружество, разпределят се (по-нататък) и на местното дружество майка и в Германия също са освободени от данъчно облагане, но същевременно позволява при изцяло вътрешни положения платеният корпоративен данък да бъде евентуално възстановен чрез приспадане на равнището на пряко притежаваното дъщерно дружество на корпоративния данък върху дивидентите от косвено притежаваното дъщерно дружество и приспадане на равнището на дружеството майка на корпоративния данък върху дивидентите от пряко притежаваното дъщерно дружество, когато дружеството майка е отчело загуба?
4. В случай че са приложими и разпоредбите относно свободното движение на капитали, в зависимост от отговора на въпроса по точка 2 се поставя допълнителен въпрос по отношение на разпределяните от канадските дружества дивиденти:
Следва ли настоящият член 64, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на Федерална република Германия да прилага непроменени по съществото си към 31 декември 1993 г. разпоредби на националното право или на сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и следователно да продължава да изключва възможността за приспадане на канадския корпоративен данък върху освободените от данъчно облагане в Германия разпределени дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които лице, неограничено задължено по данъка върху доходите във Финландия, не може да приспадне загубата, която е претърпяло при прехвърлянето на недвижимо имущество във Франция, от подлежащата на облагане във Финландия печалба от прехвърлянето на акции, при положение че лице, неограничено задължено по данъка върху доходите във Финландия, може при определени условия да приспадне от капиталовите си печалби загубите от продажбата на такова недвижимо имущество във Финландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.