Господстващо положение
Господстващо положение
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) а) Следва ли изразът „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, така че за да се определи дали разпоредбата е приложима, трябва да се прави разграничение между дейностите на сдружението, насочени към защита на обществения интерес, и други дейности, или фактът, че едно сдружение може също да действа в стопански интерес, сам по себе си е достатъчен, за да се счита, че то като цяло представлява сдружение на предприятия по смисъла на разпоредбата
Има ли значение за прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията, че общозадължителните правила, приети от съответния орган, са приети въз основа на правомощие, предоставено със закон, и в качеството на специален законодателен орган?
b) Ако на въпрос 1а) се отговори, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, определя ли правото на Общността кога става въпрос за защита на обществения интерес и кога не?
c) Ако на въпрос 1б) се отговори, че правото на Общността играе роля в това отношение, може ли фактът, че орган като нидерландската адвокатска колегия въз основа на правомощие, предоставено със закон за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента, приема общозадължителни правила относно участието на адвокати в сътрудничество с представители на други професии, също да се счита за защита на обществения интерес по смисъла на правото на Общността?
2) Ако въз основа на отговорите на въпроси 1а), 1б) и 1в) се заключи, че и регулация като [Samenwerkingsverordening 1993] трябва да се счита за акт в рамките на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), трябва ли да се приеме, че такъв акт — доколкото установява общозадължителни правила относно сключването на сътрудничества като разглежданите тук с цел да се гарантира, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — има за цел или резултат да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и доколкото засяга търговията между държавите членки
Кои са релевантните критерии за преценка на този въпрос според правото на Общността?
3) Следва ли изразът „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че орган като нидерландската адвокатска колегия, ако трябва да се счита за сдружение на предприятия, също трябва да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самият той не извършва стопанска дейност?
4) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че орган като нидерландската адвокатска колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такъв орган с господстващото си положение, ако налага на присъединените адвокати задължение да действат на пазара на правни услуги по начин, който възпрепятства конкуренцията?
5) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия за целите на прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията като цяло трябва да се счита за сдружение на предприятия, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такъв орган като адвокатската колегия — който по отношение на сътрудничеството на адвокати с представители на други професии приема общозадължителни правила за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — също попада в обхвата на тази разпоредба?
6) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или като предприятие или група предприятия, възпрепятстват ли член 3, буква ж) [след изменението сега член 3, параграф 1, буква ж), ЕО], член 5, параграф 2 (сега член 10, параграф 2, ЕО), и членове 85 и 86 (сега членове 81 ЕО и 82 ЕО) държава членка да определи, че органът (или някоя от неговите инстанции) може да приема правила, които могат да се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството на адвокати с представители на други професии, докато държавният надзор върху приемането на правилата е ограничен до правомощие за отмяна на такива разпоредби, без държавата да може да замести отменените със свои разпоредби?
7) Прилагат ли се както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата тук, или Договорът за ЕО следва да се тълкува в смисъл, че такава забрана, например в зависимост от начина, по който съответните лица реално ще организират сътрудничеството си, трябва да е в съответствие или с разпоредбите относно правото на установяване, или с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги?
8) Представлява ли забрана за интегрирано сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата в настоящото дело ограничение на правото на установяване или на правото на свободно предоставяне на услуги, или ограничение и на двете права?
9) Ако от отговора на предходния въпрос следва, че става въпрос за едно от двете ограничения или и за двете ограничения, оправдано ли е съответното ограничение, тъй като представлява само „форма на продажба“ по смисъла, в който този израз се използва в решението по делото Keck и Mithouard (решение от 24.11.1993 г., съединени дела C-267/91 и C-268/91, Сборник I, стр. 6097), и не се касае за дискриминация, или е оправдано, тъй като отговаря на критериите за това, които Съдът е развил в други решения, по-специално в решението по делото Gebhard (решение от 30.11.1995 г., дело C-55/94, Сборник I, стр. 4165)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Удовлетворява ли диспозитивната част на решение на Комисията изискванията за достатъчна яснота относно установяването на господстващо или колективно господстващо положение?
Нарушени ли са правата на защита поради промяната в дефиницията на релевантния пазар между изявлението за възраженията и окончателното решение на Комисията?
Изисква ли установяването на колективно господстващо положение наличие на конкретна съвместна пазарна стратегия между предприятията или е достатъчно съществуването на икономически връзки, които им позволяват да действат независимо от конкуренти, клиенти и потребители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Изопачени ли са фактическите обстоятелства от Общия съд при преценката на доказателствата относно проекта за споразумение REIMS?
Правилно ли е тълкуван и приложен правният критерий за „общностен интерес“ при отхвърляне на жалбата по член 3 от Регламент № 17, включително относно обхвата на дискрецията на Комисията и критериите за преценка?
Нарушени ли са разпоредбите на член 85 Договора за ЕО и свързаните с него разпоредби чрез отказа на Комисията да се произнесе по съществото на твърдяното нарушение и чрез евентуално насърчаване на антиконкурентни практики?
Спазен ли е принципът, че законосъобразността на оспорения акт се преценява само въз основа на правните и фактическите обстоятелства към момента на приемането му?
Съдържа ли обжалваното решение достатъчно и непротиворечиво мотивиране по отношение на правните основания и критериите за „общностен интерес“?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация при третирането на жалбоподателя спрямо други сходни случаи?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при преценката на антиконкурентните ефекти на споразумението REIMS извън приложното поле на член 85, параграф 3 от Договора?
Правилно ли е приложено понятието за злоупотреба с власт при отхвърляне на жалбата на жалбоподателя?
Законосъобразно ли е отказано възобновяване на устната процедура и изключването на доказателства, които са възникнали след приемането на оспореното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже да разгледа жалба поради липса на легитимен интерес на жалбоподателя по отношение на определени пощенски практики?
Правилно ли е тълкувана и приложена от Общия съд концепцията за предмета на обжалваните решения на Комисията относно различните видове ремейл?
Съответства ли на правото на Европейския съюз отказът на Общия съд да обяви за нищожно решение на Комисията поради процесуални нарушения?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и правилно ли е приложена концепцията за „общностен интерес“ при отказа на Комисията да разгледа жалбата?
Може ли Комисията да откаже да разгледа жалба за прекратени антиконкурентни практики, ако съществува риск от повторното им възникване?
Съдържа ли обжалваното решение на Общия съд противоречия или недостатъчна мотивировка, които водят до нарушение на изискването за мотивиране?
Правилно ли е приложена от Общия съд концепцията за злоупотреба с власт от страна на Комисията при разглеждане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Допустими ли са исканията за установяване, които не са свързани с предмета на основния иск или имат окончателен характер, в производството за предоставяне на обезпечение?
Изпълнено ли е изискването за неотложност при липса на конкретни данни за сериозна или невъзвратима вреда и при позоваване само на нематериална вреда, свързана с предполагаема незаконност?
Може ли при твърдяна явна незаконност или противоконституционност да се направи изключение от правилото за доказване на неотложността в производството по обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Допустимо ли е искане за временни мерки, когато то не е свързано с исканията по същество или има окончателен характер?
Необходимо ли е настъпването на сериозна или непоправима вреда за заявителя като условие за предоставяне на временни мерки?
Какви са последствията при злоупотреба с право на процесуални действия от страна на адвокат пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ДФЕС, като Комисията не е обосновала защо е избрала да приеме решение по член 86, параграф 3 ДФЕС вместо да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения?
Съвместимо ли е решението на Комисията с принципа на пропорционалност, като е избрала най-строгия и най-обременителен способ за действие?
Допуснала ли е Комисията злоупотреба с процесуални права, като е приела решение по член 86, параграф 3 ДФЕС вместо да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, когато нарушението е общо за няколко държави членки?
Налице ли са условията за установяване на нарушение на член 86 във връзка с член 90, параграф 1 ДФЕС, като португалската система за такси за кацане не представлява дискриминация или злоупотреба с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Представлява ли писменото уведомление на Комисията за междинен етап на разследване във връзка с предполагаемо нарушение на член 82 ЕО и член 86 ЕО окончателен акт, подлежащ на обжалване по член 230 ЕО?
Допустимо ли е предварителна оценка на националното законодателство преди да се приеме за налице автономно нарушение на конкуренцията по член 82 ЕО от страна на предприятие, когато националната рамка може да влияе върху поведението на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Явява ли се Регламент № 451/2000 акт с индивидуално действие по отношение на жалбоподателите или е акт с общо приложение?
Притежават ли жалбоподателите и тяхната асоциация правен интерес да обжалват акта на основание индивидуално засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО?
Могат ли специфичните икономически последици върху определена група оператори или участието на асоциация в процеса на изработване на акта да обосноват индивидуална засегнатост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.