Господстващо положение

1. Допустимо ли е съгласно правото на Общността законодателство, което предоставя на едно-единствено предприятие изключителни права за телевизионно излъчване на цялата територия на държава членка?
2. Ако да, дали и до каква степен се нарушава основният принцип на свободното движение на стоки, установен в член 9 от Договора за ЕИО, като се има предвид, че предоставянето на изключителни телевизионни права на едно предприятие води до забрана за всички други граждани на Общността да изнасят, отдават под наем или разпространяват по какъвто и да е начин в съответната държава членка материали, звукозаписи, филми, телевизионни документални филми или други продукти, които могат да бъдат използвани за телевизионно излъчване, освен ако това не е за целите на предприятието, което притежава изключителните телевизионни права, като същевременно това предприятие има дискреционна власт да избира и да предпочита национални материали и продукти пред тези от други държави членки на Общността?
3. Дали и до каква степен предоставянето на телевизионни права на едно предприятие представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса, изрично забранено по член 30 от Договора за ЕИО?
4. Ако се приеме, че е допустимо по закон да се предостави на едно предприятие изключителното право за цялата национална територия на държава членка да извършва телевизионно излъчване от всякакъв вид, на основание че предоставянето попада в обхвата на член 36 от Договора за ЕИО, както е тълкуван от Европейския съд, и като се има предвид, че това предоставяне удовлетворява императивно изискване и служи на обществен интерес — организирането на телевизията като услуга от обществен интерес — дали и до каква степен тази цел е надхвърлена, тоест дали тази цел, защитата на обществения интерес, се постига по най-малко обременителния начин, с други думи по начин, който най-малко засяга принципа на свободното движение на стоки?
5. Дали и до каква степен изключителните права, предоставени от държава членка на предприятие (телевизионен оператор) по отношение на телевизионното излъчване, и упражняването на тези права са съвместими с правилата за конкуренция по член 85 във връзка с член 3, буква (f) от Договора за ЕИО, когато изпълнението от предприятието на определени дейности, по-специално изключително (а) излъчване на реклами, (б) разпространение на филми, документални филми и други телевизионни материали, произведени в Общността, (в) подбор, по собствена преценка, разпространение и излъчване на телевизионни предавания, филми, документални филми и други материали, възпрепятства, ограничава или нарушава конкуренцията в ущърб на потребителите в Общността в сектора, в който то оперира и на цялата национална територия на държавата членка, дори когато има законово право да извършва тези дейности?
6. Когато държавата членка използва предприятието, натоварено с осъществяването на телевизионната услуга — дори по отношение на неговите търговски дейности, по-специално рекламата — като предприятие, натоварено с предоставянето на услуги от общ икономически интерес, дали и до каква степен правилата за конкуренция, съдържащи се в член 85 във връзка с член 3, буква (f), са несъвместими с изпълнението на възложената на предприятието задача?
7. Може ли такова предприятие, на което по закон на държавата членка е предоставен монопол върху телевизионното излъчване от всякакъв вид на цялата национална територия на тази държава, да се счита за заемащо господстващо положение в съществена част от Общия пазар?
8. Ако да, дали и до каква степен налагането (поради липса на каквато и да е друга конкуренция на пазара) на монополни цени за телевизионна реклама и предоставянето на такова преференциално третиране, по собствена преценка, в ущърб на потребителите в Общността, както и изпълнението от това предприятие на дейностите, посочени по-горе в въпрос 5, осъществявани при липса на конкуренция в сектора, в който то оперира, представляват злоупотреба с господстващо положение?
9. Дали и до каква степен предоставянето по закон на едно предприятие на телевизионен монопол за цялата национална територия на държава членка, с право да извършва телевизионно излъчване от всякакъв вид, е съвместимо днес със социалната цел на Договора за ЕИО (преамбюла и член 2), постоянното подобряване на жизнените условия на народите на Европа и бързото повишаване на техния жизнен стандарт, както и с разпоредбите на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека от 4 ноември 1950 г.?
10. Дали свободата на изразяване, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека от 4 ноември 1950 г., и посочената по-горе социална цел на Договора за ЕИО, изложена в неговия преамбюл и в член 2, налагат сами по себе си задължения на държавите членки, независимо от писмените разпоредби на действащото право на Общността, и ако да — какви са тези задължения?