Господстващо положение
Господстващо положение
Дело C-66/90: PTT/Комисия, Определение от 4 юни 1991 г.
Компетентен ли е Първоинстанционният съд по искове на юридически лица срещу институции на Общността относно прилагането на правилата за конкуренция съгласно член 173 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/90: Höfner и Elser/Macrotron, Съдебно решение от 23 април 1991 г.
1. Дали предоставянето на бизнес ръководители от страна на консултанти по персонала представлява услуга по смисъла на първия параграф на член 60 от Договора за ЕИО и дали предоставянето на ръководители е свързано с упражняването на официална власт по смисъла на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
2. Дали абсолютната забрана за предоставяне на бизнес ръководители от германски консултанти по персонала, предвидена в параграфи 4 и 13 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz), представлява професионално правило, оправдано от обществен интерес, или монопол, оправдан по съображения за обществен ред и обществена сигурност (членове 66 и 56, параграф 1 от Договора за ЕИО)?
3. Може ли германски консултант по персонала да се позове на членове 7 и 59 от Договора за ЕИО във връзка с предоставянето на германски граждани на германски предприятия?
4. Във връзка с предоставянето на бизнес ръководители подлежи ли Bundesanstalt für Arbeit (Федералната служба по заетостта) на разпоредбите на Договора за ЕИО, и по-специално на член 59 от него, с оглед на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, и представлява ли установяването на монопол върху предоставянето на бизнес ръководители злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/89: ERT/DEP, Заключение от 23 януари 1991 г.
1. Дали закон, който разрешава на едно-единствено телевизионно дружество да упражнява монопол върху цялата територия на държава членка и да излъчва телевизионни предавания от всякакъв вид, е съвместим с правото на Общността
2. Дали предоставянето на изключителни телевизионни права на оператор може да се счита за мярка с еквивалентен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО
3. Дали телевизионният монопол може да бъде оправдан по член 36 от Договора за ЕИО
4. Дали предоставянето на изключителни телевизионни права от държавата и тяхното упражняване са съвместими с разпоредбите на член 3, буква (f) и член 85 от Договора за ЕИО
5. Дали предприятие, на което е предоставен монопол върху телевизионното излъчване от всякакъв вид на цялата национална територия на държава членка, заема господстващо положение на съществена част от общия пазар и дали в определени отношения може да се говори за злоупотреба с това положение
6. Дали член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО изключва приложимостта на правилата за конкуренция към такова предприятие
7. Дали телевизионният монопол е съвместим с целта, изразена в преамбюла на Договора и в член 2 от него, за постоянно подобряване на условията на живот на народите на Европа
8. Дали телевизионният монопол е съвместим с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/90: Höfner и Elser/Macrotron, Заключение от 15 януари 1991 г.
I. Constitue-t-il предоставянето на бизнес ръководители от консултанти по персонала услуга по смисъла на първия параграф на член 60 от Договора за ЕИО и свързано ли е предоставянето на ръководители с упражняването на официална власт по смисъла на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
II. Представлява ли абсолютната забрана за предоставяне на бизнес ръководители от германски консултанти по персонала, установена с параграфи 4 и 13 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz), професионално правило, оправдано от обществения интерес, или монопол, оправдан по съображения за обществен ред и обществена сигурност (членове 66 и 56, параграф 1 от Договора за ЕИО)?
III. Може ли германски консултант по персонала да се позове на членове 7 и 59 от Договора за ЕИО във връзка с предоставянето на германски граждани на германски предприятия?
IV. Подлежи ли Bundesanstalt für Arbeit (Федералната служба по заетостта) на разпоредбите на Договора за ЕИО, и по-специално на член 59 от него, с оглед на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, и представлява ли установяването на монопол върху предоставянето на бизнес ръководители злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/88: Lucazeau и др./SACEM и др., Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Представлява ли налагането от страна на Sacem, сдружение на автори, композитори и издатели на музика, което заема господстващо положение в съществена част от общия пазар и е обвързано с договори за взаимно представителство с дружества за управление на авторски права в други страни от ЕИО, на общи възнаграждения на база 8,25% от брутния оборот на дискотека пряко или косвено налагане на нелоялни търговски условия на договарящите се с него лица по смисъла на член 86 от Договора от Рим, ако тази ставка е явно по-висока от прилаганата от идентични дружества за управление на авторски права в други държави — членки на Европейската икономическа общност?
2. Представлява ли създаването посредством система от договори за взаимно представителство на фактически монопол в държавите — членки на Европейската икономическа общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в държава — членка, да определя по стандартен договор общо възнаграждение, което трябва да бъде платено от ползвателите преди използването на чуждестранни произведения, съгласувана практика, попадаща под забраната на член 85, параграф 1 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Заключение от 26 май 1989 г.
1) Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция в управлението на авторските права, и начисляването на свързаните с тях възнаграждения съвместими с член 86 от Договора за Рим, или представлява, напротив, злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2) Представлява ли организацията, посредством група от споразумения, известни като споразумения за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно нивото на възнагражденията по такъв начин, че да възпрепятства ползвателите да избират произведения от чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от дружеството за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика, нарушаваща член 85, параграф 1 от Договора за Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3) Следва ли член 86 от Договора за Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че дружество за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждението, които са няколко пъти по-големи от тези, прилагани от всички дружества за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставената услуга?
4) Явява ли се отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, който управлява, като по този начин се разделя пазарът, действие, което има за предмет или поне за последица предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5) Като се има предвид, че Съдът вече е постановил, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от страна на купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез звуковъзпроизвеждаща техника на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното дружество за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните дружества за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да договорят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/86: AKZO/Комисия, Заключение от 19 април 1989 г.
Нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, включително ограничен достъп до административното досие, липса на изслушване по определени оплаквания и непълно разследване от страна на Комисията
Неправилно определяне на релевантния пазар и на господстващото положение на жалбоподателя
Липса на достатъчно доказателства за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО
Неправомерно и прекомерно определяне на размера на наложената глоба и на специалните мерки, наложени на жалбоподателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/86: Ahmed Saeed Flugreisen и др./Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs, Съдебно решение от 11 април 1989 г.
1) Явяват ли се двустранните или многостранните споразумения относно тарифите на авиокомпаниите, приложими за редовни полети (например резолюции на IATA), в които участва поне една авиокомпания със седалище в държава членка на ЕИО, нищожни поради нарушение на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, както е предвидено в член 85, параграф 2, дори ако нито компетентният орган на съответната държава членка (член 88), нито Комисията (член 89, параграф 2) не са ги обявили за несъвместими с член 85?
2) Представлява ли прилагането само на такива тарифи за редовни полети злоупотреба с господстващо положение на общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
3) Несъвместимо ли е одобряването на такива тарифи от компетентния орган на държава членка с втора алинея на член 5 и член 90, параграф 1 от Договора за ЕИО и следователно нищожно ли е, дори ако Комисията не е възразила срещу такова одобрение (член 90, параграф 3)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/88: RTT/GB-Inno-BM, Заключение от 15 март 1989 г.
1. Дали законодателството на държава членка, което предоставя на публично предприятие, което експлоатира националната телекомуникационна мрежа и продава оборудване, изключително право, състоящо се във възможността да одобрява оборудване, което не е доставено или продадено от него, с цел да провери, въз основа на технически спецификации, изготвени от него, дали това оборудване може да бъде свързано към мрежата, и което предвижда, че разходите, причинени от свързването на неодобрено оборудване, се поемат от лицето, което е извършило това свързване, е в противоречие с разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, доколкото предвижда възможност за обжалване пред съдилищата срещу решение за отказ за одобрение на оборудване от друга държава членка и това обжалване позволява да се провери, от гледна точка на правото на Общността, основанията за отказа, съобщени на заинтересования търговец?
2. Дали такова законодателство е също така в противоречие с членове 90 и 86 от Договора за ЕИО, или упражняването от публичното предприятие на правото на одобрение за цел, различна от проверката на техническата съвместимост на оборудването с мрежата, може да доведе до злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 86, ако са изпълнени всички условия, предвидени в този член, като националният съд, пред който е направено твърдение за такава злоупотреба, следва да прецени, въз основа на всички факти, включително евентуалната неуместност на техническите спецификации и евентуалната неоснователност на решенията за отказ за одобрение, дали съществува злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.