Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-7/98: Krombach, Заключение от 23 септември 1999 г.
1. Могат ли разпоредбите относно компетентността да принадлежат към обществения ред по смисъла на член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция, когато държавата на произход е основала своята компетентност спрямо лице, което има местожителство на територията на друга договаряща държава (член 2, параграф 1 от Брюкселската конвенция), единствено на гражданството на увредения (както в член 3, параграф 2 от Брюкселската конвенция)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Може ли съдът на държавата по изпълнението (член 31, параграф 1 от Брюкселската конвенция) в рамките на обществения ред по смисъла на член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция да вземе предвид, че наказателният съд на държавата на произход е отказал на длъжника защитата чрез адвокат в гражданското присъединително производство (член II от Протокола от 27 септември 1968 г. относно тълкуването на Брюкселската конвенция), тъй като ответникът, който живее в друга договаряща държава, е бил обвинен в умишлено престъпление и не се е явил лично?
Ако и на втория въпрос отговорът е отрицателен:
3. Може ли съдът на държавата по изпълнението в рамките на обществения ред по смисъла на член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция да вземе предвид, че съдът на държавата на произход е основал своята компетентност единствено на гражданството на увредения (вж. по-горе въпрос 1) и допълнително е отказал на ответника представителство чрез адвокат (вж. по-горе въпрос 2)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/98: Renault, Заключение от 22 юни 1999 г.
1) Следва ли членове 30—36 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби препятстват притежателят на индустриална или интелектуална собственост в една държава членка да се позовава на своето изключително право, за да забрани на трети лица да произвеждат, продават и изнасят отделни части от каросерията на автомобил към друга държава членка, когато тези части заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, т.е. отделни части от каросерията, които се предлагат на пазара като резервни части за същия автомобил?
2) Може ли член 86 от Договора за ЕО да послужи като основание за забрана на злоупотреба с господстващо положение — каквото всяка автомобилна компания има на пазара на резервни части за автомобили от съответната марка — злоупотреба, която се състои в това, че чрез упражняване на индустриални или интелектуални права и съдебно преследване на основание на тези права се цели напълно да се елиминира всякаква конкуренция от страна на независимите производители на резервни части?
3) Явява ли се следователно съдебно решение, постановено от съд в държава членка, което признава индустриално или интелектуално право върху отделни части, които заедно съставляват каросерията на автомобил, и предоставя защита на притежателя на това предполагаемо изключително право, в противоречие с основните правни принципи по смисъла на член 27 от Брюкселската конвенция, когато с решението се забранява на други лица, които упражняват стопанска дейност в друга държава членка, да произвеждат, продават, транспортират транзитно, внасят или изнасят тези части към съответната държава членка, когато те заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, и при всички случаи се налагат санкции за тези форми на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/97: Unibank, facet-document-type-ARRET
Являва ли се признание на дълг, изготвено без участието на публичен орган, автентичен акт по смисъла на член 50 от Брюкселската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/97: Coursier, Съдебно решение от 29 април 1999 г.
Влияе ли постановено в държавата по произход решение в рамките на съдебно контролирана ликвидация — материя, която е изключена от приложното поле на Брюкселската конвенция — и което не подлежи на признаване съгласно националното право на държавата, в която се иска изпълнението, но което в държавата, в която е постановено, предоставя на една от страните имунитет от изпълнение на решението, чието изпълнение се иска, върху качеството на изпълняемост, което съгласно първата алинея на член 31 от Конвенцията трябва да притежава едно решение, за да бъде признато и изпълнено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/97: Leathertex, Заключение от 16 март 1999 г.
Следва ли членове 5, параграф 1 и 2 от Брюкселската конвенция, в приложимата към настоящия случай редакция, да се тълкуват в смисъл, че съставен иск, основан на различни задължения, произтичащи от един и същ договор, може да бъде предявен пред един и същ съд, въпреки че съгласно правилата за компетентност на държавата, в която е предявен искът, едно от договорните задължения, на които се основава искът, трябва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга държава — членка на ЕО, като се има предвид, че съдът, пред който е предявен искът, решава въз основа на предявения пред него иск, че нито едно от двете задължения, които са предмет на иска, не е подчинено на другото и че те са равнопоставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/97: Castelletti, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
1. Необходимо ли е съгласието на страните по отношение на клауза за избор на съд да бъде установено съгласно член 17 от Конвенцията, изменена с Конвенцията за присъединяване от 9 октомври 1978 г., доколкото се позовава на понятието „обичай“ (usages), като същевременно използва термина „сключен“?
2. Какво се изисква конкретно, за да има „форма, която съответства“ по смисъла на член 17 от Конвенцията
По-специално, трябва ли клаузата за избор на съд да бъде включена в писмен документ, подписан от страната, която я е изготвила, и трябва ли подписът да бъде придружен от препратка към клаузата; трябва ли тази клауза да се откроява ясно сред останалите клаузи и трябва ли езикът, на който е съставена, да е свързан с националността на страните?
3. Съществуват ли ограничения относно избора на съд по член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е избраният съд да има връзка с делото, може ли сезираният съд да преразгледа валидността на клаузата, както и намерението на страната, която я е включила, и може ли фактът, че приложимите материалноправни разпоредби пред избрания съд ограничават отговорността на тази страна, да повлияе на валидността на клаузата за избор на съд?
4. Какво се изисква за съществуването на обичай в международната търговия или стопанска дейност по смисъла на член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е този обичай да съществува във всички държави-членки или е достатъчно да се практикува в държавите, които традиционно играят водеща роля в съответния сектор
Как се установява този обичай, каква публичност се изисква и какви са последиците, ако валидността на клаузата за избор на съд е оспорвана пред съдилищата?
5. Как се определя осведомеността на страните относно обичая
Коя страна трябва да е осведомена, има ли значение националността ѝ и каква степен на осведоменост се изисква?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/97: GIE Groupe Concorde и др., Заключение от 16 март 1999 г.
С оглед на прилагането на [член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция], трябва ли мястото на изпълнение на съответното задължение по смисъла на тази разпоредба да се определя в съответствие със закона, който съгласно колизионните норми на сезирания съд урежда съответното задължение, или националните съдилища следва да определят мястото на изпълнение на задължението, като се стремят да установят, с оглед на естеството на правоотношението, пораждащо задължението, и обстоятелствата по случая, мястото, където изпълнението действително е осъществено или е трябвало да бъде осъществено, без да се позовават на закона, който съгласно колизионните норми урежда съответното задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/97: Unibank, Заключение от 2 февруари 1999 г.
1. Представлява ли признание на дълг, подписано от длъжника без участието на публичен орган – като Gældsbrev по датското право (параграф 478, алинея 1, точка 5 от Датския граждански процесуален кодекс) – автентичен акт по смисъла на член 50 от Брюкселската конвенция, ако това признание на дълг изрично посочва, че може да служи като основание за принудително изпълнение и ако може да бъде основание за принудително изпълнение съгласно правото на държавата, в която е съставено, макар и при условие, че компетентният съд може да откаже изпълнението, ако поради възражения относно основанието за изпълнение има съмнения относно продължаването на изпълнителното производство?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2. Може ли молба за признаване на решение или автентичен акт, подадена до съд, компетентен по местоживеенето съгласно член 32, параграф 2 от Брюкселската конвенция, да стане недопустима или неоснователна поради обстоятелството, че по време на висящо производство по обжалване (член 36 от Брюкселската конвенция) длъжникът е напуснал държавата, в която е образувано производството, и новото му местоживеене е неизвестно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Съдебно решение от 17 ноември 1998 г.
1. Когато задължението за плащане на сума или суми, дължими по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел получаване на изпълнение, въпреки че длъжникът е със седалище в друга държава — страна по Конвенцията, имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в производство за временни мерки (kort geding), за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което длъжникът се задължава да плати сума, която според съда, разглеждащ временната мярка, е много вероятно да се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ временната мярка, например условието, че поисканата мярка трябва да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво е мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е, че за да има съдът, разглеждащ временната мярка, компетентност, поисканата мярка трябва също така да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4. Дали възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, за подаване поради неотложност на молба до председателя на районния съд за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, представлява „временна“ или „обезпечителна“ мярка по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5. Има ли значение за отговора на въпрос 4 дали по съществото на спора има или може да има висящо производство и ако да, от значение ли е, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6. Има ли значение за отговора на въпрос 4, че поисканата временна мярка е разпореждане за изпълнение на задължение за плащане, както е посочено във въпрос 1?
7. Ако на въпрос 4 трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24, и по-специално позоваването в него на „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в правото на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за временни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втората алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в последния случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например че поисканата временна мярка трябва да произведе действие или да може да произведе действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8. Ако отговорът на въпрос 7 е, че за да има съдът, разглеждащ молбата за временна мярка, компетентност, е необходимо също така поисканата мярка да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/97: Réunion européenne и др., Съдебно решение от 27 октомври 1998 г.
1. Представлява ли иск, с който получателят на стоки, установил, че те са повредени след приключване на превозването им по море, а след това и по суша, или неговият застраховател, който е встъпил в правата му след изплащане на обезщетение, търси обезщетение за претърпените вреди, позовавайки се на коносамента, издаден за морския превоз, не срещу лицето, което е издало този документ на своята бланка, а срещу лицето, което ищецът счита за действителния морски превозвач, иск, основан на договора за превоз, и попада ли той поради това или по други причини в обхвата на делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от Конвенцията?
2. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно, представлява ли делото такова, свързано с непозволено увреждане по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията, или следва да се приложи принципът, установен в член 2 от Конвенцията, според който съдилищата на държавата, на чиято територия е местожителството на ответника, са компетентни?
3. В случай че делото следва да се разглежда като такова, свързано с непозволено увреждане, може ли мястото, където получателят, след приключване на морския превоз и последващия сухопътен превоз, просто е установил, че доставените му стоки са повредени, да представлява — и ако да, при какви условия — мястото на настъпване на вредата, което според решението на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier/ Mines de Potasse d'Alsace може да бъде „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията?
4. Може ли ответник, който е с местожителство на територията на Договаряща държава, да бъде привлечен в друга Договаряща държава пред съда, разглеждащ иск срещу съответник, който не е с местожителство на територията на която и да е Договаряща държава, на основание, че спорът е неделим, а не само свързан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.