всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-37/00: Weber, Заключение от 18 октомври 2001 г.

a) Трябва ли работата, извършвана на нидерландската част на континенталния шелф под Северно море от служител по смисъла на WAMN, да се счита или третира като равностойна на работа, извършвана в Нидерландия за целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция?
б) Ако да, за да се отговори на въпроса дали служителят трябва да се счита за такъв, който обичайно е извършвал работата си в Нидерландия, трябва ли да се вземе предвид целият период на неговата заетост или е от значение само най-скорошният период на заетост?
в) При отговора на въпрос б) трябва ли да се прави разлика между периода преди влизането в сила на WAMN – когато нидерландското право все още не е определило съд с териториална компетентност да разглежда случай като настоящия – и периода след влизането в сила на WAMN?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/99: Gaillard, Определение от 5 април 2001 г.

Включва ли се иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и съответно искане за обезщетение в обхвата на изключителната компетентност по член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция като дело, което има за предмет вещни права върху недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Следва ли първото изречение на първата алинея на член 17 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че клаузата за избор на съд трябва да бъде формулирана по такъв начин, че компетентният съд да може да бъде определен само въз основа на нейния текст?
При какви условия първата алинея на член 17 от Конвенцията намира приложение, и по-специално, прилага ли се тя, ако клаузата за избор на съд посочва съда по местонахождението на основното място на стопанска дейност на една от страните по първоначалния договор, но не е доказано, че това място на стопанска дейност се намира в държава — страна по Конвенцията?
Следва ли първата алинея на член 17 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че клауза за избор на съд, договорена между превозвач и товарач и съдържаща се в коносамент, е противопоставима на трето лице — приносител на коносамента, ако последното е встъпило в правата и задълженията на товарача съгласно приложимото национално право при придобиването на коносамента
Ако не е, трябва ли да се установи дали това лице е приело тази клауза с оглед на изискванията, предвидени в тази разпоредба?
Кой национален закон е приложим за целите на определяне на правата и задълженията на трето лице — приносител на коносамент, и какво е положението, ако съответното национално право не предоставя решение на въпроса дали третото лице при придобиването на коносамента встъпва в правата и задълженията на товарача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/98: Group Josi, Съдебно решение от 13 юли 2000 г.

Заглавие II от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела прилага ли се по принцип, когато ответникът има местожителство или седалище в договаряща държава, дори ако ищецът е с местожителство в държава, която не е членка
Това би било различно само в изключителни случаи, когато изрична разпоредба на тази конвенция предвижда, че прилагането на правилото за юрисдикция, което тя установява, зависи от това ищецът да има местожителство в договаряща държава.
Правилата за специална юрисдикция по застрахователни дела, предвидени в членове 7—12а от Конвенцията, обхващат ли спорове между презастраховател и презастрахован във връзка с договор за презастраховане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/98: Renault, Съдебно решение от 11 май 2000 г.

Следва ли член 27, точка 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдебно решение на съд или трибунал на договаряща се държава, което признава съществуването на право на интелектуална собственост върху части от каросерията на автомобили и предоставя на носителя на това право защита, като му позволява да възпрепятства трети лица, които търгуват в друга договаряща се държава, да произвеждат, продават, транспортират, внасят или изнасят в тази държава такива части от каросерията, може да се счита за противоречащо на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/98: Krombach, Съдебно решение от 28 март 2000 г.

Правилата за компетентността могат ли да засегнат обществения ред, посочен в член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция, когато по отношение на лице с местоживеене на територията на друга договаряща държава (член 2, първа алинея от Брюкселската конвенция) компетентността на държавата по произход се основава единствено на гражданството на жертвата (както е предвидено в член 3, втора алинея от Брюкселската конвенция по отношение на Франция)?
Съдът на държавата, в която се иска признаването (член 31, първа алинея от Брюкселската конвенция), може ли в рамките на обществения ред, посочен в член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция, да взема предвид факта, че наказателният съд на държавата по произход не е позволил на длъжника да бъде защитаван от адвокат по гражданския иск (член ІІ от Протокола от 27 септември 1968 г. за тълкуването на Брюкселската конвенция) с мотива, че срещу ответника с местоживеене в друга договаряща държава е образувано производство за умишлено престъпление и че той не се е явил лично?
Съдът на държавата, в която се иска признаването, може ли в рамките на обществения ред, посочен в член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция, да вземе предвид факта, че компетентността на съда на държавата по произход се основава единствено на гражданството на жертвата (вж. първия въпрос по-горе) и че освен това последният не е позволил на съответния ответник да бъде представляван от адвокат (вж. втория въпрос по-горе)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Заключение от 23 март 2000 г.

1) Трябва ли първото изречение на член 17 от Брюкселската конвенция (по-специално думите „са се споразумели“), тълкувано във връзка с практиката на Съда на Европейските общности, според която „целта на член 17 е да се гарантира, че [съгласието на] страните ... по такава клауза, която дерогира от обичайните правила за компетентност, установени в членове 2, 5 и 6 от Конвенцията, ... е ясно и точно установено“, да се тълкува в смисъл, че: а) за да бъде валидна между страните клауза за предоставяне на компетентност на определен съд, както е предвидено в този член, е необходимо във всеки случай тази клауза да бъде формулирана по такъв начин, че само от нейния текст да е напълно ясно или поне лесно установимо (дори) за лица, различни от страните — и по-специално за съответния съд — кой съд е компетентен да решава спорове, възникващи от правоотношението, в рамките на което е уговорена тази клауза; или б) че — по принцип или сега, в резултат на или във връзка с постепенното облекчаване на правилата на член 17 от Брюкселската конвенция, заедно с практиката на Съда на Европейските общности относно обстоятелствата, при които такава клауза се счита за валидно сключена — за да бъде такава клауза валидна, е достатъчно самите страни ясно да знаят, въз основа (между другото) на (други) обстоятелства по случая, кой съд е компетентен да решава такива спорове?
2) Прилага ли се член 17 от Брюкселската конвенция и по отношение на валидността, спрямо трето лице — държател на коносамент, на клауза, която определя като компетентен съд за решаване на спорове „по този коносамент“ съдилищата на мястото, където превозвачът има „главно място на стопанска дейност“ и която е включена в коносамент, съдържащ също така клауза за „идентичност на превозвача“, издаден за целите на превоза на стоките, когато (а) изпращачът и един от възможните превозвачи не са установени в договаряща държава и (б) вторият възможен превозвач действително е установен в договаряща държава, но не е сигурно дали неговото „главно място на стопанска дейност“ се намира в тази държава или в държава, която не е страна по Конвенцията?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: а) Означава ли фактът, че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, че тя е обвързваща и за всяко трето лице — държател на коносамента, или това е така само по отношение на трето лице, което при придобиването на коносамента, съгласно приложимото национално право, встъпва в правата и задълженията на изпращача
б) При положение че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, зависи ли отговорът на въпроса дали тя е обвързваща и за трето лице — държател на коносамента, също така от съдържанието на коносамента и/или от конкретните обстоятелства по случая, като например конкретното знание на съответното трето лице или факта, че последното има дългогодишни търговски отношения с превозвача, и ако да, може ли третото лице да се счита за запознато с конкретните обстоятелства по случая, ако съдържанието на коносамента не му дава достатъчно яснота, че съответната клауза е валидна?
4) Ако отговорът на въпрос 3(а) е както току-що бе посочено, кое национално право урежда въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, е встъпило в правата и задълженията на изпращача, и какво е положението, ако съответното национално право досега не е предвидило, нито в законодателството, нито в съдебната практика, отговор на въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, встъпва в правата и задълженията на изпращача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/98: Group Josi, Заключение от 9 март 2000 г.

1. Приложима ли е Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не само към „вътрешнообщностни“ спорове, но и към спорове, които са „интегрирани в Общността“
По-специално, може ли ответник, установен в Договаряща държава, да се позове на специфичните правила за компетентност, предвидени в тази Конвенция, срещу ищец, установен в Канада?
2. Приложими ли са специфичните правила за компетентност по застрахователни дела, предвидени в член 7 и сл. от Конвенцията, към дела, свързани с презастраховане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-420/97: Leathertex, Съдебно решение от 5 октомври 1999 г.

Следва ли членове 5, параграф 1 и 2 от Брюкселската конвенция, в приложимата към настоящия случай редакция, да се тълкуват в смисъл, че съединен иск, основан на различни задължения, произтичащи от един и същ договор, може да бъде предявен пред един и същ съд, въпреки че съгласно правилата за компетентност на държавата, в която е предявен искът, едно от договорните задължения, на които се основава искът, следва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга държава — членка на Европейската общност, като се има предвид, че съдът, пред който е предявен искът, решава въз основа на предявения пред него иск, че нито едно от двете задължения, предмет на иска, не е подчинено на другото и че те са равнопоставени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/97: GIE Groupe Concorde и др., Съдебно решение от 28 септември 1999 г.

За целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, трябва ли мястото на изпълнение на задължението по смисъла на тази разпоредба да се определя в съответствие със закона, който съгласно колизионните норми на сезирания съд урежда съответното задължение, или националните съдилища следва да определят мястото на изпълнение на задължението, като се стремят да установят, с оглед на естеството на правоотношението, пораждащо задължението, и обстоятелствата по случая, мястото, където изпълнението действително е осъществено или е трябвало да бъде осъществено, без да се позовават на закона, който съгласно колизионните норми урежда съответното задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678925 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form