Дело C-38/98: Renault, Заключение от 22 юни 1999 г.

1) Следва ли членове 30—36 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби препятстват притежателят на индустриална или интелектуална собственост в една държава членка да се позовава на своето изключително право, за да забрани на трети лица да произвеждат, продават и изнасят отделни части от каросерията на автомобил към друга държава членка, когато тези части заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, т.е. отделни части от каросерията, които се предлагат на пазара като резервни части за същия автомобил?
2) Може ли член 86 от Договора за ЕО да послужи като основание за забрана на злоупотреба с господстващо положение — каквото всяка автомобилна компания има на пазара на резервни части за автомобили от съответната марка — злоупотреба, която се състои в това, че чрез упражняване на индустриални или интелектуални права и съдебно преследване на основание на тези права се цели напълно да се елиминира всякаква конкуренция от страна на независимите производители на резервни части?
3) Явява ли се следователно съдебно решение, постановено от съд в държава членка, което признава индустриално или интелектуално право върху отделни части, които заедно съставляват каросерията на автомобил, и предоставя защита на притежателя на това предполагаемо изключително право, в противоречие с основните правни принципи по смисъла на член 27 от Брюкселската конвенция, когато с решението се забранява на други лица, които упражняват стопанска дейност в друга държава членка, да произвеждат, продават, транспортират транзитно, внасят или изнасят тези части към съответната държава членка, когато те заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, и при всички случаи се налагат санкции за тези форми на дейност?