Дело C-260/97: Unibank, Заключение от 2 февруари 1999 г.

1. Представлява ли признание на дълг, подписано от длъжника без участието на публичен орган – като Gældsbrev по датското право (параграф 478, алинея 1, точка 5 от Датския граждански процесуален кодекс) – автентичен акт по смисъла на член 50 от Брюкселската конвенция, ако това признание на дълг изрично посочва, че може да служи като основание за принудително изпълнение и ако може да бъде основание за принудително изпълнение съгласно правото на държавата, в която е съставено, макар и при условие, че компетентният съд може да откаже изпълнението, ако поради възражения относно основанието за изпълнение има съмнения относно продължаването на изпълнителното производство?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен:

2. Може ли молба за признаване на решение или автентичен акт, подадена до съд, компетентен по местоживеенето съгласно член 32, параграф 2 от Брюкселската конвенция, да стане недопустима или неоснователна поради обстоятелството, че по време на висящо производство по обжалване (член 36 от Брюкселската конвенция) длъжникът е напуснал държавата, в която е образувано производството, и новото му местоживеене е неизвестно?