Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-383/95: Rutten/Cross Medical, Съдебно решение от 9 януари 1997 г.
Когато при изпълнението на трудов договор служителят извършва работата си в повече от една държава, кои са критериите, въз основа на които следва да се приеме, че той обичайно извършва работата си в една от тези държави по смисъла на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция?
Явява ли се решаващ или съществен фактът, че служителят прекарва по-голямата част от работното си време в една от тези държави, или че прекарва повече от работното си време в друга държава или държави?
Явява ли се съществен фактът, че служителят пребивава в една от тези държави и поддържа там офис, в който подготвя или администрира работата си извън тази държава и към който се връща след всяко пътуване, което извършва във връзка с работата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/95: Farrell, Заключение от 12 декември 1996 г.
Изискват ли разпоредбите на член 5, параграф 2 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г., като предварително условие за завеждане на производство за издръжка в ирландските съдилища от страна на ищец, който е с местожителство в Ирландия срещу ответник, който е с местожителство в Белгия, ищецът да е получил предварително съдебно решение за издръжка срещу ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/95: Hendrikman и Feyen/Magenta Druck & Verlag, Заключение от 4 юли 1996 г.
1) Следва ли член 29 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че съдът на държавата, в която се иска признаване, трябва да се въздържа от всякакво разследване по въпроса дали ответникът по производството, проведено в държавата, в която е постановено решението, е бил надлежно представляван, дори ако съдът на държавата, в която е постановено решението, не е постановил решение по този въпрос
2) а) Следва ли член 27, параграф 1 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключва признаването на решение, постановено в друга договаряща държава, когато ответникът в съответното производство не е бил надлежно представляван и не е имал знание за производството, дори ако впоследствие е узнал за постановеното решение и не се е възползвал от нито едно от правните средства за защита, предоставени от процесуалното право на държавата, в която е постановено решението
б) Има ли значение в този контекст, че срокът за подаване на правното средство за защита е един месец от деня, в който ответникът е узнал за постановеното решение
3) Следва ли член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба е приложима и в случай, при който, макар ответникът да не е бил обявен в неизпълнение на задължението за явяване, документът, с който е образувано производството или еквивалентен документ, не е бил надлежно връчен или съобщен на него в достатъчно време и ответникът не е бил надлежно представляван в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/95: von Horn/Cinnamond, Заключение от 14 май 1996 г.
1) При положение че: (a) има висящи производства в две различни договарящи държави, които се отнасят до едно и също основание и между едни и същи страни; (b) първото по време производство е образувано в договаряща държава А преди Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване да влезе в сила в тази държава; (c) второто такова производство е образувано в договаряща държава Б в съответствие с член 2 от Брюкселската конвенция след като Брюкселската конвенция и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване е влязла в сила и в двете държави А и Б; и като се има предвид член 29, параграф 1 от Сан Себастианската конвенция и съответните членове в която и да е друга приложима конвенция за присъединяване и член 21 от Брюкселската конвенция (с измененията): (1) Брюкселската конвенция (с измененията) и/или която и да е приложима конвенция за присъединяване предвижда ли някакви, и ако да, какви правила относно това дали производството в държава Б може или трябва да бъде спряно, или компетентността да бъде отказана, на основание висящо производство в държава А и по-специално (2) Изисква ли се или позволява ли се на втория сезиран съд, с оглед на решението дали да откаже компетентност или да спре производството пред него, да извърши някаква и ако да, каква проверка на основанието, на което първият сезиран съд е приел компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/94: Van der Linden, Съдебно решение от 14 март 1996 г.
Следва ли член 47 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. между държавите членки на Европейската икономическа общност относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който се иска изпълнение, може да разпореди изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, само ако, или заедно с молбата, или преди да се произнесе по нея, се представят и документите, посочени в член 47, и по-специално доказателство за връчване?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че, независимо от разпоредбите на националното право, изискването за представяне на документа не е изпълнено, когато решението е връчено едва след подаването на молбата и документът, удостоверяващ връчването, е съставен и представен едва след като съдът, пред който се иска изпълнение, се е произнесъл по молбата и страната, срещу която се иска изпълнение, е подала жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/94: Van der Linden, Заключение от 30 януари 1996 г.
1. Следва ли член 47, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. между държавите членки на Европейската икономическа общност относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който се иска изпълнението, може да разпореди изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, само ако заедно с молбата или преди постановяване на решение по молбата се представи и документът, посочен в член 47, параграф 1, и по-специално доказателство за връчване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че, независимо от разпоредбите на националното право, изискването за представяне на документа не е изпълнено, когато решението е връчено едва след подаването на молбата и документът, удостоверяващ връчването, е изготвен и представен едва след постановяване на решение от съда, пред който се иска изпълнението, по молбата и след като страната, срещу която се иска изпълнението, е подала жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/93: Marinari/Lloyd’s Bank, Съдебно решение от 19 септември 1995 г.
При прилагането на правилото за компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., както е тълкувано в решението на Съда на Европейските общности от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Handelskwekerij G.J. Bier BV срещу Mines de Potasse d'Alsace SA [1976] ECR 1735, изразът „място, където е настъпило вредоносното събитие“ следва ли да се разбира само като мястото, в което е причинена физическа вреда на лица или вещи, или също така и като мястото, в което е настъпила вредата върху имуществото на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/93: SISRO/Ampersand Software, Съдебно решение от 11 август 1995 г.
Следва ли член 37, параграф 2 и първата алинея на член 38 от Конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкуват в смисъл, че решение, с което съд на договаряща държава, сезиран с жалба срещу разрешение за изпълнение на изпълняемо съдебно решение на съд на друга договаряща държава, отказва спиране или отменя вече разпоредено спиране, може да бъде обжалвано чрез касационна жалба или подобна жалба, ограничена само до разглеждане на правни въпроси, и че съдът, сезиран с такава жалба по член 37, параграф 2 от Конвенцията, има компетентност да разпореди или възстанови такова спиране на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/93: Danværn Production/Schuhfabriken Otterbeck, Съдебно решение от 13 юли 1995 г.
Покрива ли член 6, параграф 3 от Конвенцията насрещни искове за прихващане?
Следва ли изразът в член 6, параграф 3 „... произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск ...“ да се тълкува по-ограничително от израза „делата са ... свързани“ в третия параграф на член 22 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.