Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-68/93: Shevill и др./Presse Alliance, Заключение от 10 януари 1995 г.
1. При клевета чрез вестникарска статия, разпространявана в повече от една договаряща държава, следва ли член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че ищецът може да предяви иск или пред съдилищата на мястото на публикуване, които имат компетентност да присъдят обезщетение за цялата вреда, произтичаща от противоправното деяние, или пред съдилищата на местата, където вестникът е разпространяван, които имат компетентност само по отношение на вредата, настъпила, съгласно приложимото право, в техния съдебен район?
2. Засегната ли е компетентността на някое от сезираните съдилища поради риска от противоречиви решения, който може да възникне в резултат на множествеността на компетентните съдилища?
3. Може ли фактът, че ответникът оспорва наличието на елементите, съставляващи твърдяното от ищеца деликтно или квазиделиктно деяние, сам по себе си да лиши националния съд от компетентност по член 5, точка 3?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/92: Tatry/Maciej Rataj, Съдебно решение от 6 декември 1994 г.
1. За целите на прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), когато в една договаряща държава е образувано производство, което има същия предмет на спора като предходно производство, образувано в друга договаряща държава, длъжни ли са съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, да се откажат от компетентност:
(а) само когато има пълна идентичност на страните между двете производства; или
(б) само когато всички страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(в) винаги когато поне един от ищците и един от ответниците по производството пред съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(г) винаги когато страните по двете производства са по същество едни и същи?
2. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, представлява ли иск, предявен от собствениците на товара в договаряща държава във връзка с такава предполагаема вреда в производство, започнато in rem срещу превозващия кораб или негов кораб-близнак съгласно адмиралтейството на Обединеното кралство, производство между същите страни и със същия предмет на спора по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), както производство in personam, образувано по-рано в друга договаряща държава от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда, ако собственикът на кораба признае връчването и осигури освобождаването на кораба от арест чрез предоставяне на гаранция и впоследствие:
(а) адмиралтейското производство продължи както in rem, така и in personam; или
(б) адмиралтейското производство продължи само in personam?
3. Когато договаряща държава е страна по Брюкселската конвенция за арест на кораби от 1952 г. и нейната компетентност по същество е била основана чрез арест на кораб в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за арест по иск на собствениците на товара във връзка с претенция за вреда, произтичаща от разтоварването на товара в предполагаемо увредено състояние, тогава, доколкото по-рано са били образувани производства от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда в друга договаряща държава, имат ли съдилищата на договарящата държава, в която компетентността по същество е основана чрез арест, право да запазят тази компетентност по силата на член 57 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията от член 25, параграф 2 от Конвенцията за присъединяване), ако:
(а) двете производства имат същия предмет на спора и същите страни по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията); или
(б) двете производства са „свързани производства“ по смисъла на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията) и в противен случай би било уместно съдът, който е втори сезиран, да се откаже от компетентност или да спре производството съгласно тази разпоредба?
4. За целите на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията):
(а) Предоставя ли третият параграф на член 22 изключително определение на „свързани производства“?
(б) Необходимо ли е, за да могат съдилищата на договаряща държава да се откажат от компетентност или да спрат производството си по член 22, да съществува риск, че ако двете производства бъдат разгледани и решени отделно, това може да доведе до правни последици, които са взаимно изключващи се?
(в) Ако в една договаряща държава е образувано производство по иск на една група собственици на товар срещу корабособственика за вреди на тяхната част от насипен товар, превозван по определени договори за превоз, и ако отделно производство е образувано в друга договаряща държава срещу същия корабособственик, основано на по същество сходни фактически и правни въпроси, но от друг собственик на товар за вреди на неговата част от същия насипен товар, превозван по отделни, но идентични договори за превоз при същите условия, водят ли тези производства, ако бъдат разгледани и решени отделно, до риск от възникване на правни последици, които са взаимно изключващи се, или те по друг начин са свързани производства по смисъла на член 22?
5. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, ако:
(i) корабособственикът започне производство в договаряща държава, което включва искане за установяване на липса на отговорност към заинтересованите от товара лица във връзка с такава предполагаема вреда; и
(ii) претендиращите по товара впоследствие започнат производство в друга договаряща държава, в което претендират обезщетение срещу корабособственика за небрежност и/или нарушение на договор и/или задължение във връзка с такава предполагаема вреда на техния товар,
представлява ли последното производство същия предмет на спора като първото производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), така че съдилищата на последната договаряща държава трябва да се откажат от компетентност съгласно член 21?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/93: Marinari/Lloyd’s Bank, Заключение от 21 септември 1994 г.
При прилагането на правилото за компетентност, предвидено в член 5, параграф 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., както е тълкувано в решението на Съда на Европейските общности от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier срещу Mines de Potasse d'Alsace [1976] ECR 1735, изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ следва ли да се разбира само като мястото, в което е причинена физическа вреда на лица или вещи, или също така и като мястото, в което е настъпила вредата за имуществото на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/93: Shevill и др./Presse Alliance, Заключение от 14 юли 1994 г.
1. При клевета чрез вестникарска статия, разпространявана в повече от една договаряща държава, как следва да се тълкува член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, по-специално по отношение на определянето на мястото, където е настъпило вредоносното събитие
2. Ако се приеме, че съществуват повече от един компетентен съд, следва ли да се ограничи компетентността на всеки съд, в чийто съдебен район е настъпила вредата, само до вредата, настъпила в този район
3. Какво е понятието за вреда, стандартът на доказване и възможните последици от множествеността на компетентните съдилища при такива дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/92: Tatry/Maciej Rataj, Заключение от 13 юли 1994 г.
1. Как следва да се тълкува член 57 от Конвенцията, по-специално дали, когато конвенция по специален въпрос не съдържа разпоредби относно висящ спор (lis pendens) и свързани производства, членове 21 и 22 от Конвенцията са приложими
2. Как следва да се тълкува член 21 от Конвенцията, по-специално кога е налице висящ спор (lis pendens) – изисква ли се пълна или частична идентичност на предмета, основанието и страните между две (или повече) производства
По-специално: – има ли производство, заведено в една договаряща държава с искане за установяване, че ищецът не носи отговорност за вреди, уж понесени от ответниците, същия предмет и основание като производство, заведено впоследствие в друга договаряща държава от един от ответниците в първото производство с цел установяване, че ищецът във второто производство носи отговорност за същите вреди; – има ли значение, че формите на производствата се различават съгласно процесуалните закони на двете засегнати държави; – задължението на втория сезиран съд да се откаже от компетентност по член 21 се отнася ли само до тази част от производството, която има същия предмет и страни като производството, заведено по-рано
3. Как следва да се тълкува третата алинея на член 22 от Конвенцията, по-специално кога две производства се считат за свързани, т.е. толкова тясно свързани, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречиви съдебни решения, произтичащи от отделни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/92: Custom Made Commercial/Stawa Metallbau, Съдебно решение от 29 юни 1994 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че в случай на искане за плащане, предявено от доставчик към негов клиент по договор за производство и доставка, мястото на изпълнение на задължението за плащане на цената трябва да се определи съгласно материалното право, приложимо към спорното задължение по колизионните норми на сезирания съд, дори когато тези норми препращат към прилагането по договора на разпоредби като тези на Единния закон за международната продажба на стоки, приложен към Хагската конвенция от 1 юли 1964 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/93: Lieber/Göbel, Съдебно решение от 9 юни 1994 г.
Обхващат ли въпросите, уредени в член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция, и въпроси относно обезщетение за ползване на жилище след неуспешен трансфер на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/93: Brenner и Noller/Dean Witter Reynolds, Заключение от 8 юни 1994 г.
1. Следва ли първият параграф in fine на член 14 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност на съдилищата на държава-членка по отношение на иск, предявен от потребител срещу другата страна по договора, която е със седалище в държава, която не е страна по Конвенцията, когато нито клон, агенция или друго представителство не е действало като посредник при сключването или изпълнението на договора
2. Как следва да се тълкува понятието „договор за доставка на стоки или договор за предоставяне на услуги“ по смисъла на член 13, първи параграф, трета алинея от Конвенцията, и обхваща ли то договор за комисионна за извършване на сделки с фючърси върху стоки
3. Какво означава „реклама“ по смисъла на тази разпоредба и изисква ли се връзка с конкретното сключване на договора
4. Обхваща ли „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 13, първи параграф, не само искове за обезщетение за неизпълнение на договор, но и искове, основани на нарушение на преддоговорни задължения и неоснователно обогатяване, и ако да, създава ли това, поради фактическата връзка, допълнителна компетентност за извъндоговорни искове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/92: Solo Kleinmotoren/Boch, Съдебно решение от 2 юни 1994 г.
Може ли за „съдебно решение“ по смисъла на член 27, точка 3 от Брюкселската конвенция, с което е несъвместимо решението, чието признаване се иска, да се счита и изпълнимо съдебно споразумение, постигнато между същите страни пред съд на държавата, в която се иска признаването, с цел да се уредят висящи съдебни производства?
Ако да, отнася ли се този отговор за всички клаузи на това споразумение или само за тези, които са самостоятелно изпълними по член 51 от Брюкселската конвенция и евентуално само ако са изпълнени условията за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/92: Webb, Съдебно решение от 17 май 1994 г.
Дали при правилното тълкуване на член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция производството във Висшия съд на правосъдието (Chancery Division of the High Court of Justice), по делото Webb v Webb 1990 W. No 2827, представлява производство, по отношение на което съдилищата на Франция имат изключителна компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.