всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-172/91: Sonntag/Waidmann, Съдебно решение от 21 април 1993 г.

Препятства ли втората алинея на член 37 от Конвенцията всякакво обжалване от заинтересовани трети лица срещу решението, постановено по жалба по член 36 от Конвенцията, дори когато вътрешното право на държавата, в която се иска изпълнението, предоставя на такива лица право на обжалване?
Когато лице, заемащо публична длъжност, което е причинило вреда на друго лице поради неправомерно нарушение на служебните си задължения, е лично подведено под отговорност от това лице за обезщетение, представлява ли такъв иск гражданско дело по смисъла на първото изречение от първата алинея на член 1 от Конвенцията?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: остава ли този отговор валиден и когато инцидентът е покрит от схема за социално осигуряване, уредена от публичното право?
Ако на ответника е връчено процесуално съобщение, че в рамките на наказателното производство ще бъде предявен иск срещу него за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, макар че в съобщението не се съдържат допълнителни подробности относно гражданския иск, може ли такова съобщение да се счита за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията?
Счита ли се, че ответникът се е явил по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията, когато делото се отнася до граждански иск за обезщетение във връзка с обвинения, повдигнати пред наказателен съд (член 5, параграф 4 от Конвенцията), и лицето, срещу което се иска изпълнението, чрез избран от него адвокат е отговорило на наказателните обвинения, но не е изразило становище по гражданския иск, по който също е проведено устно състезание в присъствието на неговия адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/91: Shearson Lehman Hutton/TVB, Съдебно решение от 19 януари 1993 г.

Може ли ищец, който действа в рамките на своята търговска или професионална дейност и който не е сам потребител, страна по един от договорите, изброени в първата алинея на член 13 от Конвенцията от 27 септември 1968 г., да се ползва от специалните правила за компетентност, предвидени в Конвенцията относно потребителските договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/91: Sonntag/Waidmann, Заключение от 2 декември 1992 г.

1) Може ли правото на обжалване, предвидено във втората алинея на член 37 от Конвенцията, да бъде упражнено от заинтересовано трето лице, когато вътрешното право на държавата, в която се иска изпълнението, допуска такова лице да оспори съответното съдебно решение
2) Включва ли изразът „граждански дела“ по смисъла на първото изречение на член 1 от Конвенцията иск за обезщетение срещу държавен служител, който, нарушавайки възложените му служебни задължения, е причинил вреда на друго лице, и дали това е така дори когато обезщетението се покрива по схема за социално осигуряване, регулирана от публичното право
3) Следва ли процесуален документ, който уведомява ответника за съществуването на иск за обезщетение, но без да посочва размера на претендираното обезщетение, да се счита за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията
4) Следва ли ответникът, срещу когото е предявен граждански иск и който е присъединен към наказателното производство — ситуация, предвидена в член 5, параграф 4 от Конвенцията — да се счита за надлежно явил се по смисъла на член 27, параграф 2, когато при разглеждането на делото по същество, чрез своя адвокат, е отговорил на наказателните обвинения, но не е изразил становище по гражданския иск, по който са били представени устни състезания в присъствието на неговия адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/91: Minalmet/Brandeis, Съдебно решение от 12 ноември 1992 г.

Следва ли член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че признаването на решение, постановено при неявяване на ответника, трябва да бъде отказано, когато не може да се докаже, че на ответника е връчено или надлежно връчено документът, с който е образувано производството, дори ако той е узнал за постановеното решение, но не е използвал нито едно от предвидените в държавата, в която е постановено решението, правни средства за защита срещу това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/91: Shearson Lehman Hutton/TVB, Заключение от 27 октомври 1992 г.

1) Попада ли договор за извършване на сделки с валутни и ценни книжа чрез посредник в обхвата на „всеки друг договор за предоставяне на услуги“ по смисъла на точка 3 от първата алинея на член 13 от Брюкселската конвенция
2) Изисква ли се наличието на причинна връзка между рекламата и сключването на договора по смисъла на точка 3, буква а) от първата алинея на член 13 от Брюкселската конвенция
3) Може ли дружество, което е установено в държава — страна по Брюкселската конвенция, което е фактически притежавано от другата страна по договора с потребителя и няма правомощие да сключва договори, да се счита за клон, агенция или друго представителство по смисъла на втората алинея на член 13 от Брюкселската конвенция
4) Приложима ли е втората алинея на член 13 от Брюкселската конвенция, когато клонът на дружеството, установено в трета държава, се намира на територията на същата държава — страна по Конвенцията, в която е установен и потребителят
5) Обхваща ли изразът „по договор“ в първата алинея на член 13 от Брюкселската конвенция и искове, основани на нарушение на преддоговорни задължения и неоснователно обогатяване, и предоставя ли тази разпоредба спомагателна компетентност по отношение на извъндоговорни искове поради връзка между тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/91: Minalmet/Brandeis, Заключение от 8 юли 1992 г.

Следва ли да се откаже признаването на решение, постановено при неподаване на отговор на иск, съгласно член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция, когато не може да се докаже, че ответникът е бил уведомен за документа, с който е образувано производството, или не е бил надлежно уведомен за този документ, ако въпреки това е бил наясно с постановеното в производството решение, но не се е възползвал от нито едно от правните средства за защита срещу решението, предвидени в процедурата на държавата, в която е постановено решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/91: Handte/TMCS, Съдебно решение от 17 юни 1992 г.

Прилага ли се член 5, параграф 1 от Конвенцията, който предвижда специална компетентност по дела, свързани с договор, към иск между субкупувач на стоки и производителя, който не е продавач, относно недостатъци на тези стоки или тяхната непригодност за предвидената им употреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/91: Handte/TMCS, Заключение от 8 април 1992 г.

Дали член 5, параграф 1 от Конвенцията, който предвижда специална компетентност по дела, свързани с договор, се прилага към спор между последващ купувач и производителя, който не е продавачът, на даден обект, във връзка с дефекти на този обект или неговата непригодност за предназначението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/90: Reichert и Kockler/Dresdner Bank, Съдебно решение от 26 март 1992 г.

Ако член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. не се прилага, попада ли иск по член 1167 от Френския граждански кодекс, с който кредиторът цели да получи отменяване по отношение на него на прехвърляне на вещни права върху недвижим имот от неговия длъжник, което той счита за извършено във вреда на неговите права, в приложното поле на правилата за компетентност по член 5, параграф 3, член 24 или член 16, параграф 5 от посочената конвенция, като се има предвид деликтният или квазиделиктният характер на твърдяната измама или съществуването на обезпечителни мерки, които решението по съществото на делото има за цел да направи възможно да бъдат приложени спрямо имота, предмет на прехвърлените вещни права от длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-214/89: Powell Duffryn, Съдебно решение от 10 март 1992 г.

Клауза, съдържаща се в устава на акционерно дружество и приета в съответствие с разпоредбите на приложимото национално право и самия устав, с която се предоставя компетентност на съд на договаряща държава да решава спорове между това дружество и неговите акционери, представлява ли споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 17 от Брюкселската конвенция?
При какви условия формалните изисквания, предвидени в член 17, се считат за изпълнени по отношение на всеки акционер, независимо от начина на придобиване на акциите, когато клаузата за предоставяне на компетентност е включена в устава на дружеството и този устав е депозиран на място, до което акционерът може да има достъп, или е вписан в публичен регистър?
Изискването спорът да произтича от определено правно отношение по смисъла на член 17 е изпълнено, ако клаузата за предоставяне на компетентност, съдържаща се в устава на дружество, може да се тълкува като отнасяща се до споровете между дружеството и неговите акционери като такива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151627 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form