Дело C-172/91: Sonntag/Waidmann, Заключение от 2 декември 1992 г.

1) Може ли правото на обжалване, предвидено във втората алинея на член 37 от Конвенцията, да бъде упражнено от заинтересовано трето лице, когато вътрешното право на държавата, в която се иска изпълнението, допуска такова лице да оспори съответното съдебно решение

2) Включва ли изразът „граждански дела“ по смисъла на първото изречение на член 1 от Конвенцията иск за обезщетение срещу държавен служител, който, нарушавайки възложените му служебни задължения, е причинил вреда на друго лице, и дали това е така дори когато обезщетението се покрива по схема за социално осигуряване, регулирана от публичното право

3) Следва ли процесуален документ, който уведомява ответника за съществуването на иск за обезщетение, но без да посочва размера на претендираното обезщетение, да се счита за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията

4) Следва ли ответникът, срещу когото е предявен граждански иск и който е присъединен към наказателното производство — ситуация, предвидена в член 5, параграф 4 от Конвенцията — да се счита за надлежно явил се по смисъла на член 27, параграф 2, когато при разглеждането на делото по същество, чрез своя адвокат, е отговорил на наказателните обвинения, но не е изразил становище по гражданския иск, по който са били представени устни състезания в присъствието на неговия адвокат?