Дело C-172/91: Sonntag/Waidmann, Съдебно решение от 21 април 1993 г.

Препятства ли втората алинея на член 37 от Конвенцията всякакво обжалване от заинтересовани трети лица срещу решението, постановено по жалба по член 36 от Конвенцията, дори когато вътрешното право на държавата, в която се иска изпълнението, предоставя на такива лица право на обжалване?

Когато лице, заемащо публична длъжност, което е причинило вреда на друго лице поради неправомерно нарушение на служебните си задължения, е лично подведено под отговорност от това лице за обезщетение, представлява ли такъв иск гражданско дело по смисъла на първото изречение от първата алинея на член 1 от Конвенцията?

Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: остава ли този отговор валиден и когато инцидентът е покрит от схема за социално осигуряване, уредена от публичното право?

Ако на ответника е връчено процесуално съобщение, че в рамките на наказателното производство ще бъде предявен иск срещу него за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, макар че в съобщението не се съдържат допълнителни подробности относно гражданския иск, може ли такова съобщение да се счита за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията?

Счита ли се, че ответникът се е явил по смисъла на член 27, параграф 2 от Конвенцията, когато делото се отнася до граждански иск за обезщетение във връзка с обвинения, повдигнати пред наказателен съд (член 5, параграф 4 от Конвенцията), и лицето, срещу което се иска изпълнението, чрез избран от него адвокат е отговорило на наказателните обвинения, но не е изразило становище по гражданския иск, по който също е проведено устно състезание в присъствието на неговия адвокат?