Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-414/92: Solo Kleinmotoren/Boch, Заключение от 22 март 1994 г.
Може ли съдебно решение по смисъла на член 27, параграф 3 от Брюкселската конвенция, с което решението, чието признаване се иска, е несъвместимо, да бъде и изпълнимо съдебно споразумение, постигнато между същите страни пред съд на държавата, в която се иска признаването, с цел уреждане на висящо съдебно производство
Ако да, отнася ли се този отговор за всички клаузи на това споразумение или само за тези, които са самостоятелно изпълними съгласно член 51 от Брюкселската конвенция и евентуално само ако са изпълнени условията за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/93: Lieber/Göbel, Заключение от 22 март 1994 г.
Обхващат ли въпросите, уредени в член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция, и въпроси относно обезщетение за ползване на жилище след неуспешен прехвърлителен договор за собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/92: Custom Made Commercial/Stawa Metallbau, Заключение от 8 март 1994 г.
1. (a) Следва ли мястото на изпълнение по член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се определя съгласно приложимото материално право към съответното задължение според колизионните норми на сезирания съд, когато се касае за искане за плащане на цена, предявено от доставчика срещу клиента по договор за изработка и доставка, като според колизионните норми на сезирания съд този договор се урежда от унифицираното право на продажба и според това право мястото на изпълнение на задължението за плащане на цената е мястото на установяване на доставчика и ищеца?
(б) В случай че Съдът на Европейските общности отговори отрицателно на въпрос 1(а): Как следва да се определи мястото на изпълнение по член 5, параграф 1 от Конвенцията в такъв случай?
2. В случай че според отговорите на въпроси 1(а) и (б) германските съдилища не могат да изведат компетентност от член 5, параграф 1 от Конвенцията:
(а) Може ли валидно да бъде сключено споразумение за компетентност по третата хипотеза във второто изречение на първа алинея на член 17 от Конвенцията (в редакцията от 1978 г.), когато след устното сключване на договор доставчикът потвърждава сключването на договора писмено и към това писмено потвърждение за първи път се прилагат общи условия, съдържащи клауза за компетентност, клиентът не оспорва тази клауза за компетентност, няма търговска практика на мястото, където е установен клиентът, според която липсата на отговор на такъв документ се счита за съгласие с клаузата за компетентност, клиентът не е запознат с такава търговска практика и това е първият случай, в който страните осъществяват търговски отношения помежду си?
(б) В случай че Съдът на Европейските общности отговори положително на въпрос 2(а): Важи ли същото и когато общите условия, съдържащи клаузата за компетентност, са на език, който клиентът не разбира и който не е езикът, на който е водено договарянето и е сключен договорът, а писменото потвърждение на договора, изготвено на езика на договарянето и сключването на договора, съдържа само обща препратка към приложените общи условия, но не и конкретна препратка към клаузата за компетентност?
3. В случай че Съдът на Европейските общности отговори положително на въпроси 2(а) и (б): По отношение на клауза за компетентност, съдържаща се в общи условия, която отговаря на изискванията на член 17 от Конвенцията за валидно споразумение за компетентност, изключва ли член 17 възможността за допълнителна проверка съгласно приложимото национално материално право, определено според колизионните норми на сезирания съд, относно това дали клаузата за компетентност е валидно включена в договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/92: Mund & Fester/Hatrex Internationaal Transport, Съдебно решение от 10 февруари 1994 г.
Представлява ли необходимостта от изпълнение на заповед за запор в чужбина (параграф 917, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс) основание за запор, когато такова изпълнение трябва да се осъществи в държава, която е страна по Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюкселската конвенция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/92: Webb, Заключение от 8 февруари 1994 г.
Дали при истинското тълкуване на член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция производството по делото в Chancery Division на High Court of Justice, озаглавено Webb v Webb [1990] W. No 2827, представлява производство, по отношение на което съдилищата на Франция имат изключителна компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/92: Owens Bank/Bracco, Съдебно решение от 20 януари 1994 г.
1. Приложима ли е Брюкселската конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Конвенцията от 1968 г.“) към производства или въпроси, възникващи в производства в договарящи държави, които се отнасят до признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, постановени в недоговарящи държави?
2. Приложими ли са членове 21, 22 или 23 от Конвенцията от 1968 г., или някой от тях, към производства или въпроси, възникващи в производства, които са образувани в повече от една договаряща държава за изпълнение на съдебно решение на недоговаряща държава?
3. Ако съд в договаряща държава има правомощие да спре производството по силата на Конвенцията от 1968 г. на основание висящност на делото (lis pendens), кои са принципите на правото на Общността, които следва да бъдат приложени от националния съд при определяне дали производството във втория сезиран национален съд следва да бъде спряно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/92: Mund & Fester/Hatrex Internationaal Transport, Заключение от 16 декември 1993 г.
Предотвратяват ли разпоредбите на Брюкселската конвенция, самостоятелно или във връзка с член 7 или други разпоредби на Договора за ЕИО, прилагането на национална разпоредба, която автоматично допуска налагането на запор по искане на заинтересованата страна само на основание, че решението ще трябва да бъде изпълнено в чужбина, когато съответната държава е държава членка, докато ако решението трябва да бъде изпълнено на национална територия, мярката може да бъде предоставена само ако съществува риск изпълнението да стане „невъзможно или значително по-трудно“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/92: Owens Bank/Bracco, Заключение от 16 септември 1993 г.
1) Приложима ли е Брюкселската конвенция от 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Конвенцията от 1968 г.“) към производства или въпроси, възникващи в производства в Договарящи държави, които се отнасят до признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на недоговарящи държави?
2) Приложими ли са членове 21, 22 или 23 от Конвенцията от 1968 г., или някой от тях, към производства или въпроси, възникващи в производства, които са заведени в повече от една Договаряща държава за изпълнение на съдебно решение на недоговаряща държава?
3) Ако съдът в Договаряща държава има правомощие да спре производството по силата на Конвенцията от 1968 г. на основание на висящ спор (lis pendens), кои са принципите на правото на Общността, които следва да бъдат прилагани от националния съд при определяне дали да спре производството като съд втори сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/92: Mulox IBC/Geels, Съдебно решение от 13 юли 1993 г.
Изисква ли прилагането на правилото за компетентност по член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. задължението, характеризиращо трудовия договор, да е изпълнено изцяло и единствено на територията на държавата на сезирания съд, или е достатъчно за неговото прилагане част от задължението — евентуално основната част — да е изпълнена на територията на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/92: Mulox IBC/Geels, Заключение от 26 май 1993 г.
Изисква ли прилагането на правилото за компетентност по член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. задължението, характеризиращо трудовия договор, да е изпълнено изцяло и единствено на територията на държавата на сезирания съд, или е достатъчно за неговото прилагане част от задължението — евентуално основната част — да е изпълнена на територията на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.