Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-305/88: Lancray/Peters und Sickert, Съдебно решение от 3 юли 1990 г.
Следва ли член 27, параграф 2 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че признаването на решение, постановено при неявяване на ответника, трябва да бъде отказано, когато документът, с който е образувано производството, не е връчен на ответника в надлежна форма, дори и да е връчен в достатъчно време, за да може той да организира защитата си?
В случай че решение, постановено при неявяване на ответника, не се признава, тъй като, макар документът, с който е образувано производството, да е връчен на ответника в достатъчно време, за да може той да организира защитата си, връчването не е извършено надлежно, следва ли член 27, параграф 2 от Конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на решението, дори когато правото на държавата, в която се иска признаването, допуска отстраняване на порока при връчването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/88: Hagen/Zeehaghe, Съдебно решение от 15 май 1990 г.
Ако ответник, който е със седалище в Договаряща държава, е привлечен като страна по дело на основание член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция в друга Договаряща държава, може ли съдът в последната държава да черпи компетентност от член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да разгледа иск за гаранция или обезщетение, предявен от ответника срещу лице, което е със седалище в Договаряща държава, различна от тази на съда?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че съдът е длъжен да даде разрешение за предявяване на иск за гаранция или обезщетение, освен ако не е приложимо изключението, предвидено в тази разпоредба?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, може ли съдът да прилага процесуалните правила на своето национално право при преценката дали да даде разрешение за предявяване на иск за гаранция или обезщетение, или разпоредбите на Брюкселската конвенция изискват съдът да разглежда искането въз основа на други критерии, и ако да, кои са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/88: Lancray/Peters und Sickert, Заключение от 3 май 1990 г.
1) Следва ли да се откаже признаването на съдебно решение съгласно член 27, параграф 2 от версията на Брюкселската конвенция преди присъединяването, когато ответникът не се е явил и, въпреки че му е връчен документът, с който е образувано производството, в достатъчно време, за да може да организира защитата си, връчването не е извършено надлежно?
2) В случай че съдебно решение, постановено при неявяване на ответника, не се признава, тъй като, въпреки че на ответника е връчен документът, с който е образувано производството, в достатъчно време, за да може да организира защитата си, връчването не е извършено надлежно, изключва ли член 27, параграф 2 от версията на Брюкселската конвенция преди присъединяването признаването на решението, дори когато законите на държавата, в която се иска признаването, позволяват отстраняване на порока при връчването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/88: Dumez France и др./Hessische Landesbank и др., Съдебно решение от 11 януари 1990 г.
Следва ли правилото за компетентност, което позволява на ищеца съгласно член 5, параграф 3 от Конвенцията да избира между съда по мястото на настъпване на събитието, породило вредата, и съда по мястото, където тази вреда е настъпила, да се прилага и в случаите, когато твърдяната вреда е само последица от увреждането, претърпяно от лица, които са непосредствените жертви на вредата, настъпила на друго място, което би позволило на косвения пострадал да предяви иск пред съда на държавата, в която е неговото местожителство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/88: Reichert и Kockler/Dresdner Bank, Съдебно решение от 10 януари 1990 г.
Дали член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 година се прилага в случай, когато кредитор, чрез предвиден в националното право иск, в случая action paulienne по френското право, иска да бъде отменено дарение на недвижим имот на основание, че е извършено от неговия длъжник във вреда на неговите права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/88: Hagen/Zeehaghe, Заключение от 13 декември 1989 г.
1) Ако ответник, който е със седалище в Договаряща държава, бъде даден под съд на основание член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция в друга Договаряща държава, може ли съдът в последната държава да черпи компетентност от член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да разгледа иск за гаранция или обезщетение, предявен от ответника срещу лице, което е със седалище в Договаряща държава, различна от тази на съда
2) Следва ли член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че съдът е длъжен да разреши предявяването на иск за гаранция или обезщетение, освен ако не е налице изключението, предвидено в тази разпоредба
3) Ако на въпрос 2 се отговори отрицателно, може ли съдът да приложи процесуалните правила на националното си право при преценката дали да разреши предявяването на иск за гаранция или обезщетение, или разпоредбите на Брюкселската конвенция изискват съдът да разгледа искането въз основа на критерии, различни от тези, предвидени в националното му процесуално право, и ако да, кои са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/88: Dumez France и др./Hessische Landesbank и др., Заключение от 23 ноември 1989 г.
Дали правилото за компетентност, което позволява на ищеца съгласно член 5, параграф 3 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да избира между съда по мястото на настъпване на събитието, породило вредата, и съда по мястото, където е настъпила вредата, е приложимо и спрямо косвените (индиirect) жертви на вредата и ако да, следва ли мястото, където тези жертви са понесли вредата, да се счита за мястото, където е настъпила вредата за първоначалната жертва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/88: Reichert и Kockler/Dresdner Bank, Заключение от 22 ноември 1989 г.
Като предвижда, че съдилищата на договарящата държава, в която се намира имуществото, са изключително компетентни по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти или наеми на недвижими имоти, имал ли е предвид Брюкселската конвенция да установи правило за компетентност, без каквото и да е позоваване на квалификацията на исковете като лични, вещни или смесени, като се взема предвид само същинският правен въпрос, а именно естеството на разглежданите права, и дали така установеното правило за компетентност дава право на кредитор, който оспорва сделки, сключени от неговия длъжник във вреда на неговите права — в случая дарение на вещни права върху недвижим имот — да предяви иска си пред съдилищата на договарящата държава, в която се намира имуществото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/88: Six Constructions/Humbert, Съдебно решение от 15 февруари 1989 г.
Кое е задължението, което следва да се вземе предвид за целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., когато съдът разглежда иск, основан на задължения, произтичащи от трудов договор, обвързващ служител, пребиваващ във Франция, с дружество със седалище в Белгия, което го е командировало в няколко държави извън територията на Общността?
Следва ли характерното задължение да се счита за изпълнено в предприятието, което го е наело, или компетентността трябва да се определя съгласно член 2 от Брюкселската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/88: Six Constructions/Humbert, Заключение от 15 декември 1988 г.
1. Коя е задължението, което следва да се вземе предвид за целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, когато работата по трудовия договор е извършвана изцяло извън територията на държавите — страни по Конвенцията
2. Следва ли характерното задължение да се счита за изпълнено в седалището на дружеството, което е наело работника, или следва да се приложи общото правило, според което ответникът се съди пред съдилищата по мястото на неговото местожителство, съгласно член 2 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.