Дело C-318/93: Brenner и Noller/Dean Witter Reynolds, Заключение от 8 юни 1994 г.

1. Следва ли първият параграф in fine на член 14 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност на съдилищата на държава-членка по отношение на иск, предявен от потребител срещу другата страна по договора, която е със седалище в държава, която не е страна по Конвенцията, когато нито клон, агенция или друго представителство не е действало като посредник при сключването или изпълнението на договора

2. Как следва да се тълкува понятието „договор за доставка на стоки или договор за предоставяне на услуги“ по смисъла на член 13, първи параграф, трета алинея от Конвенцията, и обхваща ли то договор за комисионна за извършване на сделки с фючърси върху стоки

3. Какво означава „реклама“ по смисъла на тази разпоредба и изисква ли се връзка с конкретното сключване на договора

4. Обхваща ли „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 13, първи параграф, не само искове за обезщетение за неизпълнение на договор, но и искове, основани на нарушение на преддоговорни задължения и неоснователно обогатяване, и ако да, създава ли това, поради фактическата връзка, допълнителна компетентност за извъндоговорни искове?