Дело C-78/95: Hendrikman и Feyen/Magenta Druck & Verlag, Заключение от 4 юли 1996 г.

1) Следва ли член 29 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че съдът на държавата, в която се иска признаване, трябва да се въздържа от всякакво разследване по въпроса дали ответникът по производството, проведено в държавата, в която е постановено решението, е бил надлежно представляван, дори ако съдът на държавата, в която е постановено решението, не е постановил решение по този въпрос

2) а) Следва ли член 27, параграф 1 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключва признаването на решение, постановено в друга договаряща държава, когато ответникът в съответното производство не е бил надлежно представляван и не е имал знание за производството, дори ако впоследствие е узнал за постановеното решение и не се е възползвал от нито едно от правните средства за защита, предоставени от процесуалното право на държавата, в която е постановено решението

б) Има ли значение в този контекст, че срокът за подаване на правното средство за защита е един месец от деня, в който ответникът е узнал за постановеното решение

3) Следва ли член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба е приложима и в случай, при който, макар ответникът да не е бил обявен в неизпълнение на задължението за явяване, документът, с който е образувано производството или еквивалентен документ, не е бил надлежно връчен или съобщен на него в достатъчно време и ответникът не е бил надлежно представляван в производството?