Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-635/17: E., Заключение от 29 ноември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ N. WAHL представено на 29 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑635/17 E. срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Haarlem (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Харлем, Нидерландия) „Преюдициално запитване — Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86/ЕО — Събиране на семейството на лицата, на които е предоставена международна закрила — Член 11, параграф 2 — Тежест и стандарт на доказване, които се изискват за установяването на семейната връзка — Липса на официални документни доказателства — Национално процесуално правило, което позволява да се отхвърли заявлението за събиране на семейството, когато кандидатът не дава убедително обяснение за липсата на посочените документи — Допустимост“ I. Въведение 1. Може ли национален орган да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено от лице, на което е предоставена международна закрила, когато същото не е дало убедително обяснение за причините, поради които не може да представи документи за гражданско състояние, удостоверяващи съществуването на семейна връзка? 2. Това е по същество предметът на преюдициалния въпрос, който Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Haarlem (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Харлем, Нидерландия) поставя на Съда в рамките на процедура по събиране на семейството, отнасяща се до малолетен гражданин на Еритрея, чиято родствена връзка не може да бъде доказана от кандидатката за събиране на семейството ( 2 ) посредством изискуемите документи за гражданско състояние. 3. Настоящото дело е повод Съдът да се произнесе по специфичните разпоредби, насочени към лицата, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/17: Popławski, Заключение от 27 ноември 2018 г.
1) Ако изпълняващият съдебен орган не може да изтълкува приетите в изпълнение на рамково решение национални разпоредби така, че прилагането им да доведе до резултат, който да е в съответствие с това рамково решение, длъжен ли е този орган предвид принципа на предимство на правото на Съюза да не приложи националните разпоредби, несъвместими с разпоредбите на въпросното рамково решение?
2) Действителна ли е посочената в член 28, параграф 2 от Рамково решение 2008/909 декларация на държава членка, ако не е била представена „при приемането на [това] рамково решение“, а по-късно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/17: ZSE Energia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.
Трябва ли понятието „една от страните“ в член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че включва и „встъпилата страна“, тоест участник в процедурата, който не е нито ищец (страна, завела делото), нито ответник (ответна страна), а се конституира в процедурата в подкрепа на ищеца (страната, завела делото) или на ответника (ответната страна)?
Ако „встъпилата страна“ не трябва да се счита за „страна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007:
Попада ли процедурата между ищеца (страната, завела делото) и ответника (ответната страна), започната с формуляр А, […] в приложното поле на Регламент № 861/2007 по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, ако ищецът и ответникът са с местоживеене в същата държава членка, в която е седалището на сезирания съд, и само „встъпилата страна“ е с местоживеене в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/17: Kuhn, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.
Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:
– и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?
– в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа?
– обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/17: Kuhn, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.
Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:
– и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?
– в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа?
– обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/17: Milivojević, Заключение от 14 ноември 2018 г.
1) Трябва ли членове 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в Република Хърватия с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/18: Logistik XXL, Определение от 26 октомври 2018 г.
Приложим ли е член 100 от Процедурния правилник на Съда при уведомяване за прекратяване на главното производство пред националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Заключение от 25 октомври 2018 г.
Трябва ли член 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/17: Apple Sales International и др., Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи съдържаща се в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност дори когато посочената клауза не се отнася изрично до спорове във връзка с отговорността за нарушение на правото на конкуренцията?
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да не вземе предвид включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, когато национален или европейски орган не е установил нарушение на правото на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.