Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-220/20: OO (Suspension de l’activité judiciaire), Определение от 10 декември 2020 г.
Представлява ли преюдициалното запитване връзка между висящия национален спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че тълкуването да е необходимо за решаването на спора?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно информация относно фактическите обстоятелства, правното основание на иска, приложимите национални разпоредби и връзката им с правото на Съюза, за да отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли само твърдението, че националното законодателство е резултат от транспониране на правото на Съюза, да обоснове прилагането на правото на Съюза и приложимостта на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-774/19: Personal Exchange International, Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че може да се квалифицира като договор, сключен от потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата професионална дейност, и договор за онлайн покер, сключен от разстояние по интернет от физическо лице с чуждестранен оператор на онлайн игри, подчинен на общите договорни условия за такъв оператор, при положение че посоченото лице в продължение на няколко години се е издържало от така получените доходи или печалби от игри на покер, макар да не разполага с официална регистрация за този вид дейност и във всички случаи не предлага тази дейност на трети лица на пазара като платена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/19: Obala i lučice, Заключение от 26 ноември 2020 г.
1) Разрешено ли е нотариусите да извършват връчване на документи въз основа на Регламент [№ 1393/2007], ако нотариусите връчват свои решения по дела, по които не се прилага Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че в Република Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012[?]. С други думи, след като нотариусите не попадат в обхвата на понятието ,,съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, могат ли те да прилагат правилата за връчване на документи по Регламент [№ 1393/2007] в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“?
2) Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за попадащо в обхвата на понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент [№ 1215/2012] — с който регламент се урежда въпросът за компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела — след като правото на таксуване е предвидено в Zakon o sigurnosti prometa na cestama (Закон за безопасността на движението по пътищата) и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, особено като се има предвид, че по отношение на превозно средство, за което е установено, че няма талон за паркиране или е с невалиден талон за паркиране, веднага възниква задължение за заплащане на целодневен талон, все едно е било паркирано цял ден, независимо от точното време на използване на паркомястото, и съответно заплащането на целодневен талон има санкционен аспект, а в някои държави членки такова паркиране се счита за пътно нарушение?
3) Могат ли съдилищата в посочените по-горе съдебни спорове, свързани с паркиране на улица и обществен път, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, да извършват връчване на документи на ответниците в друга държава членка въз основа на Регламент [№ 1393/2007]?
5) Самото паркиране в разглеждания случай е извършено в Задар, поради което съществува определена връзка между този договор и съдилищата в Република Хърватия, но съставлява ли такова паркиране ,,услуга“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], тъй като услугата предполага, че предоставящата я страна извършва определена дейност, тоест че извършва определена дейност срещу заплащане, поради което възниква въпросът достатъчна ли е дейността на ответника, за да се счита за услуга
Ако съдилищата в Република Хърватия не разполагат със специална компетентност въз основа на член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], делата трябва да се водят пред съда по местоживеене на ответника.
6) Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за договор за наем на недвижим имот по смисъла на член 24, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, а таксата се събира само в определена част от деня?
7) Ако в разглеждания случай не може да се приложи посочената по-горе презумпция, че до сключването на договор се е стигнало със самото паркиране (четвърти въпрос), възможно ли е този вид паркиране — при който правомощието за таксуване на паркирането произтича от Закона за безопасността на движението по пътищата и се предвижда заплащане на целодневен талон, ако предварително не е заплатен талон за почасово използване на паркомястото или ако изтече времето, за което е заплатен талонът — да се счита за деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент [№ 1215/2012]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/19: Wikingerhof, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът, който има компетентност по дела относно непозволено увреждане, е компетентен и по иск за преустановяване на определени действия, ако се вземе под внимание, че укоримото поведение е предвидено в договорните разпоредби, но ищецът твърди, че тези разпоредби се основават на злоупотреба с господстващо положение от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/20: Laudamotion, Определение от 19 ноември 2020 г.
Не са обсъдени правни въпроси в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/19: DelayFix, Съдебно решение от 18 ноември 2020 г.
Когато се преценява действителността на споразумение за предоставяне на компетентност, трябва ли член 2, буква б), член 3, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че крайният приобретател на вземане, който е придобил това вземане чрез цесия от потребител, но сам по себе си няма качеството потребител, също може да се позовава на липсата на индивидуално договаряне на договорните клаузи и на неравноправността на договорните разпоредби, произтичащи от споразумението за избор на съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/19: Department of Justice for Northern Ireland, Заключение от 12 ноември 2020 г.
1) Трябва ли член 75, параграф 2 от [Регламент № 4/2009] да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
2) Като се има предвид, че сега Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на [Регламент № 4/2009], и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от [Регламент № 4/2009];
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от [Регламент № 4/2009];
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от [Регламент № 4/2009];
г) на основание на някоя друга разпоредба от [Регламент № 4/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/19: Aktiva Finants, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.
Трябва ли член 24, точка 1, първа алинея, първа алтернатива от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на искове от собственик на жилище, които целят да забранят на друг собственик на жилище да променя самоволно и без съгласието на останалите етажни собственици обект в режим на етажна собственост, по-специално неговото предназначение, е предявяването на вещни права?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на посочените [в първия въпрос] искове са права въз основа на договор, които следва да се изпълнят по местонахождението на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-804/19: Markt24, Заключение от 29 октомври 2020 г.
1) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
3) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
При отрицателен отговор на втория и третия въпрос:
4) а)
Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
б) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
5) Следва ли член 7, точка 1 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG [който позволява] на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото тредово възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/19: AV (Jugement global), Заключение от 8 октомври 2020 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение [2008/675] — съгласно който „[в]земането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство“ — да се тълкува в смисъл, че за намеса [в посочените присъди] по смисъла на тази разпоредба се счита не само включването в обща присъда на наказание, наложено с постановена в държава [членка] присъда, но също включването в тази обща присъда на наказание, прието за изпълнение в друга държава [членка], и постановена в тази държава присъда в рамките на обща присъда?
2) Възможно ли е предвид разпоредбите от Рамково решение [2008/909] относно принципите на процедурата по екзекватура — съдържащи се в член 8, параграфи 2—4 и член 19 […], в който се посочва, че „[и]здаващата държава, както и изпълняващата държава могат да вземат решение за амнистия или помилване“ (параграф 1) и че „[е]динствено издаващата държава може да се произнася по молби за възобновяване на производството, довело до постановяване на съдебно решение за налагане на наказание, подлежащо на изпълнение съгласно [това] рамково решение“ (параграф 2), както и в член 17, параграф 1, първо изречение, където се посочва, че „[з]а изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава“ — да се постанови обща присъда, която да обхване наказанията, наложени с постановена в държава [членка] присъда, която е приета за изпълнение в друга държава [членка], и постановена в тази държава присъда в рамките на обща присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.