Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че изборът на приложимия закон за индивидуален трудов договор изключва прилагането на закона на държавата, в която работникът обичайно е полагал труд, или в смисъл, че наличието на избор на приложим закон изключва прилагането на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
2) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че минималната работна заплата, приложима в държавата, в която работникът обичайно полага труд, представлява право, обхванато от „разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било […] приложимо […]“, по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
3) Трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска посочването в индивидуалния трудов договор на разпоредбите на румънския Кодекс на труда да е равнозначно на избор на румънския закон, доколкото е ноторно, че в Румъния е налице законово задължение за включване на такава клауза за избор в индивидуалния трудов договор
С други думи, трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални норми и практики, които включват задължително в индивидуалните трудови договори клауза за избор на румънския закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
Като се има предвид, че сега [Република] Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди [Република] Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на Регламент № 4/2009, и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от Регламент № 4/2009;
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от Регламент № 4/2009;
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от Регламент № 4/2009;
г) на основание на някоя друга разпоредба от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че за намеса по смисъла на тази разпоредба се счита не само включването в обща присъда на наказание, наложено с постановена в държава членка присъда, но също включването в тази присъда на наказание, което е било прието за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Възможно ли е предвид разпоредбите на Рамково решение 2008/909, съдържащи се в член 8, параграфи 2—4, член 19, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграф 1, първо изречение, да се постанови обща присъда, която да обхване наказанията, наложени в държава членка и приети за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Разрешено ли е нотариусите да извършват връчване на документи въз основа на Регламент [№ 1393/2007], ако нотариусите връчват свои решения по дела, по които не се прилага Регламент № 1215/2012, като се има предвид, че в Република Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012
С други думи, след като нотариусите не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на Регламент № 1215/2012, могат ли те да прилагат правилата за връчване на документи по Регламент […] № 1393/2007 в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“?
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за попадащо в обхвата на понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент [№ 1215/2012] — с който регламент се урежда въпросът за компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела — след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, особено като се има предвид, че по отношение на превозно средство, за което е установено, че няма талон за паркиране или е с невалиден талон за паркиране, веднага възниква задължение за заплащане на целодневен талон, все едно е било паркирано цял ден, независимо от точното време на използване на паркомястото, и съответно заплащането на целодневен талон има санкционен аспект, а в някои държави членки такова паркиране се счита за пътно нарушение?
Могат ли съдилищата в посочените по-горе съдебни спорове, свързани с паркиране на улица и обществен път, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, да извършват връчване на документи на ответниците в друга държава членка въз основа на Регламент [№ 1393/2007]?
В разглеждания случай се прилага презумпцията, че договорът се сключва със самото паркиране на улицата на обозначено с хоризонтална и/или вертикална сигнализация място, тоест счита се, че със самото паркиране се сключва договор и ако не се заплати цената за почасово паркиране, трябва да се заплати целодневен талон, поради което възниква въпросът противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза]?
Самото паркиране в разглеждания случай е извършено в Задар, поради което съществува определена връзка между този договор и съдилищата в Република Хърватия, но съставлява ли такова паркиране ,,услуга“ по смисъла на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, тъй като услугата предполага, че предоставящата я страна извършва определена дейност, тоест че извършва определена дейност срещу заплащане, поради което възниква въпросът достатъчна ли е дейността на ответника, за да се счита за услуга
Ако съдилищата в Република Хърватия не разполагат със специална компетентност въз основа на член 7, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, делата трябва да се водят пред съда по местоживеене на ответника.
Може ли паркирането на улица и обществен път да се счита за договор за наем на недвижим имот по смисъла на член 24, [точка] 1 от Регламент […] № 1215/2012, след като правото на таксуване е предвидено в Закона за безопасността на движението по пътищата и в правилата за извършване на комунални дейности като публична дейност, а таксата се събира само в определена част от деня?
Ако в разглеждания случай не може да се приложи посочената по-горе презумпция, че до сключването на договор се е стигнало със самото паркиране (четвърти въпрос), възможно ли е този вид паркиране — при който правомощието за таксуване на паркирането произтича от Закона за безопасността на движението по пътищата и се предвижда заплащане на целодневен талон, ако предварително не е заплатен талон за почасово използване на паркомястото или ако изтече времето, за което е заплатен талонът — да се счита за деликт или квазиделикт по смисъла на член 7, [точка] 2 от Регламент […] № 1215/2012?
В разглеждания случай паркирането е извършено преди присъединяването на Република Хърватия към [Съюза], а именно на 30 юни 2012 г. в 13.02 ч., поради което възниква въпросът приложими ли са в разглеждания случай регламентите, засягащи проблематиката с приложимото право, а именно Регламент [„Рим I“] или Регламент [„Рим II“], предвид действието им във времето?
Противоречи ли презумпцията за сключване на договор със самото паркиране и съгласие за заплащане на цената за целодневен талон, ако не се закупи талон за почасово паркиране или ако изтече времето, за което е закупен този талон, на основните правила за предоставяне на услуги съгласно член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и останалите достижения на правото на [Съюза], независимо дали собственикът на превозното средство е физическо или юридическо лице
Могат ли да се приложат правилата по член 4 от Регламент [„Рим I“], що се отнася до определянето на материалното право в разглеждания случай (тъй като по делото не са приложени доказателства страните да са договорили приложимо право)?
– Ако е налице договор, става ли въпрос в разглеждания случай за договор за услуги, тоест възможно ли е такъв договор за паркиране да се разглежда като услуга по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, може ли въпросното паркиране да се разглежда като договор за наем по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент [„Рим I“]?
– При условията на евентуалност, ако за това паркиране се прилага разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент [„Рим I“], възниква въпросът коя в разглеждания случай е характерната престация, тъй като ищецът на практика само обозначава площта на улицата за паркиране и таксува паркирането, а ответникът извършва паркирането и заплаща за него. Всъщност, ако се приеме, че характерната престация е тази на ищеца, ще се приложи правото на Република Хърватия, а ако характерната престация е тази на ответника, ще се приложи правото на Република Словения. Същевременно, като се има предвид, че правото на таксуване на паркирането в този случай се урежда по правото на Република Хърватия, с което договорът съответно е по-тясно свързан, ще се приложи ли все пак в разглеждания случай допълнителното правило по член 4, параграф [3] от Регламент [„Рим I“]?
– Ако е налице извъндоговорно задължение по смисъла на Регламент [„Рим II“], може ли такова извъндоговорно задължение да се разглежда като увреждане и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 4, параграф 1 [от този] Регламент […]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като неоснователно обогатяване и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 10, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли такъв вид паркиране да се разглежда като водене на чужда работа без пълномощие и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 11, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
– При условията на евентуалност, може ли при този вид паркиране да се счита, че е налице culpa in contrahendo на ответника и съответно приложимото право да се определи въз основа на член 12, параграф 1 от Регламент [„Рим II“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Прилага ли се член 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 към случай, при който дете е било неправомерно отведено или задържано в трета държава и към момента на подаване на иска относно родителската отговорност е придобило обичайно местопребиваване в тази трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
При оттегляне на преюдициалното запитване следва ли съдът на Европейския съюз да заличи делото от своя регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
Следва ли член 21 от Регламент 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се разбира в смисъл, че компетентността, основана на привръзка към центъра на интересите, намира приложение по дело, образувано по иск на физическо лице за защита на свързани с личността му права, в случай че посочената като действие, нарушаващо тези права, публикация в интернет не съдържа данни, отнасящи се пряко или косвено до това конкретно физическо лице, а данни или твърдения, оставящи впечатление за противоправни действия на общността, към която принадлежи ищецът (при конкретните обстоятелства по делото: народ), от които същият извежда нарушение на свързани с личността му права?
2. Следва ли, по дело за включваща имуществени и неимуществени елементи защита на свързани с личността права срещу нарушение в интернет, при преценка на основанието за компетентност, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012], тоест когато се прави преценка дали националният съд е съд по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, да се вземат под внимание обстоятелства като:
– кръгът от потребители, до които поначало е адресирана интернет страницата, на която възниква нарушението,
– езикът, използван на тази интернет страница, или на спорната публикация,
– времето, през което спорната информация в интернет е била достъпна за потребителите,
– личните обстоятелства, свързани с ищеца, например преживявания по време на война и настояща обществена дейност, сочени по разглежданото дело като основания за възникването на конкретно право на противопоставяне по съдебен ред срещу разпространяването на твърдения против колективна общност, на която ищецът е член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Неправилно ограничаване на приложното поле на член 10 от Регламент № 2201/2003 само до отношения между държави членки, като се изключва приложимостта му в случаи на отвличане на дете в трета държава
Липса на компетентност на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното му отвеждане, когато детето установи обичайното си местопребиваване в трета държава
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.