всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Дело C-946/19: MG (Anti-suit injunction), Определение от 25 септември 2020 г.

Компетентен ли е националният съд да решава въпросите относно съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, с изключение на разноските на страните по главното производство, при заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/20: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (Специално правило), Съдебно решение от 24 септември 2020 г.

Допустимо ли е прилагането на специалното правило по член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато лице, предадено по първа европейска заповед за арест, напуска доброволно територията на издаващата държава членка и впоследствие е предадено отново по втора европейска заповед за арест, а изпълняващият орган по втората заповед е дал съгласие за наказателно преследване за други престъпления, извършени преди първото предаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-59/19: Wikingerhof, Заключение от 10 септември 2020 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че съдът, който има компетентност по дела относно непозволено увреждане, е компетентен и по иск за преустановяване на определени действия, ако се вземе под внимание, че укоримото поведение е предвидено в договорните разпоредби, но ищецът твърди, че тези разпоредби се основават на злоупотреба с господстващо положение от страна на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/19: Supreme Site Services и др., Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция?
Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/20: mBank, Определение от 3 септември 2020 г.

Как следва да се тълкува понятието „местоживеене на потребителя“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 – като местоживеенето към датата на предявяване на иска или към датата на сключване на договора?
При какви условия съдилищата на държава членка са компетентни да разглеждат спор по потребителски договор според местоживеенето на потребителя към момента на предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/20: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (Специално правило), Заключение от 6 август 2020 г.

Неправилно прилагане на специалното правило по член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото германските органи са провели наказателно преследване за престъпления, различни от тези, за които е било разрешено предаването, без съгласието на органите на държавата, изпълнила първата европейска заповед за арест.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/19: JE (Приложимо право при развод), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Как трябва да се тълкува изразът „приложимото право по силата на член 5 или член 8 не предвижда развод“ [съдържащ се в член 10 от Регламент № 1259/2010] — ограничително и буквално, в смисъл че се отнася само за случаите, в които приложимото чуждо право не предвижда развод под никаква форма, или разширително, в смисъл че обхваща и случаите, в които приложимото чуждо право допуска развод, но при изключително ограничителни условия, включващи предхождащо развода задължително производство за законна раздяла, за каквото правото на сезирания съд не съдържа еквивалентни процесуални разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-253/19: Novo Banco, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Съгласно Регламент [2015/848] компетентна ли е юрисдикция на държава членка да образува главно производство по несъстоятелност на гражданин, чийто единствен недвижим имот се намира на нейна територия, независимо че обичайното му местопребиваване и семейството му се намират в друга държава членка, в която е заето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-73/19: Movic и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Следва ли положение като това в разглежданото дело — при което литовска гражданка, чието обичайно местопребиваване към деня на смъртта ѝ вероятно е било в друга държава членка, но която при всички положения никога не е прекъсвала връзките с държавата си на произход и която освен това е изготвила преди смъртта си завещание в Литва, с което е оставила цялото си имущество на своя наследник, литовски гражданин, и към момента на откриване на наследството е установено, че цялото наследствено имущество се състои от един недвижим имот, намиращ се в Литва, и преживелият съпруг, гражданин на другата държава членка, е изразил ясно намерението си да се откаже от всякакви претенции към наследственото имущество на починалата, не е участвал в образуваното в Литва съдебно производство и се е съгласил с компетентността на литовските съдилища и приложението на литовското право — да се счита за наследяване с трансгранични последици по смисъла на Регламент № 650/2012, по отношение на което се прилага този регламент?
Следва ли литовски нотариус, който започва производство във връзка с наследяване, издава удостоверение за наследствени права и извършва други действия, необходими за да може наследникът да упражни правата си, да се разглежда като „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 650/2012, като се има предвид фактът, че при извършване на дейността си нотариусите спазват принципите на безпристрастност и независимост, решенията им са обвързващи за тях или за съдебните органи и техните действия подлежат на съдебен контрол?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли издаваните от литовски нотариуси удостоверения за наследствени права да се считат за решения по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и с оглед на това трябва ли да се установи наличието на компетентност за издаването им?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1232425262778 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form