Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-175/11: D. и A., Заключение от 6 септември 2012 г.
1) Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85[…] или общите принципи на правото на […][С]ъюз[а] държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
2) Може ли член 39 от Директива 2005/85[…], във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на произнасянето като първа инстанция по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон с правомощие да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи:
– министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение;
– съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция и тези, които се произнасят при обжалване;
– обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело;
– министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, [параграф 2B, буква б)], и в член 16, параграф 11 от Закона [за бежанците от 1996 г.]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/11: K, Заключение от 27 юни 2012 г.
1. Следва ли член 15 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че макар държава членка по принцип да не е компетентна съгласно членове 6—14 от Регламента да разгледа молба, подадена от търсеща убежище, придобива задължително компетентност да се произнесе по такава молба, ако на нейна територия се намира тежкоболната и изложена на опасности поради причини от културен характер снаха на търсещата убежище или при положение че на територията на тази държава членка се намират малолетните внуци [на последната], които се нуждаят от грижи вследствие на заболяването на тяхната майка, като се вземе предвид обстоятелството, че търсещата убежище е готова и е в състояние да се грижи за снаха си и за внуците си
Същото ли тълкуване се прилага и в случай че компетентната по принцип да разгледа молбата за предоставяне на убежище държава членка не е представила искане съгласно член 15, параграф 1, второ изречение от Регламент № 343/2003?
2. Следва ли член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че в описаната в точка 1 по-горе ситуация се прехвърля компетентност на по принцип некомпетентна да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище държава членка, при положение че, ако по тази молба се произнесе компетентната съгласно разпоредбите на Регламент № 343/2003 държава членка, би се нарушил член 3 или член 8 от ЕКПЧ (член 4 или член 7 от Хартата на основните права)
В този случай и по повод инцидентното тълкуване и прилагане на член 3 или член 8 от ЕКПЧ (член 4 или член 7 от Хартата на основните права) допустимо ли е понятията за „нечовешко отношение“ и за „семейство“ да се тълкуват по-широко в отклонение от установеното в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/12: X и др., Определение от 19 юни 2012 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с оглед идентичността на предмета им съгласно приложимите процесуални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/11: Cimade и GISTI, Заключение от 15 май 2012 г.
1. Гарантира ли [Директивата за условията на приемане] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно Регламент [Дъблин II] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?
2. При утвърдителен отговор на този въпрос:
a) към кой момент се погасява задължението на първата държава членка да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?
б) коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/10: Kastrati, Съдебно решение от 3 май 2012 г.
Следва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че в резултат на оттеглянето на молба за убежище по смисъла на член 2, буква в) от него, направено, преди компетентната да разгледа тази молба държава членка да поеме отговорността за търсещото убежище лице, този регламент вече не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/11: M., Заключение от 26 април 2012 г.
В случай, при който молител иска предоставянето на статута на субсидиарна закрила след като му е бил отказан статута на бежанец и след като е било направено предложение за отхвърляне на тази молба, въведеното с член 4, параграф 1 от Директива 2004/83[…] изискване държавата членка да оказва съдействие на молителя задължава ли административните органи на съответната държава членка да предоставят на молителя резултатите от разглеждането преди приемането на окончателното решение, така че да му позволят да изрази становището си по неблагоприятните за него аспекти в предложеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Заключение от 19 април 2012 г.
1) Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а обратно на това, за да е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието като основно право на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
б) В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, налице ли са „основателни […] опасения от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива[та], когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, може разумно да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/11: MA и др., Определение от 7 февруари 2012 г.
Приложими ли са условията за прилагане на ускорена процедура по член 104a, първа алинея от Процедурния правилник на Съда при липса на изключителна спешност във връзка с определянето на отговорната държава членка по Регламент № 343/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/10: Kastrati, Заключение от 12 януари 2012 г.
1. С оглед по-специално на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и/или на липсата на разпоредби в Регламента освен тези, съдържащи се в член 4, параграф 5, второ изречение и член 16, параграфи 3 и 4 относно отпадането на компетентността на държава членка за разглеждане на молба за убежище, трябва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на молба за убежище не засяга възможността за прилагане на Регламента?
2. Има ли значение за отговора на поставения по-горе въпрос етапът от процедурата, на който е оттеглена молбата за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.