Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-199/12: X и др., Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
1) Хомосексуалните лица обособяват ли определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83/ЕО?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, извършването на какъв вид хомосексуални действия попада в приложното поле на Директивата и може ли преследването на тези действия да обоснове предоставянето на статут на бежанец при изпълнение на останалите изисквания за това
Този въпрос обхваща следните подвъпроси:
а) Може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, хомосексуалните лица следва да прикриват сексуалната си ориентация от всички в своята страна на произход?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, хомосексуалните лица следва да се въздържат да проявяват своята сексуална ориентация в страната си на произход и ако това е така, в каква степен
В този контекст може ли да се очаква, че лицата с хомосексуална ориентация следва да се въздържат в по-голяма степен от хетеросексуалните?
в) Ако във връзка с това може да се прави разграничение между проявления на сексуалната ориентация, с които се засяга нейната същина, и такива, с които не се засяга нейната същина, какво следва да се разбира под „същина“ на сексуалната ориентация и по какъв начин може да се определи тя?
3) Самò по себе си обстоятелството, че хомосексуалните действия са наказуеми, както и заплахата за налагане на наказание лишаване от свобода при извършването им — така както е предвидено в законодателствата на Сиера Леоне, Уганда или Сенегал — представлява ли акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, при какви обстоятелства следва да се смята, че случаят е такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/12: N., Заключение от 7 ноември 2013 г.
Позволява ли Директива 2004/83[…], тълкувана в светлината на принципа на добра администрация в правото на Европейския съюз и в частност в светлината на уредбата му в член 41 от Хартата […], на държава членка да предвиди в своето право, че молбата за предоставяне на статут на субсидиарна закрила може да се разгледа само ако молителят е поискал и му е било отказано предоставянето на статут на бежанец в съответствие с националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/12: Diakite, Заключение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя закрила само при положение на „въоръжен вътрешен конфликт“, тълкувано съгласно международното хуманитарно право, и по-специално във връзка с член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […]?
Ако понятието „въоръжен вътрешен конфликт“, посочено в член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите], трябва да се тълкува самостоятелно по отношение на член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […], кои са в този случай критериите за преценка за наличието на такъв „въоръжен вътрешен конфликт“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/12: X и др., Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Чужденците с хомосексуална ориентация обособяват ли определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от [Директивата]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, извършването на какъв вид хомосексуални действия попада в приложното поле на Директивата и може ли преследването на тези действия да обоснове предоставянето на статут на бежанец при изпълнение на останалите изисквания за това
Този въпрос обхваща следните подвъпроси:
а) Може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да прикриват сексуалната си ориентация от всички в тяхната страна на произход?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да се въздържат да проявяват сексуалната си ориентация в страната си на произход, и ако това е така, в каква степен
В този контекст може ли да се очаква, че лицата с хомосексуална ориентация следва да се въздържат в по-голяма степен от хетеросексуалните?
в) Ако във връзка с това може да се прави разграничение между проявления на сексуалната ориентация, с които се засяга нейната същина, и такива, с които не се засяга нейната същина, какво следва да се разбира под „същина“ на сексуалната ориентация и по какъв начин може да се определи тя?
3. Самò по себе си обстоятелството, че хомосексуалните действия са наказуеми, и заплахата за налагане на наказание лишаване от свобода при извършването им — така, както е предвидено в [Закона за престъпленията против личността от 1861 г. на Сиера Леоне, Наказателния кодекс на Уганда и Наказателния кодекс на Сенегал] — представлява ли акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, при какви обстоятелства следва да се смята, че случаят е такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/12: Abdullahi, Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
2. Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на първото незаконно влизане („първа държава членка“) трябва да приеме, че е компетентна да разгледа молбата за убежище на гражданин на трета страна, ако са налице следните обстоятелства:
Гражданин на трета страна влиза незаконно от трета страна в съответната първа държава членка. Той не подава молба за убежище в тази държава членка и впоследствие я напуска, като отива в друга трета страна. След по-малко от три месеца влиза от трета страна в друга държава членка на ЕС („втора държава членка“), отново незаконно. От тази втора държава членка отива направо в трета държава членка, в която за първи път подава молба за убежище. Между този момент и незаконното влизане в първата държава членка са изминали по-малко от дванадесет месеца.
3. Независимо от отговора на втория въпрос, когато посочената в него „първа държава членка“ е държава членка, чиято процедура за предоставяне на убежище се характеризира със системни недостатъци, сходни на описаните в Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011 г. по дело M.S.S. (жалба 30.696/09), необходима ли е друга преценка за по принцип компетентната по смисъла на Регламент № 343/2003 държава членка, независимо от Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дела C‑411/10 и C‑493/10
Може ли да се приеме, че престоят в такава държава членка е изначално ирелевантно обстоятелство за определянето на компетентността по смисъла на член 10 от Регламент № 343/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/13: Rajaby, Определение от 25 юни 2013 г.
Възниква ли задължение за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно разноските в случаите на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/11: MA и др., Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Коя държава членка е компетентна съгласно член 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 343/2003 да разгледа молбата за убежище, когато търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, нито един член на неговото семейство не се намира законно в държава членка и е подал молби за убежище в повече от една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/11: Halaf, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от регламента […] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от […] регламент[а] и когато компетентната по правилата на член 3, параграф 1 от […] регламент[а] държава членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, параграф 1 от […] регламент[а], при условие че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 ДФЕС?
Какво е съдържанието на правото на убежище по член 18 от [Хартата] във връзка с член 53 от същата, определението по член 2, буква в) и съображение 12 от регламент[а]?
Следва ли член 3, параграф 2 от регламент[а] във връзка със задължението по член 78, параграф 1 ДФЕС за спазване на международни актове в областта на убежището да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на [ВКБ] в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и са направени изводи, че компетентната по правилата на параграф 1 от същата разпоредба на регламента държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
При положителен отговор на този [трети] въпрос, […] [к]огато не е взето посоченото становище на [ВКБ], допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава членка по член 3 от […] регламент[а] и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по член 41 и член 47 от [Хартата] и по аргумент от член 21 на Директива [2005/85], предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/11: Arslan, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2008/115] във връзка със съображение 9 от нея да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага за граждани на трети страни, които са подали молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85]?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли да се прекрати задържането с цел връщане на чужденец, ако той подаде молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85] и няма други основания задържането му да продължи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/11: Puid, Заключение от 18 април 2013 г.
От задължението на държава членка да упражни правото по член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент Дъблин II възниква ли защитимо по съдебен ред субективно право на търсещия убежище да иска от тази държава членка да поеме отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.