Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-695/15: Mirza, Съдебно решение от 17 март 2016 г.
Допустимо ли е държава членка да упражни правото да изпрати кандидат за международна закрила в сигурна трета държава, след като вече е признала своята компетентност по Регламент „Дъблин III“ в рамките на процедура по обратно приемане?
Изисква ли се държавата членка, която приема обратно кандидата, да уведоми държавата членка, извършваща прехвърлянето, за своята национална правна уредба или практика относно изпращането в сигурна трета държава?
Задължена ли е компетентната държава членка при обратно приемане да възобнови процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила от етапа, на който е била прекратена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/15: Ghezelbash, Заключение от 17 март 2016 г.
1. Какъв е обхватът на член 27 от [Регламент „Дъблин III“] евентуално [разглеждан] във връзка със съображение 19 от този регламент
Следва ли да се приеме, че на основание на този член в случай като настоящия — в който едва след положителния отговор на искането за поемане на отговорността да бъде разгледана молба за предоставяне на убежище чужденецът се запознава с това искане и представя доказателства, които биха могли да дадат основание да се смята, че компетентна да разгледа молбата за предоставяне на убежище е не замолената държава членка, а молещата държава членка, като впоследствие молещата държава членка нито проверява, нито представя тези документи на замолената държава членка — търсещото убежище лице разполага с (ефективни) способи за правна защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на прилагането на критериите за определяне на компетентната държава, посочени в глава III от [Регламент „Дъблин III“]
2. В случай че чужденецът по принцип не може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка нито на основание на [Регламент „Дъблин III“], нито на основание на [Регламент „Дъблин II“], когато замолената държава членка е дала положителен отговор на искане за поемане на отговорност, следва ли да се приеме за правилно становището на ответника, че изключение от този принцип е възможно единствено в свързани със семейството хипотези по смисъла на член 7 от [Регламент „Дъблин III“], или и други особени факти и обстоятелства могат да са основание за чужденеца да се позове на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка
3. Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че извън свързаните със семейството хипотези чужденецът може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка и при наличието на други обстоятелства, възможно ли е фактите и обстоятелствата, описани в [точки 31—33 по-горе], да представляват такива особени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/15: Karim, Заключение от 17 март 2016 г.
1) Означават ли новите разпоредби в [Регламент „Дъблин III“] относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът (съобразно постановеното от Съда по дело Abdullahi)?
2) Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, ще е необходим и отговор на следващия въпрос. Означава ли член 19, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/15: Mirza, Заключение от 8 март 2016 г.
Фактът, че държава членка е определена като „компетентна“ да разгледа молба за международна закрила, препятства ли тази държава членка впоследствие да изпрати кандидата в сигурна трета държава съгласно член 3, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
Възможно ли е изпращане на кандидат в сигурна трета държава, когато в хода на процедурата по обратно приемане извършващата прехвърлянето държава членка не е уведомена за националната правна уредба или практиката относно изпращането в сигурна трета държава?
Изисква ли член 18, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ възобновяване на разглеждането на молбата за международна закрила на етапа, на който то е било прекратено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/14: Alo, Съдебно решение от 1 март 2016 г.
Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/15: N., Съдебно решение от 15 февруари 2016 г.
Съвместимо ли е с член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз задържането на кандидат за международна закрила на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС, когато този кандидат има право да остане в държавата членка до произнасяне по молбата му за убежище на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/15: N., Становище на генералния адвокат
Допустимо ли е задържане на кандидат за международна закрила единствено на основание защита на националната сигурност или обществения ред по член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС и съвместимо ли е това ограничение с правото на свобода и сигурност по член 6 от Хартата на основните права, тълкуван във връзка с член 5 от ЕКПЧ?
Какви са изискванията относно съдържанието, обхвата и процесуалните гаранции при прилагане на такава мярка, включително необходимостта от индивидуална преценка, мотивиране и възможност за съдебен контрол и обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/14: Tall, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 39 от Директива 2005/85 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие на жалба срещу решение като разглежданото в главното производство да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/14: Alo, Заключение от 6 октомври 2015 г.
1) Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
2) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата?
3) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- или интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/14: Tall, Заключение от 3 септември 2015 г.
Съгласно член 39/1 от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея, във връзка с член 39/2, параграф 1, алинея 3, член 39/76, член 39/82, параграф 4, алинея 2, буква d) и член 57/6/2 от същия закон, срещу решение за оставяне без разглеждане на последваща молба за убежище могат да бъдат подавани само жалби за отмяна и за спиране на изпълнението при изключително спешни случаи. Съвместими ли са тези жалби с изискванията на член 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и на член 39 от Директива 2005/85 на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки […], които предвиждат правото на ефективни правни средства за защита, доколкото не става въпрос за жалба, която подлежи на пълен съдебен контрол, или за жалба със суспензивен ефект, и търсещото убежище лице не се ползва от право на пребиваване, нито от право на материална помощ по време на разглеждането ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.