Дело C-175/11: D. и A., Заключение от 6 септември 2012 г.

1) Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85[…] или общите принципи на правото на […][С]ъюз[а] държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
2) Може ли член 39 от Директива 2005/85[…], във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на произнасянето като първа инстанция по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон с правомощие да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи:
– министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение;
– съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция и тези, които се произнасят при обжалване;
– обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело;
– министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, [параграф 2B, буква б)], и в член 16, параграф 11 от Закона [за бежанците от 1996 г.]?