Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Заключение от 20 април 2023 г.
1. Трябва ли член 4 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че жалбата по член 27 от този регламент срещу решение за прехвърляне, прието от държава членка в съответствие с механизма по член 26 от регламента и въз основа на задължението за обратно приемане, предвидено в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент, може да се основава само на непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от регламента, от държавата, приела решението за прехвърляне?
2. Трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да приеме решение за отмяна на решението за прехвърляне?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 27 от Регламента във връзка със съображения 18 и 19 и член 4 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че при установено нарушение на задълженията по член 4 изискването за ефективната правна защита задължава съда да провери релевантността на това нарушение с оглед на твърдените от жалбоподателя обстоятелства и допуска решението за прехвърляне да бъде потвърдено, когато не се установят основания за приемане на решение за прехвърляне с различно съдържание?
1. Изисква ли правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глави III и IV) и която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?
2. Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламента „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС?
3. Съвместима ли е преценката на риска от непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от Регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?
4. Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
a) задължава ли преценката за съществуването на риск от непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“;
б) кои са критериите, освен посочените в глави III и IV, които сезираната на основание член 27 от Регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?
1. Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът на държавата членка, сезиран с жалба срещу решението на звено „Дъблин“, може да потвърди компетентността на държавата членка, която следва да осъществи прехвърлянето на основание член 18, параграф 1, буква г), ако установи, че в компетентната държава членка съществува риск да бъде нарушен принципът на забрана за връщане, като кандидатът бъде върнат в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение?
2. При условията на евентуалност, трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в съответствие с членове 19 и 47 от Хартата и с член 27 от [Регламента „Дъблин III“] в смисъл, че съдът може да потвърди компетентността на държавата, която съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент е длъжна да осъществи прехвърлянето, ако се установи:
а) че в компетентната държава членка съществува риск принципът на забрана за връщане да бъде нарушен, като бъде върнат кандидатът в страната му на произход, където той би бил изложен на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение;
б) че е невъзможно да се осъществи прехвърлянето в друга държава, определена въз основа на критериите, предвидени в глава III от Регламента „Дъблин III“]?
1. Трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че нарушението им само по себе си води до незаконосъобразност на решението, обжалвано на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], независимо от конкретните последици от това нарушение за съдържанието на решението и за определянето на компетентната държава членка?
2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] във връзка с член 18, параграф 1, буква а) или с член 18, параграф [1], букви б), в), г) и член 20, параграф 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че предвижда различни предмети на обжалване, различни жалби, които трябва да се подават в рамките на съдебно производство, и различни профили на нарушения на задълженията за информиране и провеждане на индивидуално интервю по смисъла на членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“]?
Ако отговорът на въпроса от точка 2) е утвърдителен: трябва ли членове 4 и 5 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че предвидените в тях гаранции за информиране съществуват само в хипотезата по член 18, параграф 1, буква а), а не и в процедурата по обратно приемане, или трябва да се тълкуват в смисъл, че в последната процедура са налице поне задължения за информиране относно прекратяването на компетентността съгласно член 19 или относно системните недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно член 3, параграф 2?
3. Трябва ли член 3, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че „системни[те] недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище“ включват и евентуалните последици от решенията за отхвърляне на молбите за международна закрила, които вече са окончателни и са приети от съда на държавата членка, който осъществява обратното приемане, когато съдът, сезиран на основание член 27 от [Регламент „Дъблин III“], счита, че рискът кандидатът да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение в случай на връщане в страната на произход от [посочената] държава членка е реален, като се има предвид и установеното наличие на ширещ се въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95[/ЕС]?
1. Какви са правните последици, предвидени в правото на Европейския съюз, по отношение на решенията за прехвърляне с цел обратно приемане съгласно глава VI, раздел III от [Регламент „Дъблин III“], когато държавата не е предоставила информацията, предвидена в член 4 от [Регламент „Дъблин III“] и член 29 от [Регламент „Евродак“]?
2. По-специално, в случай на формирана пълна и ефективна защита срещу решението за прехвърляне от Съда на Европейския съюз се иска да установи:
2.1. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 4, параграфи 2 и 3 от [Регламент „Дъблин III“], на лице, което се намира в условията, описани в член 23, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално също определя компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от държавата членка, в която лицето е подало новата молба),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
2.2. Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува,
– в смисъл че непредоставянето на информационната брошура, предвидена в член 29 от [Регламент „Евродак“], на лице, което се намира в условията, описани в член 24, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“], само по себе си води до нищожност на решението за прехвърляне (и евентуално и до последващо необходимо предоставяне на възможност за подаване на нова молба за международна закрила),
– или в смисъл че жалбоподателят трябва да докаже пред съда, че ако брошурата му е била предоставена, процедурата е щяла да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/21: Intervyuirasht organ na DAB pri MS (Femmes victimes de violences domestiques), Заключение от 20 април 2023 г.
1) За целите на квалифициране на насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по [Женевската конвенция] и по [Директива 2011/95] приложими ли са съгласно съображение 17 от [Директива 2011/95] дефинициите и определенията по [CEDAW] и [Истанбулската конвенция], или насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95 има самостоятелно значение, различно от това в посочените актове на международното право?
2) Следва ли за установяване на принадлежност към определена социална група, като мотив за преследване по чл. 10, пар.1, б.„г“ [от] Директива 2011/95, при твърдения за насилие над жени, основано на пола, да се отчете единствено биологичният или социалният пол на жертвата на преследване (насилие, насочено срещу жена, само защото е жена), могат ли конкретните форми/актове/действия на преследване като посочените неизчерпателно в съображение 30 от [Директива 2011/95] да бъдат определящи за „видимостта на групата в обществото“, т.е. нейна отличителна черта, в зависимост от условията в страната на произход или тези актове са относими единствено към действията на преследване по чл. 9, пар.2, б.„а“ и б.„е“ от Директива 2011/95?
3) При твърдяно от кандидата за закрила насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие, представлява ли биологичният или социален пол достатъчно основание за определяне на принадлежност към определена социална група по чл. 10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95 или следва да се установи допълнителна отличителна черта на групата, при буквално, словесно тълкуване на разпоредбата на чл. 10, пар.1, б.„г“ от [Директива 2011/95], която поставя изискванията в условие на кумулативност, а аспектите на пола — на алтернативност?
4) Следва ли причинно-следствената връзка по чл. 9, пар.3 от Директива 2011/95 при твърдяно насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие от недържавен субект на преследване по смисъла на чл. 6, б.„в“ от Директива 2011/95, да се тълкува, че е достатъчно да се установи връзка между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по [член 9,] параграф 1, или задължително следва да се установи липса на закрила срещу твърдяното преследване, респ. налице ли е връзката в случаите, когато недържавните субекти на преследване не възприемат отделните актове на преследване/насилие, като такова, свързано с пола на преследваното лице?
5) При изпълнение на останалите изисквания за това, може ли реалната заплаха с [престъпление] на честта при евентуално връщане в страната на произход да обоснове предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 15, б."а" от Директива 2011/95, вр. чл. 2 ЕКПЧ (никой не може умишлено да бъде лишен от живот) или следва да се квалифицира като посегателство по чл. 15, б."б" от Директива 2011/95, вр. чл. 3 ЕКПЧ, както са тълкувани в практиката на Европейския съд за правата на човека, при съвкупна преценка с опасност от други актове на насилие, основано на пола, респ. достатъчно ли е за предоставяне на тази закрила заявеното от кандидата субективно нежелание да получи закрилата на държавата си на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Заключение от 20 април 2023 г.
1) Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
2) Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
4) Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
5) Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
6) Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/23: Afrin, Съдебно решение от 18 април 2023 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която изисква членовете на семейството на признат бежанец да подадат заявление за събиране на семейството само лично в дипломатическа или консулска служба на държавата членка, дори когато това е невъзможно или прекомерно трудно за тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/22: ADDE и др., Заключение от 30 март 2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения [кодекс], без да се прилага Директива [2008/115]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/23: Afrin, Заключение от 9 март 2023 г.
Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО, разглеждан във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради изискването членовете на семейството на признат бежанец да подават лично заявление за събиране на семейството в дипломатическа служба на държавата членка, без да се предвиждат изключения при обективна невъзможност, прекомерна трудност или рисковано пътуване до такава служба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Заключение от 9 март 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/21: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de retour), Заключение от 2 март 2023 г.
1) Трябва ли членове 4, 7 и 47 от [Хартата] и член 5, [член 6, параграф 6] и член 13 от [Директивата за връщане] във връзка с [решение Gnandi] да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на […] член 5 [от Директивата за връщане], настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред [съвета по споровете]
2) Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от [Директивата за връщане], да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/21: International Protection Appeals Tribunal и др. (Attentat au Pakistan), Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) При обстоятелства, при които е налице пълно неизпълнение на задължението за сътрудничество, както то е описано в точка 66 от [решение М.], лишава ли се разглеждането на молба за предоставяне на субсидиарна закрила от „всякакво полезно действие“ в смисъла, разгледан в [решение Комисия/Германия]?
2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос], следва ли горепосоченото нарушение на задължението за сътрудничество да дава само по себе си основание на молителя да иска отмяна на решението [за отказ на субсидиарна закрила]?
3) При отрицателен отговор на [втория въпрос], върху кого лежи тогава, с оглед на спецификите на конкретния случай, тежестта на доказване, че решението за отказ е можело да бъде различно, ако решаващият орган беше оказал надлежно съдействие [по отношение на молбата за субсидиарна закрила]?
4) Следва ли непостановяването на решение по молба за международна закрила в разумен срок да дава основание на кандидата да иска отмяна на решението за [отказ], когато то бъде постановено?
5) Може ли времето, необходимо да се въведе промяна на приложимата в дадена държава членка уредба за закрила на кандидатите за убежище, да се смята за оправдателна причина за тази държава членка с оглед на прилагането на схема за международна закрила, съгласно която решение по такава молба за закрила би следвало да бъде произнесено в разумен срок?
6) Следва ли да се счита, че когато органът, компетентен да вземе решение [с оглед на международната закрила], не разполага с достатъчно доказателства за психичното здраве на кандидата, но са налице доказателства за възможността кандидатът да страда от такива затруднения, този орган трябва в съответствие със задължението за сътрудничество, посочено в [решение M., точка 66], или по друг начин да извърши допълнително проучване или да изпълни друго свое задължение, преди да постанови окончателното си решение?
7) Когато държава членка изпълнява задължението си по член 4, параграф 1 от Директива [2004/83] да прецени свързаните с молбата релевантни елементи, допустимо ли е, без да е необходимо да се предприемат други действия, да се обяви, че не е установена общата достоверност на твърденията на молителя поради една‑единствена лъжа, която е била разяснена и оттеглена при, разумно погледнато, първата налична впоследствие възможност за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.