Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-608/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl и др. (Femmes afghanes), Заключение от 9 ноември 2023 г.
1) Трябва ли съвкупността от мерки, налагани, подкрепяни или толерирани от субект, който фактически разполага с управленски правомощия в дадена държава, и които мерки се състоят по-специално в обстоятелствата, че жени: – са лишени от възможността да заемат политически постове и да участват в процесите на вземане на политически решения, – нямат на разположение правни средства, чрез които да могат да получават защита срещу основано на пола насилие и срещу домашно насилие, – по принцип са изложени на риск от принудителни бракове и макар последните да са били забранени от субекта, разполагащ фактически с управленски правомощия, на жените не е предоставена ефективна защита срещу принудителни бракове и такива понякога се сключват дори при участието на лица, на които фактически са предоставени правомощия да упражняват държавна власт и които са знаели, че бракът е принудителен, – не могат да упражняват трудова дейност или могат да упражняват такава дейност в ограничена степен — предимно от дома си, – срещат затруднения при достъпа до здравни заведения, – са лишени, изцяло или в голяма степен от достъп до образование (доколкото например момичетата имат право само на начално образование), – нямат право да пребивават или да се придвижат на обществени места, без да бъдат придружавани от мъж (който следва да е в определена родствена връзка с тях), като най-много им е разрешено да правят това само на определено разстояние от техния адрес по местоживеене, – трябва да покриват изцяло тялото си на обществени места и да забулват лицата си, – не могат да спортуват, да се счита за достатъчно тежка по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], за да се приеме, че дадена жена е засегната от тази съвкупност от мерки по сходен начин с описания в член 9, параграф 1, буква а) от тази директива
2) Достатъчно ли е, за да ѝ се признае статут на лице с право на убежище жената да е засегната от тези мерки в държавата на произход само на основание на нейния пол, или с оглед на преценката дали жената е засегната от тези мерки по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], разглеждани в тяхната съвкупност, е необходимо да се провери нейното индивидуално положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/22: Odbor azylové a migrační politiky MV (Champ d’application de la directive retour), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 и член 5 in fine от Директива 2008/115 във връзка с членове 2 и 4 и член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали решението за връщане по член 6 от Директива 2008/115 не води до нарушение на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), не допускат да се прилага понятието за сигурна страна на произход по членове 36 и 37 от Директива 2013/32 във връзка с тясната дефиниция на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), обхващаща единствено забраната на малтретирането по смисъла на член 4 от Хартата и член 3 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/22: EP (Éloignement d’un résident de longue durée), Заключение от 26 октомври 2023 г.
1) Прилага ли се Директива 2003/109 относно статута на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни за експулсирането от територията на Европейския съюз на лице, което е влязло на територията на държава членка по време на действието на наложената му забрана за влизане и чийто престой в държавата членка следователно е незаконен съгласно националното право, и което не е подало молба за разрешение за пребиваване в тази държава членка, ако лицето е получило разрешение за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни в друга държава членка
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Дали разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 3 и член 22, параграф 3 от Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни са безусловни и достатъчно точни по своето съдържание, за да може гражданин на трета страна да се позове на тези разпоредби срещу държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Заключение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 21, параграф 1 от [Директива 2011/95], предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с Директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на [Женевската конвенция], постановено в друга държава членка […] и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/22: ADDE и др., Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от Кодекса на шенгенските граници, на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по Шенгенската конвенция, да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения кодекс, без да се прилага Директива 2008/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно член 17, параграф 1 във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли от това, че молеща държава членка не може да изпълни решение за прехвърляне до произнасянето по искането на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Включват ли разпоредбите на член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“], които изискват държавите членки да предвидят в своето национално право една от трите форми на суспензивно действие за целите на обжалването или преразглеждането на решения за прехвърляне, оспорване на решение по член 17, параграф 1 [от посочения регламент], с което се отказва да се приложи възможността за поемане на отговорността за разглеждане на молба за международна закрила […]?
в) В случай че няма конкретна национална разпоредба, която да предвижда една от трите форми на суспензивно действие по член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“] при оспорване на решение за отказ за прилагане на член 17, длъжен ли е сезираният съд да признае суспензивно действие в една от тези три форми в националното си право, и ако това е така, в коя форма
[…]
г) Трябва ли всички суспензивни средства за защита по член 27, параграф 3 [от Регламент Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че действат като спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по смисъла на член 29, параграф 1 от Регламент [Дъблин III]?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по жалба, подадена по съдебен ред въз основа на специална клауза съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“]?
в) При условията на евентуалност води ли жалба, подадена по съдебен ред съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“,] до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.