Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-244/24: Kaduna, Определение от 12 юни 2024 г.
Налице ли са предпоставки за прилагане на бързо производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник поради спешността и системното значение на делото?
Как следва да се тълкуват релевантните разпоредби във връзка с функционирането на общата европейска система за убежище и риска определена категория лица да изпадне в материална нищета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Femmes s’identifiant à la valeur de l’égalité entre …, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че в зависимост от преобладаващите в държавата на произход условия жените, гражданки на тази държава, включително ненавършилите пълнолетие, които имат за обща характеристика действителното отъждествяване по време на пребиваването им в държава членка с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец?
Следва ли член 24, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният национален орган да се произнесе по молба за международна закрила, подадена от непълнолетно лице, без да е установил конкретно висшия интерес на това непълнолетно лице в рамките на индивидуална оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Заключение от 30 май 2024 г.
1) Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към [Директива 2013/32], използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в [ЕКПЧ], и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от [ЕКПЧ] — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от [ЕКПЧ] съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от [ЕКПЧ], тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
2) Трябва ли членове 36 и 37 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
3) Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директива 2013/32], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [тази директива], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 4 [и] член 19, параграф 2 от нея, както и член 5 от Директива [2008/115] да се тълкуват в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да проверяват за възможното неспазване на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е свързано с молба за международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
2) Трябва ли член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е свързано с молба за международна закрила, преценката дали принципът на забраната за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане
Съответно пречи ли установен риск от връщане на приемането на решение за връщане, или при това положение такъв риск представлява пречка за извеждане?
3) Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е свързано с молба за международна закрила, или член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка относно риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно тази разпоредба във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по оспорване по реда на специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт (judicial review), подадена съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“]?
При условията на евентуалност, води ли жалба за judicial review, подадена по съдебен ред съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“], до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 [от този регламент], или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/23: Sagrario, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е сходно с положенията, предвидени в същия член 15?
2) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
3) Може ли член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
4) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от [тази] директива национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива [2003/86], преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
5) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 от [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа, да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
6) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива [2003/86], за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Confiance mutuelle en cas de transfert), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи
С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му
Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/23: Edo, Определение от 21 февруари 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от националния съд?
Кой орган носи отговорност за произнасяне относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.
При какви условия решение на Съда може да представлява „нов елемент или факт“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС?
Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.