всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Политика във връзка с убежището

Политика във връзка с убежището

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Може ли значително увеличаване на интензитета на болката поради липсата на медицинско лечение при непроменена клинична картина да представлява положение, което противоречи на член 19, параграф 2 от Хартата във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, ако не бъде спряно изпълнението на произтичащото от Директива 2008/115 задължение за напускане на страната?
Налице ли е съвместимост с член 4 във връзка с член 1 от Хартата, в случай че е установен стриктен срок, в рамките на който следва да се проявят последиците от липсата на медицинско лечение, за да се приеме, че са налице пречки от здравословно естество за изпълнение за задължението за връщане, произтичащо от Директива 2008/115
Ако установяването на стриктен срок не противоречи на правото на Съюза, разрешено ли е на държава членка да определи общ срок, който е еднакъв за всички възможни заболявания и всички възможни последици за здравето?
Съвместима ли е с член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и с Директива 2008/115 уредба, съгласно която последиците от извеждането трябва да се преценяват изключително в контекста на отговора на въпроса дали и при какви условия чужденецът може да пътува?
Изисква ли член 7 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата в контекста на Директива 2008/115 здравословното състояние на чужденеца и лечението, което получава в това отношение в държавата членка, да се преценяват в контекста на отговора на въпроса дали пребиваването трябва да се разрешава на основание на правото на зачитане на личния живот
Изисква ли член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, в контекста на Директива 2008/115, преценката дали здравословните проблеми могат да се считат за пречки за извеждане на основание на правото на зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Следва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, чрез която държава членка е избрала да прилага член 27, параграф 3, буква в) [от този регламент], но е признала суспензивно действие — що се отнася до изпълнението на решение за прехвърляне — и на искане за преразглеждане или на жалба срещу акт, постановен в производство по заявление за издаване на разрешение за пребиваване във връзка с трафик на хора, който акт, макар и да не е решение за прехвърляне, временно възпрепятства действителното прехвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е националният съд да не проверява служебно всички условия за законосъобразност на задържането на гражданин на трета държава, включително тези, които не са изтъкнати от самото лице, при положение че то е имало възможност да ги посочи?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното процесуално правило, което забранява на съдилищата служебно да разглеждат фактически или правни основания при съдебен контрол върху законосъобразността на мярка за задържане на гражданин на трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допускат ли членове 6 и 8 от Директива 2008/115 национална правна уредба, съгласно която издаването на разрешение — даващо право на пребиваване поради разглеждане на молба за разрешение за пребиваване по медицински причини, приета за допустима с оглед на посочените критерии — означава, че на съответния гражданин на трета страна е разрешено да пребивава, макар и временно и непостоянно, докато се разглежда тази му молба, и че издаването на такова разрешение предполага следователно мълчаливо оттегляне на несъвместимо с него решение за връщане, прието по-рано в рамките на процедура по предоставяне на убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директива 2013/32 — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директива 2013/32 и на Директива 2011/95?
Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Какви са процесуалните последици от оттеглянето на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно разноските при прекратяване на производството поради заличаване на делото от регистъра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171850 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form