Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-28/22: Getin Noble Bank (Délai de prescription des actions en restitution), Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
1) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото зависи от някое от следните събития:
а) предявяването на вземания или възражения от страна на потребителя спрямо търговеца във връзка с наличието на забранена клауза в договора или служебното оповестяване от съда, че е възможно някои от клаузите на договора да се обявят за забранени; или
б) изявлението от страна на потребителя, че е получил изчерпателна информация за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, в това число информация относно възможността търговецът да предяви вземанията си за връщане на даденото и относно обхвата на тези вземания; или
в) потвърждаването в съдебното производство, че потребителят знае (информиран е) за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, или разясняването на тези последици от страна на съда; или
г) влизането в сила на решението на съда, с което се урежда спорът между търговеца и потребителя?
3) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него давността за вземанията на потребителя за връщане на даденото започва да тече преди началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото?
2) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът, спрямо когото потребителят е предявил свои вземания във връзка с наличието на забранени клаузи в договора, няма задължение да предприеме самостоятелни действия, за да провери дали потребителят е информиран за последиците от отстраняването на забранените клаузи от договора или невъзможността да продължи да действа договорът?
4) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът има право да не връща това, което е получил от потребителя, докато потребителят не му предложи връщане на това, което е получил от него, или обезпечение за връщането му, при положение че при определянето на размера на даденото от потребителя няма да се вземат предвид сумите, вземането за чието връщане е погасено по давност?
5) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него потребителят няма да има право на лихви […] за цялото или част […] след момента, в който търговецът получи поканата за връщане на даденото, в случай че търговецът упражни правото, споменато в четвъртия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Заключение от 14 декември 2023 г.
1) Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [TRLC (в редакцията си съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020)] не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?
2) Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC] (в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
3) Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/23: Комисия/Amazon Services Europe, Определение от 13 декември 2023 г.
Правоимащи ли са Съветът и Европейският парламент да встъпят в производството пред Съда на Европейския съюз в подкрепа на искането на Европейската комисия и при какви условия следва да им се предостави достъп до процесуалните документи?
Допустимо ли е искането на Amazon Services Europe за поверително третиране на определена информация спрямо Съвета и Парламента, когато тази информация вече е предоставена в първоинстанционното производство без подобно искане спрямо Комисията?
Приложим ли е член 132, параграф 1 от Процедурния правилник относно срока за подаване на писмена защита от встъпилата страна в съкратено производство по член 39 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/23: Powszechny Zakład Ubezpieczeń, Определение от 11 декември 2023 г.
Обхваща ли понятието „търговски сделки“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7 застрахователните договори между предприятия?
Включва ли приложното поле на Директива 2011/7 задължението на застраховащия да плати застрахователната премия като насрещна икономическа престация по договор за застраховка?
Достатъчно ли е предоставянето на застрахователно покритие от страна на застрахователя за изпълнение на неговите договорни и законови задължения по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7, независимо от изплащането на обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/22: Bank Millennium, Определение от 11 декември 2023 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да предоставя на банката право да иска от потребителя възстановяване на суми, надхвърлящи главницата и законната лихва за забава, след пълна отмяна на договор за ипотечен кредит поради наличие на неравноправни клаузи?
Съвместимо ли е с целите на Директива 93/13 предоставянето на възможност на банката да претендира обезщетение, възнаграждение или други плащания за използването на капитала от страна на потребителя, извън връщането на главницата и законната лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/22: Bank Millennium, Определение от 11 декември 2023 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да предоставя на банката право да иска от потребителя възстановяване на суми, различни от предоставения по договора капитал и законната лихва за забава, при пълна недействителност на договор за ипотечен кредит поради наличие на неравноправни клаузи?
Може ли банката да претендира допълнително възнаграждение, обезщетение, възстановяване на разходи или друга компенсация за ползването на капитала от страна на потребителя в случай на недействителност на договора поради неравноправни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/22: INGSTEEL, Заключение от 7 декември 2023 г.
1) Съответства ли на член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 89/665], разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, практика на национален съд — разглеждащ спор с предмет искане за поправяне на вреда, причинена на оферент, който е изключен незаконосъобразно от процедура за възлагане на обществена поръчка — съгласно която обезщетение за загуба на възможност (loss of opportunity) не се присъжда?
2) Съответства ли на член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 89/665], разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, практика на национален съд — разглеждащ спор с предмет искане за поправяне на вреда, причинена на оферент, който е изключен незаконосъобразно от процедура за възлагане на обществена поръчка — съгласно която искането за пропуснати ползи, дължащи се на загубата на възможността за участие в обществена поръчка, не е част от искането за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/22: mBank (Déclaration du consommateur), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което, ако договор съдържа неравноправна клауза, без която той не може да се изпълнява:
1. договорът става окончателно недействителен (нищожен) с обратна сила от момента на сключването му едва след като потребителят заяви, че не е съгласен с оставянето в сила на неравноправната клауза, наясно е с последиците от нищожността на договора и е съгласен с обявяването ѝ,
2. срокът за погасяване по давност на иска на търговеца за връщане на недължимите престации, изпълнени по договора, започва да тече едва от датата, на която потребителят е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това потребителят е поканил търговеца да плати [недължимо платените му суми], а последният по-рано е могъл да предвиди, че съставеният от него договор съдържа неравноправни клаузи,
3. потребителят може да иска да му се плати законната лихва за забава едва от датата, на която е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това е поканил търговеца да плати [тези суми],
4. вземането на потребителя за връщане на престациите, изпълнени от него по нищожен договор за кредит (вноски по кредита, такси, комисиони и застрахователни премии), трябва да бъдe намалено с равностойността на лихвите върху главницата, на които банката би имала право, ако договорът за кредит бе валиден, докато банката може да иска връщане на престацията, изпълнена от нея по същия нищожен договор за кредит (главницата по кредита), в пълен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/22: Obshtina Razgrad, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-830/21: Syngenta Agro, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1 от Регламент [№ 547/2011] във връзка с точка 1, буква б) от приложение I към същия регламент да се тълкуват в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при неговото разпространение в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на лицето, на което е издадено разрешението в държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
Трябва ли разпоредбите на член 1 от Регламент [№ 547/2011] във връзка с точка 1, буква е) от приложение I към същия регламент да се тълкуват в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя номер на партидата, или споменатите разпоредби допускат паралелният вносител да премахва първоначалния номер на партидата и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води регистър, от който е видно съответствието на използваните от него номера на партиди с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.