Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-94/98: Rhône-Poulenc Rorer, Заключение от 19 май 1999 г.
1. В случай, когато лекарствен продукт X се търси да бъде внесен от държава членка А в държава членка Б, допустимо ли е лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи разрешение за пускане на пазара от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва изискванията на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако: (i) лекарственият продукт X е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за пускане на пазара, което е престанало да има действие в държава членка Б; и (ii) лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y; и (iii) лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А; и (iv) разрешенията за пускане на пазара, посочени в (i) и (iii) по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група компании, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група компании; и (v) компании от същата група като притежателя на разрешението за пускане на пазара на продукт X продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
2. До каква степен е релевантно за отговора на въпрос 1 това, че: (i) разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено; и/или (ii) формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да осигури полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не осигурява; и/или (iii) тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б; и/или (iv) разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за пускане на пазара, приложимо за другия; и/или (v) компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y; и/или (vi) компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара; и/или (vii) компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдават забрана за внос и продажба на продукт X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/97: Комисия/Франция, Съдебно решение от 19 май 1999 г.
Спазено ли е изискването за определяне на достатъчно възпираща санкция при транспониране на системата за налагане на глоби по член 2, параграф 1, буква в) и член 2, параграф 5 от Директива 92/13 в националното право?
Изпълнено ли е задължението за транспониране на системата за атестиране по глава 2 от Директива 92/13 в националното право?
Изпълнено ли е задължението за транспониране на процедурата по помирение по глава 4 от Директива 92/13 в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/97: Albers, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Представлява ли разпоредба като член 3, параграф 1 от Verordening Stoffen met sympathico mimetische werking (PVV) 1991, разглеждана във връзка с член 2 от тази Verordening, техническо регулиране по смисъла на Директива 83/189/ЕИО и ако да, освободено ли е държавата членка, която я е приела, съгласно член 10 от тази директива, от задължението да нотифицира Комисията, предвидено в член 8 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/97: Van den Berkmortel, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Представлява ли националната наредба, забраняваща прилагането на определени вещества върху говеда, техническа норма по смисъла на Директива 83/189/ЕИО, която подлежи на предварително уведомяване до Европейската комисия?
Освободена ли е държавата членка от задължението за уведомяване по член 8 от Директива 83/189/ЕИО, когато националната техническа норма е приета за изпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, по-специално от други директиви на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/97: Nuchelmans, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Являва ли се националната разпоредба, забраняваща използването на определени вещества с симпатикомиметично действие при угоявани говеда, „техническа норма“ по смисъла на Директива 83/189/ЕИО, за която съществува задължение за уведомяване на Европейската комисия?
Освободена ли е държавата членка от задължението за уведомяване по член 8 от Директива 83/189/ЕИО, когато националната разпоредба е приета с цел изпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, по-специално от Директива 86/469/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/97: Windsurfing Chiemsee, Съдебно решение от 4 май 1999 г.
1. При какви обстоятелства член 3, параграф 1, буква в) от Директива 89/104/ЕИО не допуска регистрацията на търговска марка, състояща се изключително от географско наименование
По-специално, зависи ли прилагането на член 3, параграф 1, буква в) от наличието на реална, текуща или сериозна необходимост от оставяне на знака или означението свободно, и каква връзка трябва да съществува между географското място и стоките, за които се иска регистрация на географското наименование като търговска марка?
2. Какви изисквания следва да бъдат изпълнени по смисъла на първото изречение на член 3, параграф 3 от Директива 89/104/ЕИО, за да се приеме, че марката е придобила отличителен характер чрез използване
По-специално, различават ли се тези изисквания в зависимост от степента на необходимост от оставяне на марката свободна, и предвижда ли тази разпоредба изисквания относно начина, по който се установява придобитият чрез използване отличителен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/98: Комисия/Гърция, Заключение от 29 април 1999 г.
Неизпълнение на задълженията по член 6 от Директива 91/157/ЕИО относно съставянето и съобщаването на програмите, предвидени в тази разпоредба
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/97: WWF и др., Заключение от 29 април 1999 г.
1) Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че: a) държавите членки разполагат с дискреционни правомощия да изключат изцяло и предварително определени видове проекти, изброени в Приложение II, от задължението за извършване на оценка на въздействието им върху околната среда, или b) дискреционните правомощия на държавите членки са ограничени от задължението, наложено с член 2, параграф 1 от Директивата, да подлагат във всички случаи на оценка на въздействието върху околната среда проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда, по-специално поради тяхната същност, размери или местоположение
в) Позволява ли член 4, параграф 2 от Директивата, във връзка с член 2, параграф 1, държавата членка да определи (или да не определи) определени видове проекти или критерии или минимални прагове по такъв начин, че преструктурирането на летище с дължина на пистата под 2 100 метра да бъде предварително изключено от оценката на въздействието върху околната среда, дори ако този проект има значително въздействие върху околната среда, или в този случай държавата членка надхвърля предоставената ѝ свобода на преценка по член 4, параграф 2 от Директивата [в случай на положителен отговор на въпрос b)]
2) Следва ли член 4, параграф 2 от Директивата, във връзка с член 2, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда се прилага също (или не) за разширения и преструктурирания на проектите, изброени в Приложение II, когато те могат да имат значително въздействие върху околната среда, или член 4, параграф 2 и член 2, параграф 1 от Директивата позволяват проекти за преструктуриране със значително въздействие върху околната среда да бъдат предварително изключени, изрично или имплицитно (например чрез нормативна уредба, която не се прилага за летищата), от оценката на въздействието върху околната среда
3) В каква степен позволява член 2, параграф 1 от Директивата, също във връзка с параграф 2 на същия член, държавите членки да въведат (или използват) алтернативни процедури за оценка (на мястото на обичайната процедура за оценка на въздействието върху околната среда) и, в случай на положителен отговор на този въпрос: a) какви основни или минимални изисквания трябва да изпълнява тази оценка, за да отговаря на целите на Директивата и по-специално b) участието на обществеността по смисъла на член 6 от Директивата представлява ли съществено изискване за всяка оценка на въздействието върху околната среда
4) Следва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че се прилага и за проекти, които, макар и предвидени в програмна законова норма, са били разрешени чрез отделна административна процедура
Какви са минималните изисквания, от гледна точка на оценката на въздействието върху околната среда, които трябва да изпълнява „законодателната процедура“, за да бъдат постигнати „целите, преследвани от Директивата, включително целта за наличност на информация“
5) Следва ли да се изключи прилагането на Директивата, съгласно член 1, параграф 4, в случай на летище, предназначено както за граждански, така и за военни цели
Прилага ли се критерият за преобладаващо използване или е достатъчно за изключване летището да има и военно предназначение
6) В случай на неправилно транспониране на Директивата във вътрешното право, поражда ли член 4, параграф 2 от Директивата, във връзка с член 2, параграф 1, вертикално пряко действие („self executing“) в смисъл, че органите на държавите членки са длъжни да подложат спорните проекти на оценка на въздействието върху околната среда, или не?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/97: Travel Vac, Съдебно решение от 22 април 1999 г.
1. Следва ли договорите за таймшер по принцип, и по-специално договорът по главното производство, да се считат за попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО, който съдържа разпоредби, изключващи прилагането на тази директива?
2. Дори ако по силата на тази разпоредба договорът по главното производство, като таймшер договор, е изключен от прилагането на тази директива, може ли такова изключване да бъде възпрепятствано от обстоятелството, че договорът не се отнася единствено до недвижим имот, а включва и предоставяне на услуги и други въпроси, свързани изключително с изпълнението на задължения (клауза 3), които съставляват по-голямата част от дължимото възнаграждение (тъй като стойността на самия недвижим имот възлиза на 285 000 ESP от общата стойност на договора от 1 090 000 ESP)?
3. Попада ли комплексът от ваканционни апартаменти на таймшер, предлагани на потребителите в град Дения, в обхвата на първата алинея на член 1, параграф 1 от Директива 85/577, като се има предвид, че седалището на Travel-Vac, S.L. се намира на адрес Calle Profesor Beltrán Báguena, 5-6º, Валенсия?
4. Основава ли се правото на отказ, предоставено на потребителя по член 5, параграф 1 от директивата, на презумпция, че упражняването на свободната му воля е било засегнато или манипулирано вследствие на обстоятелствата, посочени в член 1 от директивата; ако да, в каква степен това право на отказ, гарантирано от директивата, произтича от умишлена измама от страна на продавача, използвайки като една от страните по договора „лъжливи предлози, които подтикват другата страна да сключи договор, който иначе не би сключила“ (член 1269 от Испанския граждански кодекс) и, по принцип, от свободно дадено съгласие, което е необходимо за всеки договор (членове 1254, 1258, 1261 и сл. от Испанския граждански кодекс)?
5. Трябва ли уведомлението, предвидено в член 5, параграф 1 от директивата, да бъде дадено изрично, или може, при необходимост, да се изрази чрез конкретни недвусмислени действия, като например в случая неизявяването на потребителя в уговорения и договорен момент за подписване на потвърждението в банковите помещения на 17 септември 1996 г., три дни след подписването на договора, като позицията на потребителя е изразена и изяснена чрез явяването му в офисите на продавача във Валенсия на същия ден, 17 септември 1996 г., когато той устно заявява, че „всичко е приключено и че подписаните от него документи трябва да му бъдат върнати“?
6. Съвместими ли са разпоредбите на член 7 от директивата относно възстановяването на плащания, връщането на стоки и други последици в полза на продавача при упражняване от страна на потребителя на правото му на отказ по член 5 с клауза за плащане на „обезщетение за вреди, причинени на продавача“ под формата на еднократна сума, определена на 25% от общата цена на сделката, както е предвидено в клауза 4 от договора (на гърба на стр. 76 от делото)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/96: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 22 април 1999 г.
Съвместимо ли е със задълженията по Директива 80/778/ЕИО системното използване на механизма на поемане на ангажименти от водоснабдителните дружества без ясно определени в националното законодателство условия за тяхното приемане?
Осигурява ли британското законодателство ефективна съдебна защита на лицата, чиито права произтичат от Директива 80/778/ЕИО, когато са приети ангажименти от водоснабдителните дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.