Дело C-423/97: Travel Vac, Съдебно решение от 22 април 1999 г.

1. Следва ли договорите за таймшер по принцип, и по-специално договорът по главното производство, да се считат за попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО, който съдържа разпоредби, изключващи прилагането на тази директива?

2. Дори ако по силата на тази разпоредба договорът по главното производство, като таймшер договор, е изключен от прилагането на тази директива, може ли такова изключване да бъде възпрепятствано от обстоятелството, че договорът не се отнася единствено до недвижим имот, а включва и предоставяне на услуги и други въпроси, свързани изключително с изпълнението на задължения (клауза 3), които съставляват по-голямата част от дължимото възнаграждение (тъй като стойността на самия недвижим имот възлиза на 285 000 ESP от общата стойност на договора от 1 090 000 ESP)?

3. Попада ли комплексът от ваканционни апартаменти на таймшер, предлагани на потребителите в град Дения, в обхвата на първата алинея на член 1, параграф 1 от Директива 85/577, като се има предвид, че седалището на Travel-Vac, S.L. се намира на адрес Calle Profesor Beltrán Báguena, 5-6º, Валенсия?

4. Основава ли се правото на отказ, предоставено на потребителя по член 5, параграф 1 от директивата, на презумпция, че упражняването на свободната му воля е било засегнато или манипулирано вследствие на обстоятелствата, посочени в член 1 от директивата; ако да, в каква степен това право на отказ, гарантирано от директивата, произтича от умишлена измама от страна на продавача, използвайки като една от страните по договора „лъжливи предлози, които подтикват другата страна да сключи договор, който иначе не би сключила“ (член 1269 от Испанския граждански кодекс) и, по принцип, от свободно дадено съгласие, което е необходимо за всеки договор (членове 1254, 1258, 1261 и сл. от Испанския граждански кодекс)?

5. Трябва ли уведомлението, предвидено в член 5, параграф 1 от директивата, да бъде дадено изрично, или може, при необходимост, да се изрази чрез конкретни недвусмислени действия, като например в случая неизявяването на потребителя в уговорения и договорен момент за подписване на потвърждението в банковите помещения на 17 септември 1996 г., три дни след подписването на договора, като позицията на потребителя е изразена и изяснена чрез явяването му в офисите на продавача във Валенсия на същия ден, 17 септември 1996 г., когато той устно заявява, че „всичко е приключено и че подписаните от него документи трябва да му бъдат върнати“?

6. Съвместими ли са разпоредбите на член 7 от директивата относно възстановяването на плащания, връщането на стоки и други последици в полза на продавача при упражняване от страна на потребителя на правото му на отказ по член 5 с клауза за плащане на „обезщетение за вреди, причинени на продавача“ под формата на еднократна сума, определена на 25% от общата цена на сделката, както е предвидено в клауза 4 от договора (на гърба на стр. 76 от делото)?