Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-232/97: Nederhoff, Заключение от 25 февруари 1999 г.
1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо понятието „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно граничните стойности и целите за качество за изпускания на определени опасни вещества, включени в списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли изразът „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен или отговорите на първи и втори въпрос са отрицателни, следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо: (a) въвеждането във водна среда на дървен материал, импрегниран с креозот, дори когато предварително е установено, че креозотът ще се изпусне във водната среда; или (b) изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
4. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) се отговори отрицателно, допустимо ли е, с оглед по-специално на член 5, параграф 2 и член 10 от Директива 76/464/ЕИО, националното законодателство или компетентният орган да придаде друго, по-широко значение на понятието „изпускане“ от това в директивата
5. (a) Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, позволява ли член 3 от Директива 76/464/ЕИО, самостоятелно или във връзка с член 10 от тази директива, при разглеждането на заявления за разрешение да се налагат изисквания, които не са предвидени в директивата, като например задължението да се проучи възможността за избор на по-малко вредни за околната среда алтернативи
(b) Ако да, могат ли тези допълнителни изисквания да доведат до ситуация, при която издаването на разрешение е невъзможно или възможно само в изключителни случаи
6. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, изключват ли ограничителните условия, съдържащи се в категория 32 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата, регламентите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускане на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати, възможността компетентният орган на държава членка, при разглеждане на заявления за разрешение относно въвеждането във водна среда от професионални ползватели на дървен материал, обработен с креозот, да прилага критерии за оценка, които правят тази употреба невъзможна или възможна само в изключителни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/97: BMW, Съдебно решение от 23 февруари 1999 г.
1. При положение че по отношение на правата, свързани с търговска марка, Директива 89/104 съдържа преходна правна разпоредба само за случая, описан в член 5, параграф 4, свободни ли са държавите членки да установяват правила по този въпрос, или правото на Общността като цяло, или целта и духът на Директива 89/104 по-специално, водят до това, че държавите членки не са напълно свободни в това отношение, а трябва да спазват определени ограничения, и ако да — кои?
2. Ако някой, без разрешението на притежателя на търговската марка, използва тази марка, регистрирана изключително за определени стоки, с цел да обяви пред обществеността, че той (a) извършва ремонт и поддръжка на стоките, които са пуснати на пазара под тази търговска марка от притежателя или с негово съгласие, или че той (b) е специалист или е специализиран по отношение на такива стоки, представлява ли това, съгласно схемата на член 5 от Директивата: (i) използване на търговската марка по отношение на стоки, които са идентични с тези, за които е регистрирана, както е посочено в член 5, параграф 1, буква а); (ii) използване на тази търговска марка по отношение на услуги, които трябва да се считат за използване на търговската марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) или използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 1, буква б), при условие че може да се твърди, че съществува идентичност между тези услуги и стоките, за които е регистрирана търговската марка; (iii) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 2; или (iv) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 5?
3. За целите на отговора на въпрос 2, има ли значение дали се касае за обявление (a) или обявление (b)?
4. С оглед на разпоредбата на член 7 от Директивата, има ли значение, по отношение на въпроса дали притежателят на търговската марка може да предотврати използването на неговата търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, дали използването, посочено във въпрос 2, е това по (i), (ii), (iii) или (iv)?
5. При положение че и двата или един от случаите, описани в началото на въпрос 2, представляват използване на търговската марка на притежателя по смисъла на член 5, параграф 1, било по член 5, параграф 1, буква а), или б), може ли притежателят да предотврати това използване само когато лицето, което използва търговската марка, по този начин създава впечатление, че неговото предприятие е свързано с мрежата на притежателя на търговската марка, или може ли той също така да предотврати това използване, когато има голяма вероятност начинът, по който търговската марка се използва за тези обявления, да създаде у обществеността впечатление, че търговската марка в това отношение се използва в значителна степен с цел реклама на собственото предприятие като такова чрез създаване на специфична представа за качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/97: Комисия/Германия, Заключение от 11 февруари 1999 г.
Неизпълнение на задълженията по член 3, параграф 1 от Директива 75/439/ЕИО, изменена с Директива 87/101/ЕИО, поради неприемане на необходимите мерки за даване на приоритет на обработката на отпадъчни масла чрез регенерация.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/97: van der Laan, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.
Противоречи ли прилагането на параграф 17, алинея 1, точка 2, буква б) и алинея 1, точка 5 от Закона за хранителните продукти и предметите от всекидневна употреба (Lebensmittel- und Bedarfsgegenständegesetz) във връзка с точки 2.19 до 2.3411 и сл. от Насоките за месо и месни продукти на Германския хранителен кодекс от страна на Landkreis Grafschaft Bentheim и Staatsanwaltschaft Osnabrück в настоящия случай на член 30 и сл. от Договора за ЕО, тоест на предвидената там забрана за дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/98: Комисия/Италия, Заключение от 4 февруари 1999 г.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕО, поради неизпълнение на задължението за приемане и, във всеки случай, за съобщаване на Комисията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в изпълнение на Директива 94/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година, изменяща за 14-ти път Директива 76/769/ЕИО относно сближаването на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията върху пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕО, поради неизпълнение на задължението за приемане и, във всеки случай, за съобщаване на Комисията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в изпълнение на Директива 93/18/ЕИО на Комисията от 5 април 1993 година, адаптираща за трети път към техническия прогрес Директива 88/379/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни препарати.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/97: Köllensperger и Atzwanger, Съдебно решение от 4 февруари 1999 г.
Трябва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година да се тълкува в смисъл, че условията, предвидени в него, се прилагат по отношение на разпоредби като тези, които уреждат състава и функционирането на (Тиролския) Landesvergabeamt (Служба по възлагане на обществени поръчки на провинция Тирол)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/97: Kortas, Заключение от 28 януари 1999 г.
1. Може ли директива, приета на основание член 100а от Договора за създаване на Европейската общност, да има директен ефект
2. Ако да, може ли такава директива да има директен ефект, дори ако държавата е направила уведомление по член 100а, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, как уведомлението от държавата членка влияе върху въпроса за директния ефект през следните периоди: (a) между уведомлението и отговора
(b) след отговора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/97: Комисия/Германия, Заключение от 26 януари 1999 г.
Нарушение на принципа на колегиалност при вземането на решение от Комисията
Неспазване на задълженията по член 4, параграф 1 от Директива 76/160/ЕИО относно качеството на водите за къпане
Неспазване на задълженията по член 6, параграф 1 от Директива 76/160/ЕИО относно минималната честота на вземане на проби
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/97: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 21 януари 1999 г.
Явява ли се списъкът от 99 вещества правно обвързващ за целите на задълженията по член 7 от Директива 76/464/ЕИО?
Отговарят ли националните мерки, приети от Кралство Белгия, на изискванията за програми за намаляване на замърсяването по смисъла на член 7 от Директива 76/464/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/97: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 21 януари 1999 г.
Съвместимо ли е с Директива 85/337/ЕИО национално преходно разпореждане, което освобождава от задължението за оценка на въздействието върху околната среда проекти, за които процедурата по одобрение е започнала след крайния срок за транспониране на директивата, но преди влизането в сила на националното законодателство за транспониране?
Може ли държава членка да се позове на принципа на правната сигурност или на вътрешноправни разпоредби, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете, предвидени в директива на Европейския съюз?
Има ли значение за установяване на нарушение по член 169 от Договора за ЕИО обстоятелството, че неизпълнението на задължението не е довело до неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.