Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-306/97: Connemara Machine Turf, Съдебно решение от 17 декември 1998 г.
Явява ли се ответникът „възлагащ орган“ по смисъла на определението за „възлагащи органи“, съдържащо се в член 1, буква б) от Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г.
Явява ли се ответникът „възлагащ орган“ по смисъла на определението за „възлагащи органи“, съдържащо се в член 1, буква б) от Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/97: Nuchelmans, Заключение от 17 декември 1998 г.
Нарушение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за национални технически правила съгласно член 8 от Директива 83/189/ЕИО, изменена с Директива 88/182/ЕИО, поради приемането на национални разпоредби, забраняващи прилагането на стимулатори на растежа при угоявани говеда, без предварително уведомяване.
Недопустимост на прилагането на национални технически правила, които не са били предварително нотифицирани на Европейската комисия, спрямо частни лица, съгласно практиката по делото CIA Security International.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/97: Van den Berkmortel, Заключение от 17 декември 1998 г.
Нарушение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за национални технически правила съгласно член 8 от Директива 83/189/ЕИО, изменена с Директива 88/182/ЕИО, поради което националният регламент не може да бъде противопоставен на частноправни субекти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/96: Generics (UK) и др., Съдебно решение от 3 декември 1998 г.
1. Какво означава „по същество подобен“ за целите на член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията)
По-специално, при установяване за тази цел, че даден лекарствен продукт (продукт Б) е по същество подобен на лекарствен продукт, който е бил разрешен в Общността за 6 или 10 години в съответствие с действащите разпоредби на Общността (продукт А), по отношение на кои физически или други характеристики или атрибути на съответните лекарствени продукти следва да се определи това?
Има ли компетентният орган на държава членка свобода на преценка при определяне на критериите, съгласно които трябва да се прецени дали продукт Б е по същество подобен на продукт А, и ако да — в каква степен?
2. Може ли продукт Б да бъде разрешен съгласно член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65/ЕИО (с измененията) по отношение на:
а) всички показания, за които продукт А е разрешен в съответната държава членка към датата на подаване на заявлението за продукт Б; или
б) само за онези показания, за които продукт А е бил разрешен в ЕС в съответствие с действащите разпоредби на Общността за 6 или 10 години; или
в) само:
(1) за онези показания, за които продукт А е бил разрешен в ЕС в съответствие с действащите разпоредби на Общността за 6 или 10 години; и
(2) за онези показания, за които продукт А е бил разрешен за по-кратък период и за които не е било необходимо подаване на заявление за издаване на ново разрешение за пускане на пазара съгласно разпоредбите на приложение II към Регламент 541/95 на Комисията или (според случая) не би било необходимо такова заявление, ако посоченият регламент е бил в сила към момента на добавяне на съответното показание чрез изменение на съществуващо разрешение; или
г) някаква друга категория показания и ако да — коя?
3. Може ли продукт Б да бъде разрешен съгласно член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65/ЕИО (с измененията) по отношение на:
а) всички лекарствени форми и/или дози и/или схеми на дозиране, за които продукт А е разрешен в съответната държава членка към датата на подаване на заявлението за продукт Б; или
б) само за онези лекарствени форми и/или дози и/или схеми на дозиране, за които продукт А е бил разрешен в ЕС в съответствие с действащите разпоредби на Общността за 6 или 10 години; или
в) само:
(1) за онези лекарствени форми и/или дози и/или схеми на дозиране, за които продукт А е бил разрешен в ЕС в съответствие с действащите разпоредби на Общността за 6 или 10 години; и
(2) за онези лекарствени форми и/или дози и/или схеми на дозиране, за които продукт А е бил разрешен за по-кратък период и за които не е било необходимо подаване на заявление за издаване на ново разрешение за пускане на пазара съгласно разпоредбите на приложение II към Регламент 541/95 на Комисията или (според случая) не би било необходимо такова заявление, ако посоченият регламент е бил в сила към момента на добавяне на съответната лекарствена форма и/или доза и/или схема на дозиране чрез изменение на съществуващо разрешение; или
г) някаква друга категория лекарствени форми и/или дози и/или схеми на дозиране и ако да — коя?
4. Има ли значение за отговора на въпроси 2 и/или 3 обстоятелството, че първоначалните или съкратените заявления за разрешения за пускане на пазара са подадени преди 16 март 1995 г., датата на влизане в сила на Регламент 541/95 на Комисията?
5. С оглед на отговорите на въпроси 1—4, невалиден ли е член 4.8, буква а), подточка iii) поради противоречие с принципите на защита на иновациите и/или на недискриминация и/или на пропорционалност и/или на зачитане на собствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/96: Ambry, Съдебно решение от 1 декември 1998 г.
Противоречи ли член 14 от Декрет № 94/490 от 15 юни 1994 г., приет на основание член 31 от Закон № 92/645 от 13 юли 1992 г., на Директива 73/183, на Координационната директива от 15 декември 1989 г., на член 59 от Договора за създаване на Европейската общност и на член 73б от Договора от Маастрихт, доколкото изисква, когато финансовата гаранция е предоставена в държава членка на Европейската общност, различна от Франция, да бъде сключено споразумение между кредитната институция или застрахователното дружество, установени в тази друга държава членка, и кредитна институция или застрахователно дружество, установени във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/97: General Motors, Заключение от 26 ноември 1998 г.
Какво е правилното тълкуване на понятието „реноме на марката“ по смисъла на член 13(A), параграф 1, буква в) от Единния закон за марките на Бенелюкс, въведен с протокола за изменение, в сила от 1 януари 1996 г., и може ли да се приеме, че такова „реноме“ се отнася до цялата територия на страните от Бенелюкс или само до част от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/97: Travel Vac, Заключение от 26 ноември 1998 г.
1) Следва ли договорите за таймшер по принцип, и по-специално договорът по настоящото дело (стр. 76 от делото), да се считат за попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО, който съдържа разпоредби, изключващи приложението на тази директива?
2) Дори ако по силата на тази разпоредба договорът по настоящото дело, като договор за таймшер, е изключен от приложението на тази директива, може ли такова изключване да бъде предотвратено от факта, че договорът не се отнася само до недвижим имот, а също така включва предоставяне на услуги и други въпроси, свързани изключително с изпълнението на задължения (клауза 3), които представляват по-голямата част от дължимото възнаграждение (тъй като стойността на самия недвижим имот възлиза на 285 000 ESP от общата стойност на договора от 1 090 000 ESP)?
3) Попада ли комплексът от ваканционни апартаменти за таймшер, предлагани на потребителите в град Дения, в обхвата на първата алинея на член 1, параграф 1 от Директива 85/577, като се има предвид, че седалището на Travel Vac, S.L. се намира на адрес 5-6º Calle Profesor Beltrán Báguena, Валенсия?
4) Основава ли се правото на отказ, предоставено на потребителя по член 5, параграф 1 от директивата, на презумпцията, че упражняването на свободната му воля е било засегнато или манипулирано вследствие на обстоятелствата, посочени в член 1 от директивата; ако е така, до каква степен това право на отказ, гарантирано от директивата, произтича от умишлената измама от страна на продавача, използващ като една от страните по договора „фалшиви предлози, които подтикват другата страна да сключи договор, който иначе не би бил сключен“ (член 1269 от Испанския граждански кодекс) и, по принцип, от свободно даденото съгласие, което е неразделна част от всеки договор (членове 1254, 1258, 1261 и сл. от Испанския граждански кодекс)?
5) Следва ли уведомлението, предвидено в член 5, параграф 1 от директивата, да бъде дадено изрично или може, при необходимост, да приеме формата на конкретни недвусмислени действия, като в настоящия случай неявяването на потребителя в уговорения и договорен момент за подписване на потвърждението в помещенията на банката на 17 септември 1996 г., три дни след подписването на договора, посочен на стр. 76 от делото, като позицията на потребителя е изразена и изяснена чрез явяването му в помещенията на продавача във Валенсия на същия ден, 17 септември 1996 г., когато той устно заявява, че „всичко е приключило и документите, които е подписал, трябва да му бъдат върнати“?
6) Съвместими ли са разпоредбите на член 7 от директивата относно възстановяването на плащания, връщането на стоки и други последици, възникващи в полза на продавача при упражняване от страна на потребителя на правото му на отказ съгласно член 5, с клауза за плащане на „обезщетение за вреди, причинени на продавача“ под формата на фиксирана сума, определена на 25% от общата цена на сделката, както е предвидено в клауза 4 от договора (на гърба на стр. 76 от делото)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/96: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 ноември 1998 г.
Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешноправни затруднения, за да оправдае неизпълнение на задълженията си по директива на Европейския съюз?
Изпълнила ли е Кралство Испания задължението си да приеме и съобщи програми за намаляване на замърсяването на водите от вещества, изброени в Списък II на Директива 76/464/ЕИО, съгласно член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/97: Upjohn, Заключение от 19 ноември 1998 г.
1. Пречат ли член 7 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки и/или членове 30 и 36 от Договора за ЕО на притежателя на търговска марка да се позовава на правото си по националното право на търговските марки като основание да се противопостави на това трето лице да закупи фармацевтичен продукт в държава членка, да го преопакова в собствена опаковка на това трето лице, върху която да постави търговска марка X, принадлежаща на притежателя на търговската марка, и да пусне продукта на пазара в друга държава членка, в случай че въпросният фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в държавата членка на закупуване под търговска марка Y, а идентичен фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в посочената втора държава членка под търговска марка X?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на субективни обстоятелства, характерни за притежателя на търговската марка
Ако отговорът е положителен, длъжен ли е вносителят да докаже, че използването на различни търговски марки е или е било насочено към изкуствено разделяне на пазарите (в тази връзка се прави препратка към решение на Съда от 10 октомври 1978 г. по дело 3/78 Centrafarm срещу American Home Products Corporation)?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на притежателя на търговската марка, включително по-специално изисквания на националните здравни органи или права върху търговски марки на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.