всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Румънски

Автентичен език на производството – румънски

Дело C-734/19: ITH Comercial Timişoara, Съдебно решение от 12 ноември 2020 г.

Трябва ли членове 167, 168, 184 и 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС за стоки — в случая на недвижими имоти — и за услуги, придобити за осъществяване на облагаеми сделки, се запазва, когато първоначално предвидените инвестиционни проекти са били изоставени, или в такъв случай този ДДС трябва да се коригира?
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО, и по-специално член 28, да се тълкува в смисъл, че когато не е налице договор за поръчка без упълномощаване, механизмът, свързан с фигурата на комисионер, се прилага, когато данъчнозадълженото лице строи сграда в съответствие с нуждите и изискванията на друго лице, което да вземе сградата под наем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/20: Novart Engineering, Определение от 12 ноември 2020 г.

Прилага ли се Директива 2014/24 за обществени поръчки, чиято стойност е под праговите стойности, определени в член 4?
Могат ли основните правила и принципи на ДФЕС да намерят приложение спрямо поръчки под праговите стойности при наличие на сигурен трансграничен интерес, и как се установява този интерес?
Кога преюдициалното запитване е допустимо при липса на достатъчна информация относно фактическите и правни обстоятелства на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/20: Novart Engineering, Определение от 12 ноември 2020 г.

Приложими ли са процедурите, предвидени в директивите на Европейския съюз относно обществените поръчки, към договори със стойност под установените в тях прагове?
Съществува ли в националното право разпоредба, която да прави Директива 2014/24 пряко и безусловно приложима към обществени поръчки под съответния праг?
Може ли да се прилагат основните принципи на ДФЕС към обществени поръчки под праговете на директивите при липса на установен явен трансграничен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/19: Orange Romania, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.

Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена конкретно и информирано по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?
Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена свободно по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Заключение от 11 ноември 2020 г.

Как следва да се разбира определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“ — в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията на държавите членки, предвидени в член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (определяне на максимална продължителност на седмичното работно време средно от 48 часа, включително извънредния труд) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели?
В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в Директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/19: Universitatea “Lucian Blaga” Sibiu и др., Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Трябва ли член 1, член 2, параграф 2, буква б) и член 3 от Директива 2000/78 и клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкуват в смисъл, че мярка като разглежданата в главното производство, която позволява на работодателя да предвиди, че лицата, навършили 65 години, могат да продължат да изпълват функциите си на щатни преподаватели, като запазят правата, с които са се ползвали преди пенсионирането си, само ако са научни ръководители в ущърб на други лица в същото положение, които биха имали тази възможност само в случай на свободни длъжности и ако отговарят на изискванията за академични резултати, и която позволява да се наложи на лицата, които не са научни ръководители за същата университетска дейност, сключването на последователни срочни трудови договори при почасово заплащане, по-ниско от получаваното от щатен университетски преподавател, представлява дискриминация по смисъла на тези разпоредби?
Може ли предимството при прилагане на правото на Съюза (принцип на върховенство на европейското право) да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение окончателното решение на националния съд, в което е установено, че при изложеното фактическо положение Директива 2000/78/ЕО е спазена и не е налице дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-558/19: Impresa Pizzarotti (Avantage anormal consenti à une société non-résidente), Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Противоречи ли на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС национална правна уредба като член 11, параграф 2 и член 29, параграф 3 от Данъчния кодекс, в която е предвидена възможност за промяна на квалификацията на банков трансфер на парични средства от местен клон в една държава членка на дружеството майка, местно лице в друга държава членка, като „сделка, от която се получават приходи“, в резултат на което възниква задължение за прилагане на нормите относно цените за трансфер, докато ако същата сделка се осъществява между клон и дружество майка, местни лица в една и съща държава членка, не би могло сделката да се преквалифицира по същия начин и не биха били приложени нормите за цените при трансфер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/19: UCMR – ADA, Заключение от 1 октомври 2020 г.

1) Извършват ли притежателите на права върху музикални произведения доставки на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от [Директивата за ДДС] по отношение на организаторите на събития, от които организациите за колективно управление, въз основа на разрешение — неизключителна лицензия, получават от свое име, но за сметка на притежателите на права, възнаграждения за публичното разгласяване на музикални произведения?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, действат ли организациите за колективно управление, когато получават възнаграждения от организаторите на събития за правото на публично разгласяване на музикални произведения, в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 28 от Директивата за ДДС и длъжни ли са да издават фактури с ДДС на съответните организатори на събития, и ако възнаграждение се разпределя на авторите и на други притежатели на авторски права върху музикални произведения, трябва ли те на свой ред да издават фактури с ДДС на организацията за колективно управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor Din România” и Asociaţia Mişcarea Pentru Apărarea Statutului Pro…, Заключение от 23 септември 2020 г.

1. Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на който може да се произнесе Съдът на Европейския съюз
2. Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден съгласно [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]
Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади
3. Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, тоест гаранции за независимо дисциплинарно производство за румънските съдии, като се премахне всеки риск, свързан с политическо влияние върху хода на дисциплинарното производство, като прякото, макар и временно, назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
4. Трябва ли член 2 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат задължението да спазват критериите за правовата държава, които се изискват и в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в процедурите за пряко, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)
5. Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и задължението на Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП]
6. Допуска ли член 2 ДЕС, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, законодателна уредба, по силата на която се създава и се определя устройството на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд, Румъния, с оглед на възможността за непряко оказване на натиск върху магистратите
7. Допуска ли принципът за независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата], създаването на Отдела за разследване на престъпленията в правосъдието в рамките на [Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție Прокуратура към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за назначаване/освобождаване от длъжност на прокурорите в този отдел, на реда и условията за осъществяване на неговата дейност, на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел
8. Имат ли задължителен характер за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на този механизъм
9. Допускат ли член 67, параграф 1 ДФЕС, член 2, първо изречение ДЕС и член 9, първо изречение ДЕС национална правна уредба, с която се създава отдел на прокуратурата с изключителна компетентност за разследване на всякакъв вид престъпления, извършени от съдии или прокурори
10. Допуска ли принципът на върховенството на европейското право, прогласен в решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, и в последващата постоянна практика на Съда, правна уредба, която позволява на правно-политическа институция като Curtea Constituțională a României (Конституционния съд на Румъния) да накърнява горепосочения принцип с решения, които не подлежат на обжалване
11. Трябва ли член 47 [втора алинея] от [Хартата] относно правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за осъществяване на неговата дейност и на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/19: Statul Român – Ministerul Finanţelor Publice, Заключение от 23 септември 2020 г.

4. Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС], и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3, буква a) от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, в който понятието „съдебна грешка“ се определя лаконично и абстрактно като извършване на процесуални действия в явно нарушение на нормите на материалното и процесуалното право, без да се уточнява естеството на нарушените правни разпоредби, приложното поле ratione materiae и ratione temporis на тези разпоредби в процеса, начините, срокът и процедурите за установяване на нарушението на правните норми, органът, компетентен да установи нарушението на тези правни разпоредби, като се създава възможност за непряко оказване на натиск върху магистратите?
5. Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС], и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3, буква b), от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, в който понятието „съдебна грешка“ се определя като постановяване на окончателно съдебно решение, което е в явно противоречие със закона или в разрез с фактическата обстановка, произтичаща от събраните в производството доказателства, без да се посочва процедурата за установяване на това противоречие и без конкретно да се определя значението на това противоречие на съдебното решение по отношение на приложимите правни разпоредби и фактическата обстановка, като по този начин се създава възможност за блокиране на дейността по тълкуване на закона и на доказателствата от страна на магистратите (съдии и прокурори)?
6. Допуска ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС], и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, национална правна уредба като тази по член 96, параграф 3 от Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, по силата на който се установява гражданската имуществена отговорност на магистратите (съдии и прокурори) в отношенията с държавата само въз основа на нейната преценка и евентуално въз основа на консултативния доклад на [Съдебния инспекторат] относно наличието на умисъл или груба небрежност на магистратите при допускане на съществена грешка, без те да имат възможност да упражнят изцяло своето право на защита, така че се създава възможност за произволно започване и приключване на производството по установяване на имуществената отговорност на магистратите по отношение на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1242526272856 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form