Румънски
Автентичен език на производството – румънски
Дело C-152/20: SC Gruber Logistics, Заключение от 22 април 2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че изборът на приложимия закон за индивидуален трудов договор изключва прилагането на закона на държавата, в която работникът обичайно е полагал труд, или в смисъл, че наличието на избор на приложим закон изключва прилагането на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
2) Трябва ли член 8 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че минималната работна заплата, приложима в държавата, в която работникът обичайно полага труд, представлява право, обхванато от „разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било […] приложимо […]“, по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?
3) Трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска посочването в индивидуалния трудов договор на разпоредбите на румънския Кодекс на труда да е равнозначно на избор на румънския закон, доколкото е ноторно, че в Румъния е налице законово задължение за включване на такава клауза за избор в индивидуалния трудов договор
С други думи, трябва ли член 3 от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални норми и практики, които включват задължително в индивидуалните трудови договори клауза за избор на румънския закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Заключение от 22 април 2021 г.
1. Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива 2006/112/ЕО, съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
2. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
3. Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива 2006/112: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
4. Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/19: Credit Europe Ipotecar IFN и Credit Europe Bank, Определение от 14 април 2021 г.
В какви случаи договорна клауза, която отразява диспозитивна разпоредба от националното законодателство, попада извън приложното поле на Директива 93/13 съгласно член 1, параграф 2?
Следва ли националният съд да извършва преценка за неравноправност на договорна клауза, когато тя отразява диспозитивна норма и попада в изключението по член 1, параграф 2 от Директивата?
Приложимо ли е изискването за прозрачност по член 4, параграф 2 от Директива 93/13 за клаузи, които възпроизвеждат диспозитивни национални разпоредби и попадат в изключението по член 1, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/19: DNA- Serviciul Teritorial Oradea, Заключение от 4 март 2021 г.
1) Задължителни ли са за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
2) Трябва ли член 2 [ДЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и необходимостта Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, които се изготвят в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], включително що се отнася до въздържането на Конституционния съд — политико-съдебна институция — както да тълкува закона и определя конкретните и задължителни условия, при които същият следва да се прилага от съдебните органи — изключителна компетентност, предоставена на съдебната власт, така и да въвежда нови законодателни разпоредби — изключителна компетентност, предоставена на законодателната власт
Изисква ли правото на Съюза да се отстранят последиците от такова решение, прието от конституционен съд
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?
3) Допуска ли принципът на независимост на съдиите, прогласен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], както е разтълкуван от Съда на Европейския съюз (голям състав, решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), правомощията на съдиите да бъдат заменени с решения на [Конституционния съд] ([Решение № 51/2016, Решение № 302/2017 и Решение № 26/2019]), което води до непредсказуемост на наказателното производство (прилагане с обратна сила) и невъзможност законът да се тълкува и да се приложи към конкретния случай
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-811/19: FQ и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 58 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията [(ОВ L 141, 2015 г., стр. 73)], член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред [(ОВ L 198, 2017 г., стр. 29)], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се произнася по процесуално възражение относно евентуалната незаконосъобразност на съдебния състав в светлината на принципа на специализация на съдиите от [ВКС] (непредвиден в румънската конституция) и с което задължава съдебен орган да върне делата, които са във фаза на обжалване (деволутивен ефект), за ново разглеждане на първа инстанция от същия съдебен орган?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконосъобразен съдебен състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване в наказателното отделение на върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредба с по-нисък ранг от конституцията, свързана с организацията [ВКС], която разпоредба се съдържа в националния закон за предотвратяване, установяване и санкциониране на случаите на корупция и от шестнадесет години постоянно се тълкува по един и същ начин от съдебния орган?
4. Съгласно член 47 от [Хартата] включва ли принципът на свободен достъп до правосъдие специализация на съдиите и създаване на специализирани състави към върховния съдебен орган?
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС] и член 4 от [Директива 2017/1371], приета на основание член 83, параграф 2 от [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 1, параграф 1, букви a) и б) и член 2, параграф 1 от [Конвенцията PIF], както и принципът на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт като [Конституционния съд на Румъния] да приеме решение, с което се произнася по законосъобразността на сформиране на съдебните състави, създавайки по този начин предпоставки за допускане на извънредни жалби срещу влезлите в сила съдебни решения, постановени в определен период от време?
2) Трябва ли член 47, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска обвързващата във вътрешното право констатация на орган извън съдебната власт за липсата на независимост и безпристрастност на съдебен състав, включващ съдия с ръководни административни функции, който не е бил определен на случаен принцип, а въз основа на прозрачно, известно и неоспорено от страните правило, приложимо за всички дела, разглеждани от посочения състав?
3) Трябва ли предимството на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което съгласно националното право е обвързващо?
4) Трябва ли член 2 [ДЕС], член 19, параграф 1 от същия договор и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат намесата на конституционен съд (орган, който съгласно националното право не е съдебна институция) във връзка с начина, по който върховната юрисдикция е тълкувала и приложила подконституционното законодателство при дейността по сформиране на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/19: Whiteland Import Export, Съдебно решение от 21 януари 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл:
1) че задължават съдилищата на държавите членки да тълкуват националните разпоредби относно погасяването по давност на правото на орган за защита на конкуренцията да налага административни санкции в съответствие с правилата, предвидени в член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003; и
2) не допускат тълкуване на национална разпоредба в смисъл, че давността се прекъсва само с формалното действие, с което започва разследването на антиконкурентна практика, но не и с последващи действия, предприети за целите на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/19: UCMR – ADA, Съдебно решение от 21 януари 2021 г.
Извършват ли притежателите на права върху музикални произведения доставки на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от Директивата за ДДС по отношение на организаторите на събития, от които организациите за колективно управление, въз основа на разрешение — неизключителна лицензия, получават от свое име, но за сметка на притежателите на права възнаграждения за публичното разгласяване на музикални произведения?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, действат ли организациите за колективно управление, когато получават възнаграждения от организаторите на събития за правото на публично разгласяване на музикални произведения, в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 28 от Директивата за ДДС и длъжни ли са да издават фактури с ДДС на съответните организатори на събития, и ако възнаграждение се разпределя на авторите и на други притежатели на авторски права върху музикални произведения, трябва ли те на свой ред да издават фактури с ДДС на организацията за колективно управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.