всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, съдържаща се в член 1 от Кралския указ от 5 юли 2014 г. […] във връзка с член 2 от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищните работници по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г. при признаването им от административна комисия — съставена поравно от членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници, от друга страна — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищните работници при отчитане на необходимостта от работна ръка, като освен това се вземе предвид обстоятелството, че не е предвиден срок, в който тази административна комисия трябва да се произнесе, и че нейните решения за признаване подлежат на обжалване само по съдебен ред?
2) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменени от или добавени с член 4, точки 2, 3, 4 и 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която за признаването на пристанищен работник се изисква работникът: а) да е обявен за годен от медицинска гледна точка за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г. […] организация на работодателите, б) да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организация на работодателите съгласно същия член 3 bis от Закона от 8 юни 1972 г., в) три седмици да е посещавал подготвителен курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и да е положил успешно крайния изпит и г) вече да има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник, който не е приет в групата, и съгласно която, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., чуждестранни пристанищни работници трябва да могат да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях условията по обжалваната правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 4 ДФЕС 5, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие с Wet van 3 juli 1978 „betreffende de arbeidsovereenkomsten“ (Закон от 3 юли 1978 г. за трудовите договори) директно от работодател по трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че всеки път трябва да започва нова процедура за признаване?
4) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределено време, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца, и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба по член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., въведена с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници (по договор за неопределено време) се ограничава и работодателите се възпрепятстват да привличат качествени работници, като директно сключват с тях договори за неопределено време и им предлагат стабилност на заетостта съгласно общите правила на трудовото право?
6) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която с колективен трудов договор се определят редът и условията, при които пристанищен работник може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работниците между пристанищните зони, без самият законодател да изяснява какви могат да са тези условия или ред?
7) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници (заети с логистична дейност), които полагат труд по смисъла на член 1 от Кралския указ от 12 януари 1973 г. за създаване на Съвместна комисия за пристанищната дейност и за определяне на наименованието и компетентността ѝ на места, където стоките, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпространение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да притежават сертификат за безопасност, който се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност, като се отчита фактът, че сертификатът се заявява от работодател, който е сключил с работник трудов договор за извършването на съответни дейности, че се издава срещу представяне на трудов договор и лична карта и че процедурата за издаването му се урежда в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос?
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, разглеждан евентуално във връзка с член 56 ДФЕС, с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава лицата или предприятията, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на […] Закона от 1972 г. […] — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) да остави временно в сила разглежданите членове 1 и 2 от Закона от 1972 г., за да избегне правна несигурност и социално напрежение и даде възможност на законодателя да ги приведе в съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Представлява ли правото на обжалване по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс срещу окончателно решение, с което се отказва издаването на виза на основание на член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата, като се имат предвид следните обстоятелства: – в мотивите към решението държавата членка е посочила единствено следното: „Една или повече държави членки Ви смятат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве по смисъла на член 2, точка 19, съответно 21 от Кодекса на шенгенските граници или за международните отношения на една или повече държави членки“, – нито в решението, нито в производството по обжалване държавата членка посочва кое специфично основание, съответно кои специфични основания от посочените в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс четири основания е/са налице, – в производството по обжалване държавата членка не представя нито допълнителни съдържателни подробности, нито допълнителни мотиви по същество относно основанието/основанията, изтъквани във възраженията на другата държава членка (или на другите държави членки)
2. Съблюдава ли се при описаните в първия въпрос обстоятелства правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата, по-специално предвид задължението на администрацията за мотивиране на издаваните актове
3a) Биха ли били различни отговорите на въпроси 1 и 2, ако в окончателния акт относно издаването на визата съответната държава членка се позове на действително съществуваща и достатъчно добре описана възможност за обжалване в другата държава членка срещу поименно посочен компетентен орган на тази държава членка (или тези държави членки), която е повдигнала (или които са повдигнали) възраженията по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, и в рамките на това производство по обжалване може да се подложи на контрол основанието за отказ
3б) За да се отговори утвърдително на първия въпрос във връзка с буква а) от третия въпрос, необходимо ли е изпълнението на решението в производството по обжалване във и срещу постановилата окончателното решение държава членка да бъде спряно, докато кандидатът се възползва от възможността за обжалване в другата държава членка (или в другите държави членки), а в случай че кандидатът направи това — изпълнението да бъде спряно до постановяване на (окончателно) решение в производството по обжалване
4. За да се отговори на въпросите от значение ли е дали на (органа в) държавата членка (или държавите членки), която е възразила (или които са възразили) срещу издаването на виза, може да бъде предоставена възможност да бъде конституирана като съответник в производството по обжалване срещу окончателното решение по молбата за виза и в това качество да ѝ бъде предоставена възможност да посочи основанието или основанията, с които подкрепя своите възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Притежават ли членовете на Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (VGG) качеството на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, като конкуренти на получателите на държавната помощ?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че Комисията е срещнала „сериозни затруднения“ при предварителното разглеждане на схемата за държавна помощ, поради което е следвало да открие официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, вместо да приеме решение за съвместимост след предварително разглеждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на Директива 2008/98, по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на Регламент № 1069/2009, така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 съгласно член 1, параграф 3 от него
Обратно, трябва ли да се приеме, че когато вещество не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98, не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на Регламент № 1069/2009, така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?
По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006 какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал
Или означава транспорт на материал от посочените в член 48 от Регламент № 1069/2009 (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни от тях продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?
Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002 (понастоящем Регламент № 1069/2009), следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа
Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на Регламент № 1069/2009 и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция?
Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал:
i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)?
Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита:
i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)?
В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и в член 12 от Регламент [№ 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004]?
В случай че при обстоятелства като тези в главното [производство] предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 16 от Директива [2014/26], да се тълкува в смисъл, че е налице злоупотреба с господстващо положение, когато организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държава членка, прилага спрямо организатори на музикални събития модел за възнаграждение за правото на публично възпроизвеждане на музикални произведения, който наред с друго се основава на оборота, и
1. използва фиксирана тарифа на траншове вместо тарифа, която (с помощта на актуалните технически средства) да взема предвид точната част на управлявания от организацията за колективно управление репертоар от изпълнената по време на събитието музика?
2. определя лицензните възнаграждения в зависимост и от външни фактори, като inter alia цената на билета, цената на храните и напитките, бюджета за участващите творци и бюджета за други елементи, като декора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно конкретна фактическа и правна рамка, както и мотиви за съмненията относно валидността на приложимите разпоредби от правото на Съюза, за да бъде допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли абстрактната и непълна формулировка на преюдициалните въпроси да възпрепятства Съда на Европейския съюз да изпълни функциите си и да доведе до недопустимост на запитванията по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Явяват ли се преюдициалните въпроси явно недопустими, когато не са предоставени достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Необходимо ли е националната юрисдикция да изложи ясно предмета на спора, релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за избора на преюдициалните въпроси, за да може Съдът да даде полезен отговор?
Допустими ли са преюдициални въпроси, когато липсват данни, позволяващи на Съда да провери процесуалната легитимация на заинтересованата страна за оспорване на съответния акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със защитено с авторско право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако – с платформата той реализира приходи от реклама, – [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора, – съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата, – в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права, – операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права, – операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове, доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет платформа за споделяне на видеоклипове в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?
4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос: Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?
5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос: Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: Може ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13536373839361 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form