Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-39/20: Jumbocarry Trading, Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Прилагат ли се член 103, параграф 3, буква б) и член 124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза за митническо задължение, което е възникнало преди 1 май 2016 г. и чийто давностен срок все още не е изтекъл към тази дата?
2) При положителен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания прилагането на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, разглеждани евентуално във връзка с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава лица или предприятия, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на Закона за организацията на пристанищната работа — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която:
– признаването на пристанищните работници се извършва от административна комисия, съставена поравно от членове, определени от организациите на работодателите и от организациите на работниците,
– в зависимост от необходимостта от работна ръка тази комисия решава също така дали признатите работници трябва да бъдат включени в квота за пристанищни работници, като се има предвид, че за пристанищните работници, които не са включени в тази квота, срокът на признаването им е ограничен до срока на действие на трудовия им договор, така че трябва да започне нова процедура за признаване за всеки нов договор, който те сключват, и
– не е предвиден максимален срок, в който посочената комисия трябва да се произнесе?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, освен ако може да докаже, че отговаря на равностойни условия в друга държава членка, за да бъде признат за пристанищен работник, работникът трябва:
– да бъде обявен за годен от медицинска гледна точка за пристанищна работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана организация на работодателите, в която задължително членуват всички действащи в съответната пристанищна зона работодатели,
– да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, определен от тази организация на работодателите,
– да следва в продължение на три седмици подготвителните курсове във връзка с безопасността на работното място, свързани с придобиването на професионална квалификация, и
– да положи успешно окончателния изпит за това обучение,
доколкото задачата, възложена на организацията на работодателите и евентуално на синдикатите на признатите пристанищни работници при определянето на органите, натоварени с извършването на такива прегледи, тестове или изпити, не може да постави под съмнение прозрачния, обективен и безпристрастен характер на последните?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която пристанищните работници, признати за такива в съответствие със законоустановения режим, приложим за тях преди влизането в сила на тази правна уредба, запазват въз основа на последната качеството на признати пристанищни работници и се включват в предвидената в посочената правна уредба квота за пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че прехвърлянето на пристанищен работник в квота за работници в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, е обвързано с условия и ред, определени в колективен трудов договор, доколкото последните се оказват необходими и пропорционални с оглед на целта да се гарантира безопасността във всяка пристанищна зона, което запитващата юрисдикция трябва да провери?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че работниците, заети с логистична дейност, трябва да притежават издаден при представяне на карта за самоличност и трудов договор „сертификат за безопасност“, чиито ред и условия за издаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаването му, се определят в колективен трудов договор, при положение че условията за издаването на такъв сертификат са необходими и пропорционални на целта да се гарантира безопасността в пристанищните зони и предвидената процедура за получаването му не налага неразумни и несъразмерни административни тежести?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата за признаването, както и с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка
2) Следва ли член 40 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директива за признаването да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Effets d’une décision d’éloignement), Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директивата за пребиваването] да се тълкува в смисъл, че издадено съгласно тази разпоредба решение за експулсиране на гражданин на Съюза от територията на приемащата държава членка е изпълнено и не поражда повече правни последици, веднага след като гражданинът на Съюза напусне доброволно в определения за това срок територията на приемащата държава членка и това може да бъде доказано?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: има ли гражданинът на Съюза при незабавно връщане в приемащата държава членка правото на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 1 от [Директивата за пребиваването], или приемащата държава членка може да издаде ново решение за експулсиране, за да му попречи да влезе в кратък период от време в приемащата държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли в този случай гражданинът на Съюза да остане извън приемащата държава членка за определен период от време и колко дълъг е този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-922/19: Stichting Waternet, Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
Следва ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се тълкуват в смисъл, че е налице непоръчана доставка на питейна вода по смисъла на тези разпоредби, когато търговската практика на водоснабдителното предприятие е следната:
i) по силата на закона водоснабдителното предприятие а) има изключително право и задължение да доставя вода чрез тръби в определената му водоснабдителна зона, както и б) е длъжен да предложи на поискалите това лица свързване с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода, от една страна, и доставката на вода, от друга страна;
ii) водоснабдителното предприятие запазва връзката на жилището на потребителя с обществената водоснабдителна мрежа, която е съществувала преди нанасянето на потребителя в жилището, поради което тръбите в жилището на потребителя са под налягане и потребителят може чрез съзнателно действие, състоящо се в завъртане на крана на чешма или аналогично на него действие, по свое усмотрение да черпи вода, дори и след като е изразил намерението си да не сключва договор за доставка на вода, и
iii) водоснабдителното предприятие фактурира разходите, доколкото със съзнателно действие потребителят действително е черпил вода, като прилаганите цени са покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни, което се контролира от публичните органи?
Допускат ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се приеме, че между водоснабдителното предприятие и потребителя е сключен договор за водоснабдяване, когато i) потребителят знае — както и средният потребител в Нидерландия — че доставката на вода не е безплатна, ii) при все това потребителят ползва обичайно водата за дълъг период от време, iii) потребителят продължава да ползва вода и след като е получил от водоснабдителното предприятие приветствено писмо за добре дошъл, както и след това сметки и покани за доброволно изпълнение, и iv) потребителят изразява действителното си намерение да сключи договор с водоснабдителното предприятие след постановяване на съдебно разрешение за прекратяване на връзката на жилището с водоснабдителната мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/18: Federatie Nederlandse Vakbeweging, Определение от 2 февруари 2021 г.
Следва ли шофьор, нает в една държава членка и извършващ каботажен превоз на територията на друга държава членка по силата на чартърен договор, да се счита за командирован работник по смисъла на Директива 96/71?
Има ли значение продължителността на каботажния превоз за определяне наличието на командироване по смисъла на Директива 96/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/19: X (Véhicules-citernes GPL), Заключение от 28 януари 2021 г.
1. a) Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/68/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидено в разрешително за бензиностанция за втечнен нефтен газ изискване, съгласно което съответната отделна бензиностанция за втечнен нефтен газ може да се снабдява само посредством цистерни за втечнен нефтен газ с термоустойчиво покритие, докато това задължение не е наложено пряко на един или повече оператори на цистерни за втечнен нефтен газ
б) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка е сключила с организации на участници на пазара в сектора на втечнения нефтен газ (по-специално оператори на бензиностанции за втечнен нефтен газ, производители, продавачи и превозвачи на втечнен нефтен газ) споразумение под формата на „Safety Deal hittewerende bekleding op LPG-autogastankwagens“ (Safety Deal относно термоустойчивото покритие на цистерни за втечнен нефтен газ), в което страните се задължават да използват термоустойчиво покритие, и тази държава членка впоследствие е приела циркулярно писмо като „Circulaire effectafstanden externe veiligheid LPG-tankstations voor besluiten met gevolgen voor de effecten van een ongeval“ (Циркулярно писмо относно безопасните отстояния във връзка с външната безопасност на бензиностанции за втечнен нефтен газ при актове, отнасящи се до последиците от злополуки), в което се установява допълнителна политика за управление на риска, основана на презумпцията, че бензиностанциите за втечнен нефтен газ се снабдяват от цистерни с термоустойчиво покритие
2. a) Ако национална юрисдикция преценява законосъобразността на акт за привеждане в изпълнение, който има за цел изпълнението на предвидено в разрешително изискване, което не подлежи на обжалване от правна страна и противоречи на правото на Съюза: – допуска ли правото на Съюза, и по-специално практиката на Съда относно националната процесуална автономия националната юрисдикция по принцип да приема подобно предвидено в разрешително изискване за законосъобразно, освен ако то явно нарушава правни норми от по-висок ранг, в това число правото на Съюза
При утвърдителен отговор: предвижда ли правото на Съюза (допълнителни) условия за това изключение; – или националната юрисдикция следва съгласно правото на Съюза — по-специално с оглед на решения на Съда от 29 април 1999 г., Ciola (C‑224/97, EU:C:1999:212), и от 6 април 2006 г., ED & F Man Sugar (C‑274/04, EU:C:2006:233) — да остави без приложение подобно предвидено в разрешително изискване поради нарушение на посоченото право
б) От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а) дали актът за привеждане в изпълнение представлява санкция, която има за цел поправяне на вреди (remedy), или наказателноправна санкция (criminal charge)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-229/19: Dexia Nederland, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дадена клауза трябва да се разглежда като неравноправна от гледна точка на предвидените в тази директива критерии, само поради факта че, разгледана с оглед на всички довели до сключването на договора обстоятелства, тази клауза може да доведе до съществена неравнопоставеност в зависимост от настъпилите по време на срока на договора обстоятелства, в частност защото евентуалното преимущество, което възниква за продавача или доставчика към момента на предсрочното прекратяване на договора, е предварително определено в клаузата като определен процент от оставащата сума по договора за лизинг, в отклонение от приложимите разпоредби от националното законодателство, според които това преимущество не се определя предварително, а се установява в зависимост от съпътстващите прекратяването на договора обстоятелства, и по-специално от лихвения процент, при който предварително получената сума може да бъде инвестирана за оставащия срок на договора?
1) Може ли лицето, уговорило обявена за недействителна неравноправна клауза, която предвижда плащането на обезщетение, в случай че потребителят не изпълни задълженията си, да иска приложимото въз основа на диспозитивните правни норми законоустановено обезщетение?
2) От значение за отговора на този въпрос ли е дали размерът на обезщетението, което може да бъде поискано при прилагане на уредбата на законоустановеното обезщетение, е същият, по-нисък или по-висок от размера на предвиденото в обявената за недействителна клауза обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/19: De Ruiter, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Трябва ли член 97, параграф 1, първа алинея и член 99, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1306/2013, както и член 73, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 да се тълкуват в смисъл, че намаленията на преките плащания поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие трябва да се изчисляват въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е констатирано такова неспазване, или въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е настъпило подобно неспазване, и ако Съдът приеме първото от тези тълкувания, валидни ли са тогава последните две разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/20: Swiss International Air Lines, Определение от 22 януари 2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно разноските при прекратяване на производството пред Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.