Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/19: RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане, при което икономически оператор се задължава по собствена инициатива да представи доказателства за мерките, предприети от него, за да докаже своята надеждност?
При положителен отговор: има ли тълкуваният в този смисъл член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24 директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Заключение от 13 януари 2021 г.
1) Трябва ли член [55, параграф 1], членове 56—58 и членове 60—66 от [ОРЗД] във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член [58, параграф 5] от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
2) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
3) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
4) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на Регламента (25 май 2018 г.)?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: има ли член [58, параграф 5] от ОРЗД директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член [58, параграф 5] от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
6) При утвърдителен отговор на предходните въпроси: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от ОРЗД механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/20: Openbaar Ministerie, Определение от 21 декември 2020 г.
При какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е инцидент към национално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/20: Openbaar Ministerie (Indépendance de l’autorité judiciaire d’émission), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, когато след издаването ѝ националните правни разпоредби на издаващата държава членка са изменени така, че съдът вече не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита поради липса на независимост?
Достатъчно ли е установяването на системни и общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, за да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, без да се разглежда личното положение на издирваното лице?
Може ли изпълняващият съдебен орган да презумира, че съществуват сериозни и потвърдени основания за реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес само въз основа на системни и общи недостатъци, без конкретна и точна преценка на обстоятелствата по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/19: Vereniging van Effectenbezitters, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) a) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че непосредственото настъпване на изцяло имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но невярна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?
б) При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те
Достатъчни ли са посочените в точка 4.2.2 допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища?
2) Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за предявен съгласно член 3:305a от BW иск на асоциация, чиято цел по силата на собственото ѝ право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/18: Federatie Nederlandse Vakbeweging, Съдебно решение от 1 декември 2020 г.
1) Трябва ли Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че е приложима и спрямо работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз и следователно полага труда си в повече от една държава членка?
2) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: от какъв критерий или какви съображения трябва да се изходи, за да се определи дали работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз, е командирован „на територията на държава членка“ по смисъла на член 1, параграфи 1 и 3 от Директива [96/71], и дали този работник по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива [96/71] „за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи“?
б) Има ли значение за отговора на втория въпрос, буква а) фактът, че предприятието, което командирова упоменатия във втория въпрос, буква а) работник, е свързано с предприятието, в което е командирован този работник — например в рамките на група дружества — и ако има значение, доколко?
в) Ако работата на упоменатия във втория въпрос, буква а) работник отчасти включва каботажен превоз — т.е. транспортна услуга, извършвана изключително на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която този работник обичайно работи — трябва ли във всички случаи за същия работник да се приеме, че по отношение на тази част от работата той временно работи на територията на първата държава членка
При утвърдителен отговор, има ли в тази насока минимален праг, например под формата на минимален период месечно, през който се извършва този каботажен превоз?
3) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: как трябва да се тълкува понятието „колективни трудови договори, обявени за общоприложими“ по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71]
Налице ли е самостоятелно понятие на правото на Съюза и следователно достатъчно ли е условията по член 3, параграф 8, първа алинея от Директива [96/71] да са фактически изпълнени, или тези разпоредби изискват и колективният трудов договор да е бил обявен за общоприложим съгласно националното право?
б) Ако колективен трудов договор не може да бъде квалифициран като обявен за общоприложим колективен трудов договор по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71], пречка ли е член 56 ДФЕС установено в държава членка предприятие, което командирова работник на територията на друга държава членка, да бъде задължено по договорен път да спазва разпоредбите на такъв колективен трудов договор, който е в сила в последната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.