Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Определянето дали правото на пребиваване по член 20 ДФЕС като такова има временен или постоянен характер, от компетентността на държавите членки ли е, или този въпрос следва да се определи в съответствие с правото на Съюза?
2) Доколкото се прилага тълкуване съгласно правото на Съюза: при прилагането на Директива 2003/109 следва ли да се прави разлика между различните спомагателни права на пребиваване, които имат гражданите на трети държави съгласно правото на Съюза, включително спомагателното право на пребиваване, предоставяно на член на семейството на гражданин на Съюза съгласно Директива 2004/38, и правото на пребиваване по член 20 ДФЕС?
3) Правото на пребиваване по член 20 ДФЕС, което по своето естество зависи от наличието на отношение на зависимост между гражданина на трета държава и гражданина на Съюза и поради това е преходно, има ли временен характер?
4) Доколкото правото на пребиваване по член 20 ДФЕС има временен характер: следва ли член 3, параграф 2, буква д) от Директива 2003/109 [в този случай] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която само предвидените в националното право разрешения за пребиваване са изключени от придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ по смисъла на [тази] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е заличаване на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при инцидентно производство, повдигнато пред национален съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите за становища, представени пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по седалището на дружество, чиито задължения са станали несъбираеми, защото главното дружество майка на това дружество не е изпълнило задължението си за полагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на последното, е компетентен да разгледа колективен иск за обезщетение за вреди по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, който синдикът на това дружество е предявил в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността, в полза на, но не от името на всички кредитори?
Различен ли е отговорът на първия преюдициален въпрос, ако се вземе предвид фактът, че в главното производство фондация защитава колективните интереси на кредиторите и че предявеният за тази цел иск не отчита индивидуалните обстоятелства на кредиторите?
Трябва ли член 8, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че ако съдът, сезиран с първоначалното дело, отмени решението си, с което е обявил, че е компетентен да разгледа това дело, той автоматично губи и компетентността си да разгледа исканията, предявени от встъпилата страна?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) да се тълкува в смисъл, че по принцип правото, приложимо към задължение за поправяне на вреди на основание на задължението за полагане на дължимата грижа от главното дружество майка на обявено в несъстоятелност дружество, е правото на държавата, в която е седалището на последното, макар предходното съществуване на финансово споразумение между тези две дружества, в което се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, да е обстоятелство, което може да установи явно по-тесни връзки с друга държава по смисъла на параграф 3 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на жалба пред Съда на Европейския съюз, по-специално относно ясно посочване на обжалваните елементи и конкретни правни аргументи?
Може ли член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 да обоснове компетентността на Съда на Европейския съюз при искове за обезщетение за вреди, причинени от действия на административен орган, който не е институция, орган или служба на Съюза?
Допустимо ли е за първи път пред Съда на Европейския съюз да се повдига основание, което не е било изложено пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Изисква ли се в жалбата да бъдат конкретно посочени правните грешки, които се твърди, че са допуснати от Общия съд, както и точните части от обжалвания акт, които се оспорват?
Допустимо ли е пред Съда на Европейския съюз да се излагат нови основания, които не са били посочени пред Общия съд?
Обхваща ли член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 искове за обезщетение срещу административен орган, който не е институция, орган или служба на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице по европейска заповед за арест, когато са налице системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, по-специално относно процедурата по назначаване на съдиите, и съществува реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес пред предварително създаден със закон съд?
Следва ли изпълняващият съдебен орган да прилага двуетапна проверка, включваща конкретна и точна преценка на риска за основните права на лицето, при наличие на такива недостатъци, както при изпълнение на присъда, така и при наказателно преследване?
Може ли липсата на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд в издаващата държава членка да обоснове автоматичен отказ за предаване по европейска заповед за арест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Налице ли е съвместимост с член 297, параграф 1 ДФЕС и Регламент № 216/2013 и със залегналия в основата му принцип на прозрачност, при положение че методът за измерване по член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 се основава на стандарти ISO, които не са свободно достъпни?
Трябва ли стандарти ISO 4387, 10315, 8454 и 8243, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, да се тълкуват и прилагат в смисъл, че за целите на тълкуването и прилагането на член 4, параграф 1 от тази директива емисиите на катран, никотин и въглероден оксид не следва да бъдат измервани (и проверявани) само по предписания начин, но могат или трябва да бъдат измервани (и проверявани) и по друг начин и с различен интензитет?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 4, параграф 2 от нея и с член 5, параграф 3 от РККТ, предвид обстоятелството, че тютюневата промишленост е участвала при създаването на стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 114, параграф 3 ДФЕС, с целта на РККТ и с членове 24 и 35 от Хартата, предвид обстоятелството, че с предвидения с тази разпоредба метод за измерване не се измерват емисиите от цигарите с филтър при употреба по предназначение, тъй като при прилагането на този метод не се отчита фактът, че малките дупчици за вентилация във филтрите в значителна степен се запушват с устните и пръстите на пушачите при употреба на цигарите по предназначение?
Какъв алтернативен метод за измерване (и за проверка) може или трябва да се прилага, в случай че Съдът:
– отговори отрицателно на въпрос 1,
– отговори утвърдително на въпрос 2,
– отговори утвърдително на въпрос 3а и/или на въпрос 3б?
Ако Съдът не може да отговори на въпрос 4а, при временната липса на метод за измерване налице ли е случай, който да бъде подведен под хипотезата на член 24, параграф 3 от Директива 2014/40?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Следва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ако марков (референтен) лекарствен продукт и генеричен лекарствен продукт са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от икономически свързани предприятия, предприетите от притежател на марката действия срещу по-нататъшната продажба на генеричния лекарствен продукт в държавата на внос от паралелен вносител, който го е преопаковал, като му е поставил марката на марковия (референтния) лекарствен продукт, могат да доведат до изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
2) Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен: следва ли тогава предприетите от притежателя на марката действия срещу това премаркиране да се проверяват въз основа на условията по т. 79 от решение Bristol-Myers Squibb и др.?
3) От значение ли е за отговора на тези въпроси обстоятелството, че генеричният лекарствен продукт и марковият (референтният) лекарствен продукт са идентични, съответно имат еднакъв терапевтичен ефект съгласно член 3, параграф 2 от Кралския указ от 19 април 2001 г. относно паралелния внос на лекарствени продукти за хуманна употреба и паралелната дистрибуция на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.