Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1997 г.
Съществува ли задължение за Комисията да приеме решение по смисъла на член 189 от Договора при разглеждане на жалба по член 3 от Регламент № 17?
Какво е значението на мотивите и характера на така наречените "comfort letters" на Комисията за производствата пред националните съдилища по член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 9, параграф 1 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, установено в Нидерландия, което предоставя на трети лица около 6800 леки автомобила по договори за оперативен лизинг, от които около 800 са закупени и предоставени в Белгия по начина и при обстоятелствата, описани в акта за преюдициално запитване, предоставя тези услуги от „постоянен обект“ в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1. Допустимо ли е да се отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредбите и обхвата на директива на Съвета на Европейските общности, дори когато директивата не е пряко приложима към конкретните обстоятелства по делото, но националният законодател е възнамерявал тези обстоятелства да бъдат третирани по същия начин, както ситуация, за която директивата се прилага?
2. (a) Възможно ли е да има обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г., ако придобиващото дружество по смисъла на член 2, буква з) не осъществява само по себе си стопанска дейност?
(b) Изключва ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) обстоятелството, че същото физическо лице, което е било едноличен акционер и управител на придобиваното дружество преди обмена, е управител и едноличен акционер на придобиващото дружество след обмена?
(c) Съществува ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) само ако неговият ефект е трайно сливане на дейността на придобиващото дружество и тази на друго дружество в едно цяло от финансова и икономическа гледна точка?
(d) Съществува ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) само ако неговият ефект е трайно сливане на дейността на две или повече придобивани дружества в едно цяло от финансова и икономическа гледна точка?
(e) Представлява ли обмен на акции, извършен с цел хоризонтално компенсиране на данъчни загуби между участващите предприятия в рамките на данъчно единство по член 15 от Закона за корпоративния данък от 1969 г., валидна търговска причина за обмена по смисъла на член 11 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли да се счита за валидно Решение 95/119/ЕО на Комисията от 7 април 1995 г., доколкото се прилага по отношение на рибни продукти от сурими, наричани също камабоко, внасяни от жалбоподателя, които произхождат от региони на Япония, различни от тези, в които се намират предприятията, проверени от мисията на експерти на Комисията според техния доклад от 4 април 1995 г., или поне от предприятия, различни от проверените, и по отношение на продукти, които след подходяща проверка при вноса им в Общността не показват признаци на здравен риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.1997 г.
Поставя ли се условието за наличие на сериозна и непоправима вреда като предпоставка за спиране изпълнението на оспорван акт в рамките на искане за временни мерки?
Може ли съдът в производство по временни мерки да замести преценката на Съвета относно избора на най-подходяща предпазна мярка при липса на явна неотложност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 41 от Статута на Съда на Европейските общности относно условията за допустимост на молба за преразглеждане
Недостатъчни мотиви в обжалваното определение на Първоинстанционния съд
Нарушение на задължението за мотивиране чрез неправилна квалификация на представените факти като „нови факти“
Неправилна преценка относно момента, в който жалбоподателят е узнал за релевантните факти
Неправилна преценка относно значението на писмото до Комисията от 5 май 1992 г. и липсата на отговор
Нарушение на принципа на равнопоставеност поради различно третиране спрямо други страни по делото PVC
Нарушение на правото на съдебна защита чрез отказ да се разгледа молбата за преразглеждане по същество и да се предприемат процесуални мерки ex officio
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1) Представлява ли прилагането на национална правна норма, която предоставя на притежателя на патент за производствен процес на лекарствен продукт правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на подаването от друго лице на проби от патентования лекарствен продукт (или от лекарствени продукти, произведени по патентования процес) до органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патента е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да извлече полза от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да претърпи вреда вследствие на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел да се предотврати тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението по член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в подаване на проби с оглед регистрация на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден в Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, прави ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, забраната в тази част несъвместима с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Дали наименованието „Югославия“ в Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията се отнася и за държавата Македония-Скопие след отделянето ѝ от (остатъка на) Югославия?
2. Прилагат ли се митата върху вноса, които следва да се събират съгласно Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията върху вноса в Белгийско-Люксембургския икономически съюз на стоманени продукти с произход от Югославия, и върху такъв внос с произход от държавата Македония-Скопие за периода от 1 май 1992 г. до 31 юли 1992 г. включително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.