Нидерландски

Замърсяване | Околна среда | Сближаване на законодателствата

Дело C-42/89: Комисия/Белгия, Заключение от 14 декември 1989 г.

Неправилно транспониране на Директива 80/778/ЕИО от Брюкселския регион, доколкото водата, добивана от частни лица за битови нужди, е изключена от приложното поле на мярката
Неправилно транспониране на Директива 80/778/ЕИО от Валонския регион, доколкото мярката страда от същите недостатъци като Кралския указ от 27 април 1984 г.
Несъответствие на водоснабдяването на Вервие с параметрите на директивата поради прекомерно съдържание на олово и липса на своевременно и надлежно подадено искане за дерогация

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Дело C-102/88: Ruzius-Wilbrink/Bedrijfsvereniging voor Overheidsdiensten, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.

Пречи ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на система за обезщетения за (небезработни) работници при неработоспособност, която предвижда обезщетения в размер на минималния доход за издръжка, с изключение на случаите, когато заплатата, получавана от лицето, имащо право на обезщетение, е била, отчасти поради това, че то е работило на непълно работно време, под този праг?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: означава ли правилото на Общността (което в този случай е нарушено), че засегнатите лица (от двата пола) имат право на обезщетение в размер на минималния доход за издръжка дори и в (изключителните) случаи, посочени в този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Darmon

Дело C-213/87: Gemeente Amsterdam и VIA/Комисия, Заключение от 13 декември 1989 г.

judicial-procedure | special-forms-procedure |

Неправомерност на отказа на Комисията да предостави финансова помощ от Европейския социален фонд
Нарушение на процедурните изисквания при разглеждането на заявлението за финансова помощ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Съд, Съд - втори състав

Дело C-365/88: Hagen/Zeehaghe, Заключение от 13 декември 1989 г.

1) Ако ответник, който е със седалище в Договаряща държава, бъде даден под съд на основание член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция в друга Договаряща държава, може ли съдът в последната държава да черпи компетентност от член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да разгледа иск за гаранция или обезщетение, предявен от ответника срещу лице, което е със седалище в Договаряща държава, различна от тази на съда
2) Следва ли член 6, параграф 2 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че съдът е длъжен да разреши предявяването на иск за гаранция или обезщетение, освен ако не е налице изключението, предвидено в тази разпоредба
3) Ако на въпрос 2 се отговори отрицателно, може ли съдът да приложи процесуалните правила на националното си право при преценката дали да разреши предявяването на иск за гаранция или обезщетение, или разпоредбите на Брюкселската конвенция изискват съдът да разгледа искането въз основа на критерии, различни от тези, предвидени в националното му процесуално право, и ако да, кои са тези критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Lenz

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Дело C-342/87: Genius Holding/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.

Правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, прилага ли се по отношение на данъка, който е дължим единствено поради това, че е посочен във фактурата?
Ако да, допуска ли директивата държавите членки да изключат — изцяло или в определени специални случаи — правото на приспадане на такъв данък, като установят изисквания относно фактурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Mischo

Дело C-159/88: Van Sillevoldt и др./Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Заключение от 12 декември 1989 г.

Няма информация

1) Следва ли съгласно точка 3 от приложение А към Регламент № 1418/76 националните органи да определят „средната дължина на цялото зърно“ чрез директно измерване на размерите на целите зърна, съдържащи се в пратката внесен натрошен ориз, или могат също така да се позовават на външни критерии, по-специално на стандартните размери, признати в международната търговска практика, когато това е необходимо за гарантиране, че класификацията на стоките съответства на техните обективни характеристики
2) В случаите, когато „средната дължина на цялото зърно“ трябва да се определи чрез измерване на размерите на целите зърна, съдържащи се в пратката внесен натрошен ориз, длъжни ли са националните органи да извършат тази операция върху проба, избрана така, че да бъде представителна за сорта ориз, към който принадлежат натрошените зърна, като за тази цел се изключват цели зърна, чиито размери не съответстват на тези на съответния сорт, по-специално зърна, които не са напълно развити, и могат ли националните органи при избора на представителната проба да приемат като критерий стандартните размери на различните сортове ориз, признати в международната търговска практика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Tesauro

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-69/88: Krantz/Ontvanger der Directe Belastingen, Заключение от 12 декември 1989 г.

1. Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява на държава-членка да прилага законодателство относно събирането на държавни преки данъци, което разрешава на данъчните органи да изземват движимо имущество, намиращо се в помещенията на длъжника, включително имущество, внесено от друга държава-членка и продадено на изплащане с уговорка за запазване на собствеността, без да предоставя на доставчика от друга държава-членка право да си възвърне собствеността върху това имущество
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли подобна мярка да бъде обоснована на основание член 36 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Darmon

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Дело C-165/88: ORO Amsterdam Beheer en Concerto/Inspecteur der Omzetbelasting, Съдебно решение от 5 декември 1989 г.

Противоречи ли на правото на Общността и по-специално на разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и на Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО), това, че държава членка е обложила през декември 1986 г. доставката на употребявани стоки с оборотен данък по пълната ставка, без да вземе предвид обстоятелството, че тези стоки са били закупени от физически лица, като се има предвид, че в Шестата директива Съветът на Европейските общности се е ангажирал и е обявил, че ще приеме преди 31 декември 1977 г. общностна система на облагане, приложима към търговията с употребявани стоки, но досега не е предприел действия в това отношение?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, как следва да се вземе предвид, при определяне на дължимия оборотен данък върху доставката на употребявани стоки, обстоятелството, че стоките са били закупени от физически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Въпроси от областта на ЕОВС | Производствени квоти | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Дело C-381/87: Hoogovens Groep/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 1989 г.

Длъжна ли е Комисията да вземе предвид специфичните затруднения на предприятието при определяне на размера на глобата за надвишаване на производствените квоти?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Комисията относно определянето на размера на наложената глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Tesauro

Жалба за отмяна, Жалба против санкция