Нидерландски

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Съдебно решение от 17 ноември 1998 г.

1. Когато задължението за плащане на сума или суми, дължими по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел получаване на изпълнение, въпреки че длъжникът е със седалище в друга държава — страна по Конвенцията, имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в производство за временни мерки (kort geding), за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което длъжникът се задължава да плати сума, която според съда, разглеждащ временната мярка, е много вероятно да се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ временната мярка, например условието, че поисканата мярка трябва да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво е мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е, че за да има съдът, разглеждащ временната мярка, компетентност, поисканата мярка трябва също така да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4. Дали възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, за подаване поради неотложност на молба до председателя на районния съд за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, представлява „временна“ или „обезпечителна“ мярка по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5. Има ли значение за отговора на въпрос 4 дали по съществото на спора има или може да има висящо производство и ако да, от значение ли е, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6. Има ли значение за отговора на въпрос 4, че поисканата временна мярка е разпореждане за изпълнение на задължение за плащане, както е посочено във въпрос 1?
7. Ако на въпрос 4 трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24, и по-специално позоваването в него на „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в правото на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за временни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втората алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в последния случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например че поисканата временна мярка трябва да произведе действие или да може да произведе действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8. Ако отговорът на въпрос 7 е, че за да има съдът, разглеждащ молбата за временна мярка, компетентност, е необходимо също така поисканата мярка да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Дело C-75/97: Белгия/Комисия, Заключение от 12 ноември 1998 г.

Мерките, оспорвани от Комисията, имат общ характер и не предоставят предимства на „определени предприятия или производството на определени стоки“ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора
Липса на въздействие на схемата Maribel bis/ter върху търговията между държавите членки
Съвместимост на схемите Maribel bis/ter с общия пазар по член 92, параграф 3, буква в) от Договора
Непропорционалност на задължението за възстановяване на помощта
Невъзможност за изпълнение на задължението за възстановяване на помощта

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.

1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Транспорт

Дело C-230/97: Awoyemi, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.

1. Противоречат ли разпоредбите на Първа директива 80/1263/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 година относно въвеждането на общностна шофьорска книжка, по-специално член 8 от нея, на това лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но не е направило това в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
2. Означават ли член 1, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки, предвиждащ взаимно признаване на шофьорските книжки, издадени от държавите членки, и правото, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива за замяна на книжките, че лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и има обичайно местопребиваване на територията на друга държава членка, има право, дори при липса на национални разпоредби в това отношение, да се позове на прилагането на тези разпоредби в съдебно производство от 1 юли 1996 година?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, имат ли член 1, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки обратно действие в смисъл, че изключват възможността лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но към 27 юли 1993 година не е направило тази замяна в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Leger

Дело C-27/94: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 1 октомври 1998 г.

Няма информация

Нарушени ли са разпоредбите относно задълженията на държавите членки при отпускане на експортни възстановявания, поради това че националните органи са изпълнили всички условия, предвидени в приложимото законодателство на Общността?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при приемането на оспорваното решение относно отказа за финансиране от ЕФГЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/94: Нидерландия/Комисия, Заключение от 17 септември 1998 г.

Няма информация

Неправилно прилагане на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70 относно финансирането на общата селскостопанска политика
Нарушение на членове 3 и 5 от Регламент (ЕИО) № 283/72 относно съобщаването на нередности и възстановяването на неправомерно изплатени суми
Нарушение на общи принципи на правото, като принципа на грижа и правната сигурност
Нарушение на член 190 от Договора за ЕИО поради липса на достатъчно мотиви в обжалваното решение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-244/97: Lustig, Заключение от 17 септември 1998 г.

Следва ли член 49, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 във връзка с член 45 от този регламент да се тълкува в смисъл, че когато заинтересованото лице изпълнява условията, предвидени в едно законодателство за придобиване на право на пенсия за старост, макар и ограничена, без да се вземат предвид периодите на осигуряване, завършени по друго законодателство, чиито условия за придобиване на право на пенсия не са изпълнени, компетентният национален орган е все пак длъжен да вземе предвид периодите, завършени по последното законодателство, когато това може да доведе до отпускане на по-висока пенсия за старост до момента, в който бъдат изпълнени условията, предвидени по последното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Fennelly

Дело C-323/96: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 17 септември 1998 г.

Подлежи ли Vlaamse Raad на задълженията на директивите относно обществените поръчки като „възлагащ орган“ по смисъла на съответните разпоредби?
Допустимо ли е възлагането на обществени поръчки без публикуване на обявление в Официален вестник на Европейските общности и чрез процедура на договаряне без предварително обявление при липса на изключения по директивите?
Може ли държава членка да се позовава на националното си право или на особен статут на парламентарен орган, за да не прилага задълженията по директивите относно обществените поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Съдебни решения

Alber

Асоцииране на отвъдморски страни и територии | Законодателство в областта на ветеринарната медицина | Общи и заключителни разпоредби | Селско стопанство и рибарство

Дело C-106/97: DADI и Douane-Agenten, Заключение от 15 септември 1998 г.

1.A. Must the provisions of Chapter III of Directive 92/46/EEC, seen in particular in the light of Article 227, together with Articles 131 to 136, of the EC Treaty be interpreted as setting the result to be achieved - within the meaning of the third paragraph of Article 189 of the EC Treaty - by national implementing provisions which are applicable to imports into the EC of butter originating in the overseas countries and territories listed in Annex IV to the EC Treaty, including the Netherlands Antilles?
If Question 1.A. is answered in the affirmative:
1.B. Are the provisions of Chapter III of the aforementioned directive, having regard in particular to Article 132(1) of the EC Treaty and Articles 102 and 103 of Council Decision 91/482/EC of 25 July 1991 on the association of the overseas countries and territories with the European Economic Community valid in so far they relate to the imports referred to in Question 1.A.?
If Questions 1.A. and 1.B. are answered in the affirmative:
2. Must Article 23 of the aforementioned directive be interpreted as meaning that the national provisions adopted to implement that article may only be applied to the imports referred to in Question 1.A.
- after the rules relating to intra-Community trade in the goods concerned, to which, under Article 22 of that directive, the third-country rules must be at least equivalent, have fully entered into force and
- after a legally valid decision has been taken with regard to the inclusion of the country concerned on the first list mentioned in Article 23(3) and with regard to the list of approved establishments in that country?
3. Is Commission Decision 94/70/EC of 31 January 1994 valid?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.